Кучи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Кучи са черногорски роднински клан-племе или субетнос, населяващ източната част на Черна Гора (североизточно от Подгорица) по границата с Албания в Албанските Алпи, като региона който обитават носи името им. Част от региона на кучите в Албания носи вулгарното име – Затриебач.

Етимология[редактиране | edit source]

Произхода на името вероятно е древнобългарски, т.к. средновековната история на кучите ги отпраща в сегашните им поселения от района на Шкодра по река Бояна – за последно, преди османското нашествие, този регион е в личен апанаж на Елена Българска. Думата кучи, вероятно носи от сръбски, йекавско окончание на куче – една от малкото останали в българския език древнобългарски думи. В тази връзка, не без значение е и обстоятелството, че в района на Беране е открит древнобългарски паметник. И до днес в Афганистан има едноименно племе кучи от пущунски произход, както и крепост, което пълно съвпадение на имената надали може да се отдаде само на случайността – виж Имеон.

Кучите са подразделят на:

  1. Стари Кучи (на сръбски Старокучи) - със светец Свети Димитър
  2. Нови Кучи (на сръбски Новокучи) - със светец Николай Чудотворец
  3. Затриебач - ислямизирани от Северна Албания, но отбелязващи Рождество на Пресвета Богородица

Според първите съвременни преброявания на населението, според османската статистика от 1582/83 г., кучите живеят в 13 села и са католици. [1].

География[редактиране | edit source]

Географският регион Кучи е планински. От него извира река Върмоща, даваща началото на Лим. Само няколко километра западно от извора ѝ е началото на Тара, единия от притоците слагащи началото на Дрина, но двете реки първоначално се раздалечават, като първата поема на изток, а втората на северозапад. Реката минава покрай едноименното село Върмоща, после преминава през албанска територия, и край село Грънчар се връща на черногорска територия. Приемайки притока Вруе се преименова на Люща, а след Гусине се влива в езерото Плав, отточните води на което бележат началото на Лим.

История[редактиране | edit source]

През 1694 кучи, заедно с друг клан – хоти, вдигат антиосманско въстание. През 18 век, кучи заедно с Васоевичи, хоти и клименти, са независими от Османската империя планинци. След черногорско-турската война, и по силата на Берлинския договор, кучи е включена в състава на Черна гора на княз Никола I. Основната заслуга за присъединяването на територията на кучи, към тази на свободна и независима от 1878 година Черна гора, е на народния герой от кучи произход Марко Миланов.

Старокучани[редактиране | edit source]

Запазените имена на първите старокучани от последното десетилетие на 14 век имат преобладаващо българско звучене – Панто, Петър, Георги, Тихомир, Марин, Марко, Алекса, Вълкашин, Стоян с баща Никола – Никаш (с унгарско звучене) и т.н. (виж и Ружица Балшич). Чумна епидемия през 15 век покосява много от кучите, преселници в този край от по-южни земи. Запазените спомени и легенда ги свързват с Гойко Мърнявчевич, брат на Вълкашин и Углеша.

Съществува и предание, че основателите на клановете клименти и бериша емигрират от областта кучи.

Произход на рода[редактиране | edit source]

Преданието сочи за основател (през 16 век) на рода от 800 къщи на днешните кучи – Лале Дрекалов (със син Илко и внук Иван – дукове на кучите), който е син на Дрекала. Дрекала, според черногорските народни предания, е с майка Груба, дъщеря на Стефан Душан и Елена Българска. Албанското виждане по въпроса за произхода на кучите, ги свързва със сина на Скендербег – Георги, и с малешите. Третата версия свързва кучите с Мърнявчевичи.

Демография[редактиране | edit source]

Днешните потомци на кучите наброяват 15 хиляди, в над 3000 къщи. Делят се на черногорски, сръбски и албански кучи. Първите две групи кучи са православни, а последната преобладаващо католическа, с малко мюсюлмани. Последните са известни с фамилията си Турковичи. Православните кучи се делят на Старокучи и Дрекаловичи – по името на Лале Дрекалов. Кучите са обединени в общности, наречени братства.

През 21 век около 90 хил. жители на Сърбия, Черна гора и Албания имат кръвна връзка с този субетнос.

Сред тях са политиците начело на Демократическата партия на социалистите в Черна гора - Мило Джуканович, Момир Булатович и Божина Иванович (антрополог).

Други хора са тенесистката Ана Иванович (която живее в Белград и се състезава за Сърбия), първият боец срещу дахиите и герой от Авала Васа Чарапич и Михайло Иванович (на хърватски: Mihailo Ivanović) — черногорски политик и член на Върховния съд на страната, както и лидера на Народната партия, който разочарован от версайското творение Кралство на сърби, хървати и словенци е активен колаборционист по време на Втората световна война.

Известни личности[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Библиография[редактиране | edit source]

  • ((sr)) „Живот и обичаји Куча“, Српски етнографски зборник 1931. XLVIII.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Kuči“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.  
  1. [Projekat Rastko — Skadar] Stanovnistvo slovenskog porijekla u Albaniji