Курфюрство Бавария
Курфюрство Бавария (на немски: Kurfürstentum Bayern) e територия на Свещената римска империя, образува от Херцогство Бавария и просъществува от 1623 до 1806 г. Столица е Мюнхен с управляваща династия Вителсбахи.
След Тридесетгодишната война Баварското херцогство е преобразувано на Курфюрство. През 1623 г. Максимилиан I e издигнат на курфюрст и така Херцогство Бавария става Курфюрство Бавария. Бавария се развива като Абсолютна монархия, както много други държави в Европа. След сливането с Курпфалц през 1777 г. се нарича Двойно-Курфюрство Пфалцбавария (Doppel-Kurfürstentum Pfalzbaiern).
През 1806 г. Наполеон издига Бавария на Кралство Бавария с крал Максимилиан I Йозеф.
През 1620 г. войските на Католическата лига с командир баварския генерал граф Тили побеждават в битката на Бела планина при Прага простестантите. За благодраност херцог Максимилиан I от Бавария получава 1623 г. титлата курфюрст и 1628 г. завладяния от него Горен Пфалц (Oberpfalz). Във Вестфалския мир от 1648 г. курфюрстската му владетелска титла и спечелените територии на Бавария са потвърдени.
Курфюрсти на Бавария [редактиране]
- 1623-1651, Максимилиан I
- 1651-1679, Фердинанд Мария
- 1679-1726, Максимилиан II Емануел
- 1726-1745, Карл I Албрехт
- 1745-1777, Максимилиан III Йозеф
- 1777-1799, Карл II Теодор
- 1799-1805, Максимилиан IV Йозеф, 1806 г. става първият баварски крал с името Максимилиан I Йозеф
