Куново (община Гостивар)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Куново (Община Гостивар))
Вижте пояснителната страница за други значения на Куново.

Куново
Куново
— село —
Панорама на Куново
Панорама на Куново
41.7422° с. ш. 20.9533° и. д.
Куново
Страна Северна Македония
РегионПоложки
ОбщинаГостивар
Географска областГорни Полог
Надм. височина1174 m
Население11 души (2002)
Пощенски код1230
МПС кодGV
Куново в Общомедия

Куново (на македонска литературна норма: Куново; на албански: Kunova) е село в Северна Македония в община Гостивар.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на южно от град Гостивар в областта Горни Полог високо в южните склонове на Сува гора.

История[редактиране | редактиране на кода]

В началото на XIX век Куново е българско село в Гостиварска нахия на Тетовска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Куново има 262 жители българи християни.[1]

Всички жители на селото са сърбомани под върховенството на Цариградската патриаршия. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 43 сръбски патриаршистки къщи.[2] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Купово има 240 българи патриаршисти сърбомани.[3] При избухването на Балканската война 1 човек от Куново е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[4] В 1913 година селото попада в Сърбия. Според Афанасий Селишчев в 1929 година Куново е село в Големотурчанска община в Горноположкия срез и има 42 къщи с 279 жители българи.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 11 жители македонци.[6]

Селото има четири църкви – главният храм „Свети Георги“ е в центъра на селото и е от 1876 година. На северната страна, в местността Мартинец, на около 1 km над селото, на над 1000 метра е църквата „Свети Архангел Михаил“ от XVIII век. Храмът „Св. св. Петър и Павел“ е от XVIII век и се намира на изток. „Света Петка“ е в южната част на селото и също е от XVIII век.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Куново
  • Георги Кръстев Яковов, македоно-одрински опълченец; 18 годишен; бозаджия; 1-а рота на 2-а Скопска дружина; 18.X.1912 г. - неизвестно; ранен на 18.VI.1913 г.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 214.
  2. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 124-125. (на френски)
  4. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 848.
  5. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр.25.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 септември 2007 
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 814.