Куфалово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Знаме на ГърцияЗнаме на Гръцка МакедонияКуфалово
Κουφάλια
Изглед към селото.
Изглед към селото.
Местоположение
Greece relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Куфалово
Куфалово на картата на Гърция
Dimos Chalkidonos - Central Macedonia.svg
ButtonRed.svg
Куфалово
Куфалово на картата на дем Илиджиево и област Централна Македония
Координати: 40°46′40.08″ с. ш. 22°34′18.84″ и. д. / 40.7778° с. ш. 22.5719° и. д.
Данни
Област Централна Македония
Дем Илиджиево
Географска област Вардария
Население 8 102 (2001)
Надм. височина 11 m
Пощ. код 571 00
Тел. код 23950-5

Куфа̀лово[1] (на гръцки: Κουφάλια, Куфалия, на турски: Kurfali, Курфали) е град в Гърция, център на дем Илиджиево (Халкидона) в област Централна Македония с 8 102 жители (2001).

География[редактиране | edit source]

Куфалово е разположено в Солунското поле на 25 километра северозападно от Солун, на десния бряг на река Леска. Градчето традиционно се състои от три махали - Горно, Средно и Долно Куфалово (на гръцки Ано, Като и Месия Куфалия).

История[редактиране | edit source]

Смята се, че край Куфалово е бил разположен античният град Ихне, чиито останки са днес в местността Тавас.[2]

В Османската империя[редактиране | edit source]

В края на 19 век Куфалово е голямо българско село в Солунска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Куфали (Kouphali), Воденска епархия, живеят 1746 гърци.[3] В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Горно и Средно Куфалово живеят 135 българи християни, а в Долно - 480 българи християни, 25 турци и 6 цигани.[4]

Старата българска църква „Свети Атанас“ в Куфалово.

След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[5] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Долно Куфалово има 336, в Средно - 656, а в Горно Куфалово 1 440 жители българи екзархисти. В Долната и Средната махала работят български училища[6], а в Горната махала третокласно гръцко училище[7]. В Горно Куфалово преподава учителката Александра Костадинова от Солун, но училището е затворено на 2 ноември 1905, а учителката е заменена от Георги Анастасов от Ново село, който след време е преместен в Средно Куфалово.[8] В 1908-1909 година в Куфалово е учител Л. Атанасов.[9] Куфаловци масово се заселват в Солунския квартал Пирги и според Царевна Миладинова заедно с дебраните са най-будната част на българската колония в града.

Българска булчинска носия от Куфалово, края на 19 век.
Горно- и долнокуфаловци са едри, снажни, жизнерадостни люде. Селата им са разстлани на слабо хълмиста равнина по житните простори отвъд Вардара. Намират се някъде между долното течение на реката, Енидже Вардар и Гуменджа. Обширните ливади, които заграждат двете сродни и почти едно до друго кацнали села, дават най-хубавото вардарско жито. Земята им е росна и добре напоявана. Ваклите им стада, едрият добитък на групи се мяркат в безкрайната шир на равното поле. Който познава руската или полската степ, по-лесно може да си представи цялата дълга далечна история на заселване на тези трудолюбиви български селяни – тук, преминали през вековете и останали читави, за да ни се представят в същия им стар вид, със същата душа, със същите нрави и обичаи, в същото старинно облекло, както някога, когато са прииждали от далечния север, за да хвърлят котва тука, на благодатния беломорски юг... Будни българи бяха куфаловци...[10]

Будното българско село пострадва от Гръцката въоръжена пропаганда. На 12 март 1907 година в отсъствието на постоянно разквартируваната в селото турска войскова част гръцката андартска чета на капитан Никифорос (Йоанис Деместихас) напада Горно Куфалово, като среща съпротивата единствено на няколко милиционери от селото. Гърците убиват няколко селяни, опожаряват две къщи и отвличат няколко души, между които и деца.[11] Божин Масларов е отвлечен и обучен в Атина, след което се завръща в Куфалово като гръцки учител. Поради честите андартски набези в Долна махала се сформира селска чета с войвода Пено Пейков и четници Глигор Узунов, Георги Кяев, Иван Кривопетров, Мицо Тулев, Иван Чимидов, куриер е Кольо Циклев[12].

След Младотурската революция в 1909 година жителите на Горно Куфалово изпращат следната телеграма до Отоманския парламент:

В името на правдата ви молим да ни се отвори черквата, която до ден днешен е затворена от страна на правителството и сме лишени от молитвен дом, при все е сме екзархисти от 1903 година. От страна на българското население на брой 180 къщи. Мухтарски печат: Георги Констандин[13]

През септември 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците - няколко къщи са изгорени, четирима души са убити, а много са изтезавани.[14]

При избухването на Балканската война в 1912 година 12 души от Куфалово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[15]

В Гърция[редактиране | edit source]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Българите в Куфалово са подложени на натиск от новите гръцки власти.

Какъв срам! - казвали гръцките жандармеристи в Горно Куфалово (12/25 март 1913). - Ние ви освободихме. Гласът на Александър Велики ви призовава от гроба. Не го ли чувате? А продължавате своя сън и се наричате българи![16]
Старата църква „Свети Георги“.

На учителите Трайко Даменлиев, Иван Кривопетров, Атанас Манчев - Коджаман е забранено да преподават на български, а на тяхно място е изпратена учителка на име Клеопатра от Гърция. Селяните са насилствено мобилизирани в гръцката армия в периода 1912-1918, но общо 30 души дезертират в българската армия. Гръцката власт започва да тероризира семействата на дезертьорите, да арестува и измъчва роднините им, да гори или иззема имотите им. В защита на селяните се явява народният представител в гръцкия парламент Сотирак Коджаманов, избран от Енидже Вардар.[17] Гръцки офицери прекъсват литургия в църквата в Горно Куфалово и бият свещеника, защото не чете на гръцки[18].

В рапорт от Солун през април 1914 година българският дипломат Сократ Тодоров пише:

Катадневно пристигат в Солун цели кервани бежанци от Кара Суле, Дъбово, Боймица, Куфалово и Мачуково.[19]

През 20-те години по силата на спогодбата на обмен на население между България и Гърция много куфаловци се изселват в България (компактно по Черноморието - в село Равда[20], Даутлии, Анхиало и други [21]), а в Куфалово се заселват гърци кариоти, бежанци от българския град Кавакли (днес Тополовград). В 1928 година Куфалово е представено като чисто бежанско село с 956 бежански семейства и 3342 жители бежанци.[22]

Около 80% от жителите на Куфалово са потомци на каваклийци, а останалите са местни, както и гърци бежанци от Източна Тракия и от Мала Азия.[23]

В Куфалово са отворени три църкви, най-стара от които е „Света Троица“ в Долно Куфалово. „Свети Атанас“ е построена в Горно Куфалово, а „Свети Георги“ в Средно Куфалово. Към 1905 година патриаршистка е единствено „Свети Атанас“, чийто поп Ристо Ванчуров след среща с Дамян Груев се отказва от гъркоманството и църквата остава затворена за дълго време. „Света Троица“ е срината от гръцките власти, а прилежащите и гробища са изринати след 1924 година. На нейно място е издигната нова църква със същото име.[24]

Личности[редактиране | edit source]

Камбанарията към църквата „Свети Георги“.
Жени в народни носии, 20-те години на 20 век, вероятно кариоти.
Родени в Куфалово
  • България Атанас Никлев (? - 1913), български революционер, войвода на ВМОРО, македоно-одрински опълченец
  • България Атанас Петров (1874 - ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 13 кукушка дружина[25]
  • България Атанас Христов (1892 - ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 3 солунска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[26]
  • Гърция Божин Масларов (Христос Масларис), отвлечен като дете от андартите и завърнал се в Куфалово след войните като гръцки учител. Всичките му роднини се изселват в България. В Куфалово днес има улица на негово име[27].
  • България Васил Бишков (Вашиль), български революционер, четник на ВМОРО[28]
  • България Васил Стоянов (1874 - ?), македоно-одрински опълченец, 1 отделна партизанска рота, Сборна партизанска рота на МОО[29]
  • България Глигор Хр. Узунов (? - 1961), образование завършил в Солун, куриер на ВМОРО в родното си село, по-късно бежанец в Несебър, където е член на македонското братство и председател на местната банка[30].
  • България Иван Андонов Узунов, солунски селски войвода на ВМОРО[31]
  • България Илия Индров, активист на Солунският български клуб, убит от гърците[32]
  • България Костадин Ванчуров (Дино Четникут), български революционер, четник на ВМОРО[33].
  • Гърция Костас Новакис (р.1957), гръцки фолклорист от български произход
  • България Кръсте Атанасов Карамудзев (1893 - ?), македоно-одрински опълченец от Долно Куфалово, Солунски доброволчески отряд, 4 рота на 13 кукушка дружина[34]
  • България Кръсто Попов (1891 - ?), македоно-одрински опълченец, учител, 4 рота на 13 кукушка дружина[35]
  • България Лазар Стоянов (1888 - ?), македоно-одрински опълченец от Средно Куфалово, 4 рота на 3 солунска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[36]
  • България Пейо Пейков, четник на Апостол Петков през 1907 година[37]
  • България Пеньо Николов, македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров, Сборна партизанска рота на МОО[38]
  • България Петър Димитров (1889 - ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 3 солунска дружина[39]
  • България Петър Дърлянов (Пано, Пено Дурлянов, 1882 - ?), четник на ВМОРО[40], македоно-одрински опълченец, четата на Иван Пальошев, 13 кукушка дружина, Сборна партизанска рота на МОО[41]
  • България Петър Николов Петров (1882 - ?), македоно-одрински опълченец от Горно Куфалово, 3 рота на 13 кукушка дружина[42]
  • България Гърция Сотирак Коджаманов (Сотириос Кодзаманис), лекар, народен представител в гръцкия парламент и финансов министър на Гърция
  • България Христо Григоров (1882 - ?), македоно-одрински опълченец, Инженерно-техническа част на МОО[43]
  • България Христо (Ристо) Лалев, български революционер, куриер на ВМОРО[44].
  • България Христо Узунов, български революционер четник на Иванчо Карасулията и Апостол Петков[45], осъден през 1901 година на 15 години затвор, откъдето прави опит да избяга, баща на Глигор Хр. Узунов[46].
  • България Селяните Гоно Мандулев, Танас Наков, Ристо Траев, Ат. Митрев, Г. Митрев, кираджии предадени от гъркоманите Петър Чолев и Иван Никлев и убити от гръцки андарти на 10 декември 1907 година край Солун[47].

Литература[редактиране | edit source]

  • Младенов, М. Сл. Бележки по говора на село Куфалово, Солунско. (По данни от преселници в с. Равда, Поморийско). - Български език, 1977, 6, 471 - 185.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.687
  2. Официален сайт на Дем Куфалово.
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 50.
  4. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.141.
  5. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.126.
  6. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 218-219.
  7. Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.149
  8. Галчев, Илия. „Българската просвета в Солунския вилает“, УИ, София, 2005, стр. 333.
  9. Дебърски глас, година 1, брой 19, 9 август 1909, стр. 4.
  10. Миладинова, Царевна. „Епоха, земя и хора“.
  11. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.183.
  12. Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.157-158
  13. Македония. Сборник от документи и материали, Издателство на БАН, София, 1978, стр.527.
  14. Ден, брой 2325, 23 септември 1910, стр. 3.
  15. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 857.
  16. Карнегиева фондация за международен мир. Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни в: „Другите Балкански войни“ - Фондация „Карнеги“, Фондация „Свободна и демократична България“, София, 1995, стр. 53.
  17. Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.170-172
  18. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.175
  19. Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония - мит или реалност“. София, 1996, стр.145.
  20. Попова, Т. В. Об одном малоизвестном типе глагольного словоизменения в болгарских диалектах. [Преселници от с. Куфалово, Солунско, в с. Равда, Поморийско]. — В: Общеславянский лингвистический атлас. Материалы и исследования, 1976, М., 1978, 153—185.
  21. Райчевски, Стоян. Източна Тракия. История, етноси, преселения XV-ХХ век, София 2002, с. 259, 271.
  22. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  23. Официален сайт на Дем Куфалово.
  24. Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.132, 149
  25. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 555.
  26. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 761.
  27. Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.290, 303
  28. Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.296
  29. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 665.
  30. Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.154, 193
  31. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934), София, 2001, стр. 173.
  32. Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.185, 194
  33. Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.296
  34. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 66 и 339.
  35. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 581.
  36. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 674.
  37. Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.160
  38. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 510.
  39. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 226.
  40. Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.296
  41. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 252.
  42. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 564.
  43. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 186.
  44. Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.300
  45. „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 56, ISBN 9549514560
  46. Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.155, 193
  47. Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.300,303


Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.