Културна ценност

Културна ценност (също така културно-историческа ценност) е термин в българското законодателство, обозначаващ:

• нематериално или материално свидетелство за човешко присъствие и дейност, природна даденост или феномен, което е от значение за индивида, общността или обществото и има научна или културна стойност;
• нематериално или материално свидетелство за човешко присъствие и дейност, което има научна или културна стойност и е от значение за Българската православна църква и другите регистрирани вероизповедания;
• фрагменти от археологически или други предмети, които са в разрушен вид, съставляват малка част от автентична цялост на предмета, обезличени са в значителна степен, не притежават значима културна, научна или художествена стойност и могат да бъдат определени като масов материал. Този тип културни ценности не подлежат на идентификация по законоустановения ред, но се включват в научно-спомагателния фонд на музеите при необходимост.

Културните ценности могат да бъдат публична и частна собственост. Те могат да са собственост на държавата, общините, на Българската православна църква и другите регистрирани вероизповедания, както и на физически и юридически лица.

Културните ценности са основните съставни единици на културното наследство.

Въвеждане

Терминът „културна ценност“ е въведен в правно обращение с влизането в сила на Закона за културното наследство през април 2009 г. Той заменя дотогава използвания термин „паметник на културата“, въпреки че дефинициите не се припокриват. Понятието „културна ценност“ е доста по-обширно от „паметник на културата“ (последният, напр., не включва масов материал).

От друга страна „културна ценност“ е пряка заемка от международно използваните английски и френски термини cultural property и valeur culturelle.

Класификация

Културните ценности се делят на материални и нематериални. Материалните от своя страна се делят на движими и недвижими.

Движими културни ценности

Движими културни ценности са всички материални културни ценности, включително и под вода, които не са закрепени трайно към земята и чиято значимост не се променя в зависимост от местонахождението им.

Класификацията на движимите културни ценности се извършва въз основа на:

• принадлежност към определен исторически период – праисторически, антични, средновековни, възрожденски, от ново и най-ново време;
• научната и културната област, към която се отнасят:

1. археологически: движими вещи, открити в земята, на повърхността ѝ или под водата и свидетелстващи за епохи и цивилизации, които са обект на археологията;
2. етнографски: движими вещи, които са свидетелства за начина на живот и работа, традициите, обичаите, обредите, вярванията и занаятите и дават възможност да се проучат етническите характеристики и промените в материалната и нематериалната култура;
3. исторически: движими вещи, свързани с исторически събития и с живота и дейността на изтъкнати личности;
4. художествени: произведения на изобразителните изкуства във всичките им техники и разновидности, включително образци на филателията;
5. природни: образци от флората, фауната, палеонтоложки и минерални образувания;
6. технически: произведения на техническата култура;
7. архивни: документи с културно и научно значение, независимо от времето, мястото, носителя и техниката на създаването им;
8. книжовни: ръкописни културни ценности до края на 18 век, старопечатни редки и ценни издания, които притежават научна, културна, полиграфическа или библиографска стойност;
9. литературни: документални и веществени културни ценности, свързани с цялостната история на литературата.

Национално богатство е движима културна ценност с изключително значение за науката, културата, природата или техническия прогрес, чието разрушаване, повреждане или погиване е непоправима загуба за обществото и която отговаря на поне един от следните критерии:

1. да представлява единствен, най-характерен или рядък пример за човешка дейност или творчество за периода, от който произхожда;
2. да е с доказана автентичност и да има висока научна и художествена стойност;
3. да е свързана или да представлява свидетелство за идеи, вярвания, събития или изтъкнати личности, които са имали решаващо значение за развитието на обществото

Недвижими културни ценности

Недвижимите културни ценности са трайно закрепени към земята, включително под водата, както и прилежащата им среда.

В Република България с недвижимите културни ценности се занимава Националният институт за недвижимо културно наследство.

Класификацията на недвижимите културни ценности се извършва въз основа на:

• принадлежността им към определен исторически период – праисторически, антични, средновековни, възрожденски, от ново и най-ново време;

• научната и културната област, към която се отнасят:

1. археологически: материални следи за човешка дейност, неделими от средата, в която са създадени, които се идентифицират чрез археологически изследвания;
2. исторически: сгради, съоръжения, други структури и паметни места, свързани със забележителни исторически събития и личности;
3. архитектурно-строителни: сгради, съоръжения, конструкции, части или съчетания от тях, които имат историческа, естетическа, техническа, културно- и производствено-техническа, пространствена и функционална стойност;
4. художествени: произведения на изящните и приложните изкуства – неразделни елементи от пространствената среда, в която или за която са създадени;
5. урбанистични: обособими части от селищна територия и селищни образувания, чиито елементи са пространствено свързани и могат да се разграничат топографски;
6. културен ландшафт: съвкупността от пространствено обособени устойчиви културни напластявания, резултат от взаимодействие на човека и природната среда, характеризиращи културната идентичност на дадена територия;
7. парково и градинско изкуство: исторически паркове и градини от значение за развитието на парко-устройственото изкуство и наука;
8. етнографски: материални свидетелства за бит, занаяти, умения, обичаи и вярвания, които са свързани с пространствената среда;
9. културен маршрут: съвкупност от историческо трасе на традиционен път с включените към него обекти на недвижимото културно наследство и ландшафти.

• пространствената им структура и териториален обхват:

1. единични;
2. групови:

а) ансамбъл – териториално обособима структура от обекти на недвижимото културно наследство, чиито елементи се намират в определени смислови, пространствени и естетически връзки помежду си и с прилежащата им среда;

б) комплекс – разновидност на ансамбъла, чиито елементи са функционално свързани;

в) историческо селище – урбанизирана структура, наситена с културно-исторически ценности от една или няколко епохи;

г) историческа зона – обособена селищна, извънселищна, подземна територия или част от акватория, наситена с културни и исторически ценности от една или няколко епохи;

д) археологически резерват – обособена територия или част от акватория, наситена с издирени или подлежащи на издирване под повърхността или наземни археологически културни ценности, включително археологически нива и/или културни напластявания, разкрити при строителни дейности.

• степента на застрашеност:

1. културни ценности в риск – за които съществува потенциална заплаха от нанасяне на щети или унищожаване поради разположение в земетръсни зони, зони на мащабни строителни проекти, в близост до територии с голям риск от наводнения или прогресиращи промени от геологически, климатични и други природни фактори; опасност от избухване на въоръжен конфликт и терористични нападения;
2. застрашени културни ценности – за които съществува реална опасност от нанасяне на щети, вандализъм, унищожаване или от сериозно нарушаване на тяхната цялост поради бърз разпад на оригиналната им субстанция, водеща до сериозна промяна в структурата; бързо влошаване на състоянието на околната среда; видима загуба на автентичния стил.

Според културната и научната стойност и обществената значимост недвижимите културни ценности се включват в следните категории:

1. световно значение – вписаните в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО (7 броя на територията на България);
2. национално значение – археологическите резервати, както и други културни ценности с изключителна стойност за културата и историята на страната (регистър на обектите в България);
3. местно значение – свързаните с културата и историята на населени места, общини или области;
4. ансамблово значение – поддържащите пространствената характеристика и архитектурната типология на груповата ценност, към която принадлежат;
5. за сведение – самостоятелни обекти с ниска индивидуална стойност – носители на информация за научната и културната област, към която се отнасят.

Нематериални културни ценности

Нематериалните културни ценности са тези, свързани с:

1. устни традиции и форми на изразяване, включително и езикът като носител на нематериално културно наследство;
2. художествено-изпълнителско изкуство;
3. социални обичаи, обреди и празненства;
4. знания и обичаи, които се отнасят до природата и вселената;
5. знания и умения, свързани с традиционните занаяти.

Източници

• Закон за културното наследство (2009) (На интернет страницата на Министерство на културата на Република България, формат на файла - rtf / MS Word)
• Закон за паметниците на културата и музеите от 1969 г.