Куноичи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
„Мико“, първите Куноичи.

Куноичи (на японски: (くノ一) - Kunoichi (クノイチ)[1]) означава жена-нинджа.[2] Наименованието „Куноичи“ е измислено, като е разделен на части йероглифа за жена (на японски: ; onna) от Японската Канджи (китайски йероглифи използвани в съвременната японска писменост).
: КУ (Японската азбука Хирагана); : НО (Японската азбука Катакана); : ИЧИ (Японската Канджи).[3]

История[редактиране | edit source]

„Бо шурикен“, във формата на пръчки за коса, били често използвано оръжие от „Куноичи“.[4]

Куноичи се появяват през 16-ти век в периода Сенгоку (1467—1568). Владетелят Шинген Такеда (на японски: 武田信玄 - Takeda Shingen) (15211573), който се стремял да обедини разпокъсана Япония, възложил на Чийоме Мочизуки (на японски: 望月千代女 - Mochizuki Chiyome)[5] (съпруга на генерал Моритоки Мочизуки (на японски: 望月盛時 - Mochizuki Moritoki), който умира в битка при Каванакаджима, през 1561 г.) да изгради шпионска мрежа от Куноичи. Първите „Куноичи“ са обучени „Мико“ (служителки в шинтоиски храмове).[6]

Обучение[редактиране | edit source]

Обучението на жените е по-различно от това на мъжете нинджа. Куноичи са обучавани как да прелъстяват и манипулират с цел получаване на информация. За тази цел често се превъплъщавали в образа на гейши, проститутки, художнички и др. Също така, жените-нинджа се учили и на подмолни методи за убиване чрез използване на отрови и скрити оръжия (Шурикен, като пръчка за коса; Ветрило, чиито ръбове били намазани с отрова и др.). Все пак, Куноичи владеели добре и бойни изкуства, но стигали до директна схватка единствено, ако нямали избор.[7]

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]