Курт Тухолски

Курт Тухолски
(Kurt Tucholsky)

Роден:	9 януари 1890 г.
	Берлин, Германия
Починал:	21 декември 1935 г. (на 45 г.)
	Гьотеборг, Швеция
Подпис:

Курт Тухолски (на немски: Kurt Tucholsky) е немски поет, белетрист и публицист, роден в Берлин. Израства в дома на заможен директор на търговско дружество и получава възпитание в еврейска среда.

Живот [редактиране]

Тухолски следва юридически науки в Берлин, Женева и Йена и става доктор по право. В Берлин Тухо (както го наричат) завързва приятелство с Франц Кафка и заедно предприемат излети.

Още съвсем млад публикува сатирични гротески в списание "Шаубюне". Но журналистическата му дейност е прекъсната от избухването на Първата световна война. В 1915 г. поетът е мобилизиран и пратен на Източния фронт, където издава войнишкия вестник "Дер Флигер".

Тухолски в Париж през 1928 г.

След края на войната Тухолски е вече убеден пацифист и започва да публикува антимилитаристични статии в списание "Велтбюне" и от 1924 г. до края на двадесетте години е негов кореспондент в Париж. Подобно на своя литературен образец Хайнрих Хайне и Курт Тухолски пребивава до края на живота си предимно в чужбина.

Творчество [редактиране]

Своята поезия и проза Тухолски обединява в сборниците "С 5 конски сили" (1928), "Усмивката на Мона Лиза" (1929) и "Научи се да се смееш, без да плачеш" ^[1] (1931). Когато през 1933 г. в Германия идват на власт националсоциалистите, Тухолски загубва немското си гражданство, а книгите му са забранени и публично изгаряни. Поетът изпада в дълбоко отчаяние от подема на фашизма в Европа и, достигнал върха на литературната си слава, в навечерието на Коледа, в жилището си недалеч от Гьотеборг, Швеция, слага край на живота си чрез свръх доза сънотворно.

Влияние [редактиране]

Гробът на Тухолски в Марифред, Швеция

Курт Тухолски е сред най-ярките сатирически пера на Германия. Публикувал е под четири псевдонима - Игнац Вробел (критик на съвременния живот), Петер Пантер (критик на театъра и литературата), Теобалд Тигер (агресивен и ироничен поет) и Каспар Хаузер (малък човек, който не може да се справи с живота). Поезията на Тухолски го представя наред с Ерих Кестнер като създател на модерния немски градски шансон. Неговите изпъстрени с жаргон и просторечни изрази стихове са образец на езиково майсторство и блестящ хумор.

В чест на поета са учредени две награди "Курт Тухолски" - през 1984 г. от шведската секция на Международния ПЕН-център, присъждана на писатели, които са преследвани в родината си и живеят в изгнание, и през 1995 г. от фондацията "Курт Тухолски" за публицистика.

Усмивката на Мона Лиза

От тебе не отвръщам аз лице.
Защото над пазача си застиваш
с изящно сплетени ръце
            и се подсмиваш.

Прочута си като онази кула в Пиза,
в усмивката ти виждат иронично тържество.
Но да... Защо се смееш, Мона Лиза?
На нас, заради нас, въпреки нас, със нас -
            или пък за какво?

Без думи учиш ни какъв е земният ни дял.
Понеже, Лизхен, от портрета ти личи,
            че който на света премного е видял,
            усмихва се, ръцете на корема скръства
                        и мълчи.

1929 ^[2]

Библиография [редактиране]

Rheinsberg – ein Bilderbuch für Verliebte, 1912
Der Zeitsparer. Grotesken von Ignaz Wrobel, 1914
Fromme Gesänge. Von Theobald Tiger mit einer Vorrede von Ignaz Wrobel, 1919
Träumereien an preußischen Kaminen. Von Peter Panter, 1920

Пощенска марка в памет на Тухолски (1985)

Ein Pyrenäenbuch, 1927
Mit 5 PS, 1928
Deutschland, Deutschland über alles. Ein Bilderbuch von Kurt Tucholsky und vielen Fotografen. Montiert von John Heartfield, 1929
Das Lächeln der Mona Lisa, 1929
Lerne lachen ohne zu weinen, 1931
Schloß Gripsholm. Eine Sommergeschichte, 1931
Walter Hasenclever, Kurt Tucholsky: Christoph Kolumbus oder Die Entdeckung Amerikas. Komödie in einem Vorspiel und sechs Bildern. Von Walter Hasenclever und Peter Panter, 1932