Курт Швитерс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Курт Швитерс
Kurt Schwitters
Kurt Schwitters.JPG

Роден
Починал
8 януари 1948 г. (60 г.)
Националност Flag of the German Empire.svg Германска империя
Флаг на Великобритания Великобритания
Стил живопис, колаж, жудожествена книга, инсталация, скулптура, поезия, пърформънс
Академия Дрезденската академия на изкуствата
Направление модернизъм, Мерц - собствена линия
Професия поет, есеист, художник, скулптор, дизайнер
Курт Швитерс в Общомедия

Курт Швитерс (на немски: Kurt Schwitters) е немски поет, есеист, художник, скулптор и дизайнер, роден в Хановер в заможно семейство. Още като дете има епилептични пристъпи.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Курт Швитерс като млад

Курт Швитерс следва в Художественото училище в Хановер и в Дрезденската академия на изкуствата, а през 1918 г. отива в Берлин, където се свързва с експресионистите от кръга на Херварт Валден. Сближава се с художниците Раул Хаусман и Ханс Арп, възприема идеите на цюрихските и берлинските дадаисти, поддържа контакти с холандските и руските авангардисти и участва в различни ДАДА-начинания, но накрая се завръща в Хановер и там създава художественото направление "Мерц".

Творческо дело[редактиране | редактиране на кода]

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

Програма на "ДАДА-соаре" (1923)

Своите произведения — поезия, графики и колажи — Швитерс публикува в 24 книжки на излизащото между 1923 и 1932 г. списание "Мерц". Най-известната му литературна творба е поемата "На Анна Блуме" [1] (1919), чиито основни мотиви са човешкото тяло, условността на цветовете и сетивните възприятия и разрушаването на граматиката. Много от стихотворенията на поета включват откъснати изречения от списания, изрезки от каталози и плакати. Швитерс е предшественик на бъдещата "конкретна поезия" и си създава име със своите "звукови поеми", особено с голямата, изпълнявана и до днес, "Прасоната" (1922-1932), изградена от "първични звуци", при което значението на думите отстъпва пред звуковите свойства на езиковия материал.

Живопис[редактиране | редактиране на кода]

В картините си Швитерс комбинира късове от вестници, автобусни билети, парчета канап, игли, косми и отпадъчни дървени предмети. Основното в неговото изкуство — по думите му — е ритъмът: в поезията, музиката, живописта и в живота. Прави изложби в Хановер, Дрезден, Мюнхен, Йена, Кьолн, Прага, Париж и Ню Йорк.

Гробът на Курт Швитерс в Хановер

От 1923 до 1936 г. Швитерс оформя в Хановер двуетажна сграда-лабиринт в стил "Мерц", наречена "Катедрала на еротичната нищета". (През 1943 г. сградата е разрушена от бомбардировките.) В 1937 г. Курт Швитерс успява да избяга в Норвегия, а четири негови произведения са представени в националсоциалистическата изложба на "изроденото изкуство" в Мюнхен. Швитерс заживява сам в Лисакер край Осло, където създава втора Мерц-сграда, а в 1940 г. емигрира в Англия и там е интерниран на острова Ман до есента на 1941 г. По-късно се преселва в Амбълсайд, северна Англия, където през 1945 г. създава трета Мерц-сграда, останала незавършена до края на живота му.

Влияние[редактиране | редактиране на кода]

С творчеството си Курт Швитерс става родоначалник на съвременните художествени стилове поп-арт, хепънинг, концептуализъм, мултимедийно изкуство и постмодернизъм.

В чест на поета и художника през 1982 г. в провинция Долна Саксония е учредена наградата "Курт Швитерс" за поощряване на изобразителното изкуство.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Звуковото стихотворение "На Ана Блуме" в превод на Венцеслав Константинов
Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]