Куропалат

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Куропалат (Kuropalates; Curopalates; ж.ф.: kouropalatissa; на гръцки: κουροπαλάτης, Kouropalates; от лат.: cura palatii, на бг.: управител на двореца) е висша византийска титла, придворен чин.

Тази титла е въведена през 5 век от император Юстиниан I и съществува до времето на Комнините през 12 век. Може да се сравни с титлата Майордом в Западна Европа.

През 552 г. Юстиниан I дава титлата на племеника си Юстин II и титлата става по важност след тези на Цезар и на Nobilissimus. Дава се обикновено на членове на императорската фамилия, но и на важни чуждестранни владетели, особено на царете в Кавказ. От 580 до 1060 г. съществуват шестнадесет иверийски от 635 г. няколко арменски крале и принцове с титлата Kuropalates. Отличителните белези на един Куропалат са червена туника, палто и колан и е обявяван лично от императора. През 11 век и 12 век се дава като почетна титла на заслужили генерали. Сменя се с титлата Protovestiarios (πρωτοβεστιάριος), отговарящ за императорските дрехи. Съществува до времето на Палеолозите и се e давала рядко.

Носители на титлата през Византийската империя[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  • Alexander Kazhdan: Oxford Dictionary of Byzantium, Oxford University Press, 1991, S. 1157, ISBN 978-0-19-504652-6
  • Cyril Toumanoff: Studies in Christian Caucasian History, S. 269, Georgetown University Press, 1963
  • Evans, James Allan (1999), Justin II (565-578 A.D.), An Online Encyclopedia of Roman Emperors
  • Stephen H. Rapp: Studies In Medieval Georgian Historiography: Early Texts And Eurasian Contexts, S. 374, Peeters Publishers 2003, ISBN 90-429-1318-5
  • John Bagnell Bury: The Imperial Administrative System of the Ninth Century. London 1911, S. 22
  • Catherine Holmes: Basil II and the Governance of Empire (976-1025). Oxford 2005, S. 87, ISBN 0199279683
  • Edward Gibbon: The History of the Decline and Fall of the Roman Empire, S. 242, London 1868

Външни препратки[редактиране | edit source]