Купа на България по футбол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Купа на България по футбол
Сезам Купа на България
Вид спортфутбол
Основан1980 г.
ДържавиБългария България
Настоящ сезон или издание на турнира 2023/24

Купата на България е български футболен трофей, чийто носител завоюва Националната купа на страната. За неговото спечелване всяка година се провежда турнир, в който право да участват имат всички футболни клубове членуващи в БФС.

Турнирът се провежда от сезон 1980/81 г., отначало като второстепенен турнир. Първият турнир (1980/81) е единственият, в който не се играят полуфинали и финал – победителят е определен след финален турнир между 4 отбора. От 1983 г. турнирът става първостепенен и има статут на турнир за националната купа. От 1983 г. до 1998 г. вкл., победителят (или финалистът) участва в европейския турнир за КНК. От 1999 г. победителят/финалистът участва в турнира за Купата на УЕФА (с нов формат и ново име от сезон 2009/10 - Лига Европа). От 2021 г. носителят на купата играе в Лига на конференциите.

До 1990 г. официалното име на турнира е Купа на Народна република България и в него участват само отборите от „А“ и „Б“ група. От 1997 г. до 2011 турнирът за купата на България е спонсориран и носи името на автомобилния производител Форд и неговия официален представител в България Мото-Пфое.[1]. От сезон 2011/2012 спонсор е Корпоративна търговска банка. След фалита на КТБ, през сезон 2014/2015 името на турнира става Купа „България“.

Най-много победи в турнира имат Левски (София) (27) и ЦСКА (София) (21).

ПФК ЦСКА (София) празнува със спечелената Купа на България, 19 май 2021 г.

Регламент[редактиране | редактиране на кода]

Турнирът за купата на България се организира и провежда от Професионалната футболна лига. В него имат право на участие мъжките отбори на всички официално регистрирани футболни клубове от страната, които писмено са заявили участието си. Турнирът се провежда в две фази[2].

Предварителна фаза[редактиране | редактиране на кода]

В предварителната фаза участват всички желаещи футболни клубове с аматьорски статут от четирите „В“ групи и областните групи. Фазата излъчва четири отбора, определени чрез кръгове на пряка елиминация. Те преминават в следващата фаза на турнира.

Финална фаза[редактиране | редактиране на кода]

Във финалната фаза участват излъчените от предварителната фаза 4 аматьорски отбора, 28 представители на двете „Б“ групи и 16 отбора от „А“ групи или всичко 48 отбора. Финалната фаза на турнира се провежда в 6 етапа, разделени в 7 кръга. В етапи от I до V важат правилата: победителите се излъчват по системата на отстраняване в една среща, неин домакин е отборът, който играе в по-долна група, при 2 отбора от една и съща група се тегли жребий за домакинството.

  • I етап, 1 кръг: Излъчените от предварителната фаза 4 отбора и 28-те отбора от двете „Б“ футболни групи чрез пълен жребий определят 16-те двойки отбори, излъчващи победителите, продължаващи във втория етап.
  • II етап, 2 кръг: Класиралите се от I етап 16 отбора и 16-те отбора от „А“ футболна група чрез пълен жребий определят 16-те двойки отбори. Победителите излъчват 16 отбора, продължаващи в третия етап.
  • III етап, 3 кръг (1/8-финали): Класиралите се от II етап 16 отбора чрез пълен жребий определят осемте двойки отбори, които излъчват 8 отбора, продължаващи в 4 етап.
  • IV етап, 4 кръг (1/4 финал): Класираните от III етап 8 отбора чрез пълен жребий определят четирите двойки, които излъчват 4 отбора, продължаващи в V етап.
  • V етап, 5 кръг и 6 кръг (1/2 финали): Класираните от IV етап 4 /четири/ отбора чрез пълен жребий определят двете двойки, които излъчват двата отбора-финалисти. Победителят от първата полуфинална среща, изтеглена след жребий, е символичен домакин на финала.
  • VI етап, 7 кръг (финал): Двата отбора-победители от полуфиналите във финална среща излъчват носителя на купата на България. Финалната среща се играе на предварително определен стадион домакин. Символичен домакин на финала е победителят в полуфиналната среща номер 1. Победителят във финалната среща се обявява за носител на купата на България. Той придобива правото да представя страната в европейския турнир Лига на Конференциите . Ако носителят на купата е и шампион на страната, за Лига на Конференциите участва клубът, класирал се на 4-то място в крайното класиране на А група. Ако отборът е участвал в по-ниска група от А, той има право да участва на плейоф за автоматично влизане в най-високата професионална лига (А група).

Турнири за купата на България[редактиране | редактиране на кода]

сезон носител втори трети четвърти
1981 ЦСКА „Септемврийско знаме“ Славия (София) Тракия (Пловдив) Левски-Спартак
сезон носител резултат финалист отпаднали на полуфиналите град-домакин
на финала
1982 Левски-Спартак 4:0 ЦСКА „Септемврийско знаме“ Тракия (Пловдив)Хемус (Троян) София
ст. „Васил Левски“
1983 ЦСКА „Септемврийско знаме“ 4:0 ЖСК-Спартак (Варна) Левски-СпартакСливен Пловдив
ст. „9 септември“
1984 Левски-Спартак 1:0 Тракия (Пловдив) ЦСКА „Септемврийско знаме“ (София)Хасково Кърджали
ст. „Дружба“
1985 ЦСКА „Септемврийско знаме“ 2:11 Левски-Спартак Тракия (Пловдив)
Локомотив (Пловдив)
София
ст. „Васил Левски“
1986 Витоша (София) 2:1 ЦФКА „Средец“ Етър (Велико Търново)Сливен София
ст. „Васил Левски“
1987 ЦФКА „Средец“ 2:1 Витоша (София) Нефтохимик (Бургас)
Локомотив (Горна Оряховица)
София
ст. „Васил Левски“
1988 ЦФКА „Средец“ 4:1 Витоша (София) Пирин (Благоевград)
Славия (София)
София
ст. „Васил Левски“
1989 ЦФКА „Средец“ 3:0 Черноморец (Бургас) Витоша (София)Тракия (Пловдив) Плевен
ст. „Слави Алексиев“
1990 Сливен 2:0 ЦСКА (София) Славия (София)
Етър (Велико Търново)
Габрово
ст. „Христо Ботев“
1991 Левски (София) 2:1 Ботев (Пловдив) Локомотив (София)
Етър (Велико Търново)
Велико Търново
ст. „Ивайло“
1992 Левски (София) 5:0 Пирин (Благоевград) Ботев (Пловдив)
Локомотив (София)
Пазарджик
ст. „Георги Бенковски“
1993 ЦСКА (София) 1:0 Ботев (Пловдив) Левски (София)
Етър (Велико Търново)
Благоевград
ст. „Христо Ботев“
1994 Левски (София) 1:0 Пирин (Благоевград) ДупницаСпартак (Пловдив) София
ст. „Васил Левски“
1995 Локомотив (София) 4:2 Ботев (Пловдив) Нефтохимик (Бургас)Монтана София
ст. „Васил Левски“
1996 Славия (София) 4:0 сл.2 Левски (София) ЦСКА (София)
Локомотив (Пловдив)
София
ст. „Васил Левски“
1997 ЦСКА (София) 3:1 Левски (София) Марица (Пловдив)
Пирин (Благоевград)
София
ст. „Васил Левски“
1998 Левски (София) 5:0 ЦСКА (София) Локомотив (София)
Литекс (Ловеч)3
София
ст. „Васил Левски“
1999 ЦСКА (София) 1:0 Литекс (Ловеч) Локомотив (София)
Левски (Кюстендил)
София
ст. „Българска Армия“
2000 Левски (София) 2:0 Нефтохимик (Бургас) Велбъжд (Кюстендил)
Черноморец (Бургас)
Пловдив
ст. „Христо Ботев“
2001 Ловеч 1:0 прод. Велбъжд (Кюстендил) Левски (София)
Локомотив (София)
София
ст. „Локомотив“
2002 Левски (София) 3:1 ЦСКА (София) Литекс (Ловеч)Марек (Дупница) София
ст. „Славия“
2003 Левски (София) 2:1 Литекс (Ловеч) Марек (Дупница)ЦСКА (София) София
ст. „Васил Левски“
2004 Литекс (Ловеч) 2:2
(6:5 д.)
ЦСКА (София) Локомотив (София)
Локомотив (Пловдив)
София
ст. „Васил Левски“
2005 Левски (София) 2:1 ЦСКА (София) Локомотив (Пловдив)
Пирин 1922 (Благоевград)
София
ст. „Васил Левски“
2006 ЦСКА (София) 3:1 Черно море (Варна) Нафтекс (Бургас)
Шумен 2001 (Шумен)
София
ст. „Васил Левски“
2007 Левски (София) 1:0 прод. Литекс (Ловеч) Берое (Стара Загора)
Локомотив (Пловдив)
Стара Загора
ст. „Берое“
2008 Литекс (Ловеч) 1:0 Черно море (Варна) Калиакра (Каварна)Ботев (Пловдив) София
ст. „Васил Левски"
2009 Литекс (Ловеч) 3:0 Пирин Бл (Благоевград) Левски (София)Миньор (Перник) София
ст. „Георги Аспарухов“
2010 Берое (Стара Загора) 1:0 Черноморец (Поморие) Чавдар (Етрополе)
Калиакра (Каварна)
Ловеч
ст. „Ловеч“
2011 ЦСКА (София) 1:0 Славия (София) Пирин БлагоевградЛитекс (Ловеч) София
ст. „Васил Левски"
2012 Лудогорец (Разград) 2:1 Локомотив (Пловдив) Септември (Симитли)
Литекс (Ловеч)
Бургас
Стадион „Лазур“
2013 Берое (Стара Загора) 3:3
(6:4 д.)
Левски (София) Локомотив (София)
Славия (София)
Ловеч
Градски стадион (Ловеч)
2014 Лудогорец (Разград) 1:0 Ботев (Пловдив) Локомотив (София)
Локомотив (Пловдив)
Бургас
Стадион „Лазур“
2015 Черно море (Варна) 2:1 прод. Левски (София) Лудогорец (Разград)
Локомотив (Пловдив)
Бургас
Стадион „Лазур“
2016 ЦСКА (София) 1:0 Монтана Литекс (Ловеч)
Берое (Стара Загора)
София
Национален стадион „Васил Левски“
2017 Ботев (Пловдив) 2:1 Лудогорец (Разград) Литекс (Ловеч)
Верея (Стара Загора)
София
Национален стадион „Васил Левски“
2018 Славия (София) 0:0
(4:2 д.)
Левски (София) Ботев (Пловдив)ЦСКА (София) София
Национален стадион „Васил Левски“
2019 Локомотив (Пловдив) 1:0 Ботев (Пловдив) Септември (София)ЦСКА (София) София
Национален стадион „Васил Левски“
2020 Локомотив (Пловдив) 0:0
(5:3 д.)
ЦСКА (София) Ботев (Пловдив)
Левски (София)
София
Национален стадион „Васил Левски“
2021 ЦСКА (София) 1:0 Арда (Кърджали) Лудогорец (Разград)
Славия (София)
София
Национален стадион „Васил Левски“
2022 Левски (София) 1:0 ЦСКА (София) Лудогорец (Разград)
Славия (София)
София
Национален стадион „Васил Левски“
2023 Лудогорец (Разград) 3:1 ЦСКА 1948 Черно море (Варна)
Локомотив (София)
София
Национален стадион „Васил Левски“
2024
  1. Българската федерация по футбол анулира този финал и купата е отнета от ЦСКА с решение на Секретариата на ЦК на БКП. Двата клуба са разформировани. От следващия сезон на тяхно място се появат клубовете „Средец“ и „Витоша“. През 1990 Купата на България за сезон 1984/1985 е върната на ЦСКА.[3]
  2. Финалът е прекратен в 76-ата мин. при резултат 1:0 за „Славия“. Тогава президентът на „Левски“ Томас Лафчис изважда отбора от терена, недоволен от съдийството на главния рефер М.Митрев. БФС присъжда купата и служебен резултат 4:0 в полза на „Славия“.[4]
  3. Литекс е дисквалифициран от турнира след първия полуфинал заради неправомерното картотекиране на футболиста Радостин Кишишев[5]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]