Куруш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Куруш на Сюлейман ІІ,
1687-1691

Курỳшът е дребна турска монета, подразделение на официалната валута турска лира.

Название[редактиране | edit source]

От етимологична гледна точка "куруш" (kuruş) – названието на турския грош – произлиза от немското Groschen през османския турски: غروش или gurûş. В началото на 20-ти век той е приравнен на пиастъра, затова в много литератури, например в руската, за куршуша се говори като за "турецкий пиастр". [1] [2]

Голяма част от нетурското население в пределите на Османската империя обаче продължавало да нарича монетата "грош" и така я обозначавало в документи и художествени произведения, които не били написани на турски език.

История[редактиране | edit source]

Първият турски куруш се сече през 1687 г. при султан Сюлейман ІІ с цел да замени популярните дребни европейски монети с подобна стойност (предимно австрийски), които намирали широко разпространение и в неговите владения, но имали недопустими християнски кръстове и знаци върху себе си. Първоначално на предната страна се изписвало името и годината на всъпване на султана на престола, вместо годината на издаване на монетата. От 1703 г. името се появява във форма на тура. [1]

В началото това била тежка монета, но с течение на времето съдържанието на скъпоценни метали в нея силно намаляло и курсът й станал плаващ спрямо другите европейски валути, като при султан Махмуд II стойността й е равна само на 1/4 франка. [2] Това в условията на все още пълно господство на златния стандарт е напълно основателен признак за недоверие: [3]

— през 1687 г. първият грош има тегло 19.24 гр., диаметър 40 мм и се равнява на 40 пари.
— през 1719 г. теглото му се увеличава до 26 гр.
— през 1810 г. намалява до 4.65 гр. (при проба 486 и диаметър 28 мм)
— при султан Махмуд II (1808–1839) курушът се обезценява два пъти [4]
— 1 куруш при султан Селим III (1789–1807) се равнява на 23 куруша на Абдул Меджид I (1839–1861) [4]
— през 1900 г. тежи само 1.202 гр.

Курушът също има свои дробни (пресметнати в пари) и кратни разделения.

В началото на 19-ти век: [1] [4]

— 1 пара = 3 акчета
— 1 бешлик = 5 пари
— 1 онлук = 10 пари = 1/4 куруша
— 1 онбешлик = 15 пари
— 1 ирмилик = 20 пари = 1/2 куруша
— 1 отузлук = 30 пари
— 1 куруш = 40 пари (پاره)
— 1 алтмишлик = 60 пари = 1.5 куруша
— 1 юзлук = 100 пари = 2.5 куруша

След паричната реформа от 1844 г. на султан Абдул Меджид I Турция започва да пуска монети по европейски образец. На предната страна са изобразени турата на султана и годината на пускане, а на обратната – мястото на сечене и годината на възкачване на султана на престола. [1]

Златните монети, проба 916 са както следва: [1] [4]

— 1 бешизлук = 500 куруша
— 1 ики йуз елилик = 250 куруша
— 1 лира отманлъ = 100 куруша (= 1 златна лира с тегло 7.216 гр. = 1 златно меджидие)

Сребърни монети, проба 830: [1] [4]

— 1 сребърно меджидие = 20 куруша
— 1 бешлик = 5 куруша
— 1 икилик = 2 куруша
— 1 онлук = 10 куруша
— 1 ирмилик = 20 куруша
— 1 юзлук = 25 куруша
— 1 куруш = 40 пари

Съвременна употреба[редактиране | edit source]

Монета от 50 куруша,
емисия 2009 г.

Курушът се превръща в стандартна парична единица след паричната реформа през 1844 г. и до 1970-те години той е подразделение на турската лира.

След реформата през 1916 г.: за златната монета от 100 куруша чистото тегло на златото е фиксирано на 6.6147 гр., а сребърната монета от 20 гроша (1 меджидие) е тежала 19.965 гр. Но в обращение циркулират само хартиени и билонни монети. [1]

1 куруш бива приравнен на 1 пиастър [4], широко разпространена монета в Близкия Изток и Северна Африка, което улеснява стокообмена и финансовите транзакции на Турция с много от съседните й страни.

Преди 20-ти век курушът се сече като златни или сребърни монети в зависимост от номинала, а от 20-ти век – като билонни монети.

В резултат на силните инфлационни процеси през 20 век монетата изгубва смисъл като разменна единици и дълго време не се използва в обращение. След деноминацията от 2005, когато турската лира се раздели с шест от нулите си, курушът отново е официално подразделение на лирата в съотношение:

— 1 лира = 100 куруша

В обращение се намират монети от 1, 5, 10, 25 и 50 куруша. [1]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г д е ж з Нумизматический словарь: Пиастр
  2. а б Энциклопедический словарь Ф.А. Брокгауза и И.А. Ефрона: Пиастр Турецкий
  3. Пиастр турецкий. Куруш
  4. а б в г д е Европейски моентни системи