Кучи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Кучи са черногорски роднински клан-племе, което населява източната част на Черна Гора (североизточно от Подгорица) по границата с Албания в Албанските Алпи, като региона който обитават носи името им. Част от региона на кучите има вулгарно название – Затриебач.

Етимология[редактиране | edit source]

Произхода на името вероятно е древнобългарски, т.к. средновековната история на кучите ги отпраща в сегашните им поселения от района на Шкодра по река Бояна – за последно, преди османското нашествие, този регион е в личен апанаж на Елена Българска. Думата кучи, вероятно носи от сръбски, йекавско окончание на куче – една от малкото останали в българския език древнобългарски думи. В тази връзка, не без значение е и обстоятелството, че в района на Беране е открит древнобългарски паметник. И до днес в Афганистан има едноименно племе кучи от пущунски произход, както и крепост, което пълно съвпадение на имената надали може да се отдаде само на случайността – виж Имеон.

География[редактиране | edit source]

Географският регион Кучи е планински. От него извира река Върмоща, даваща началото на Лим. Само няколко километра западно от извора ѝ е началото на Тара, единия от притоците слагащи началото на Дрина, но двете реки първоначално се раздалечават, като първата поема на изток, а втората на северозапад. Реката минава покрай едноименното село Върмоща, после преминава през албанска територия, и край село Грънчар се връща на черногорска територия. Приемайки притока Вруе се преименова на Люща, а след Гусине се влива в езерото Плав, отточните води на което бележат началото на Лим.

История[редактиране | edit source]

През 1694 кучи, заедно с друг клан – хоти, вдигат антиосманско въстание. През 18 век, кучи заедно с Васоевичи, хоти и клименти, са независими от Османската империя планинци. След черногорско-турската война, и по силата на Берлинския договор, кучи е включена в състава на Черна гора на княз Никола I. Основната заслуга за присъединяването на територията на кучи, към тази на свободна и независима от 1878 година Черна гора, е на народния герой от кучи произход Марко Миланов.

Старокучани[редактиране | edit source]

Запазените имена на първите старокучани от последното десетилетие на 14 век имат преобладаващо българско звучене – Панто, Петър, Георги, Тихомир, Марин, Марко, Алекса, Вълкашин, Стоян с баща Никола – Никаш (с унгарско звучене) и т.н. (виж и Ружица Балшич). Чумна епидемия през 15 век покосява много от кучите, преселници в този край от по-южни земи. Запазените спомени и легенда ги свързват с Гойко Мърневчевич, брат на Вълкашин и Углеша.

Съществува и предание, че основателите на клановете клименти и бериша емигрират от областта кучи.

Произход на рода[редактиране | edit source]

Преданието сочи за основател (през 16 век) на рода от 800 къщи на днешните кучи – Лале Дрекалов (със син Илко и внук Иван – дукове на кучите), който е син на Дрекала. Дрекала, според черногорските народни предания, е с майка Груба, дъщеря на Стефан Душан и Елена Българска. Албанското виждане по въпроса за произхода на кучите, ги свързва със сина на Скендербег – Георги, и с малешите. Третата версия свързва кучите с Мърнявчевичи.

Демография[редактиране | edit source]

Днешните потомци на кучите наброяват 15 хиляди, в над 3000 къщи. Делят се на черногорски, сръбски и албански кучи. Първите две групи кучи са православни, а последната преобладаващо католическа, с малко мюсюлмани. Последните са известни с фамилията си Турковичи. Православните кучи се делят на Старокучи и Дрекаловичи – по името на Лале Дрекалов. Кучите са обединени в общности, наречени братства.

Известни личности[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Библиография[редактиране | edit source]

  • ((sr)) „Живот и обичаји Куча“, Српски етнографски зборник 1931. XLVIII.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Kuči“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.