Кънчо Цанев
| Кънчо Цанев | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  България |
| Академия | ВИИИ „Николай Павлович“ |
| проф. Асен Василев | |
| Направление | дърворезба |
Кънчо Денчев Цанев е български резбар, професор в Националната художествена академия. Той е сред най-значимите представители на българската дърворезба от втората половина на XX в. Той не само продължава традициите на Тревненската резбарска школа, на чийто постижения стъпва, но ги доразвива и обогатява с ново философско съдържание.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 21 юли 1934 г. в село Бахреци, община Трявна. Завършва Техникума по дърворезба и вътрешна архитектура в Трявна в класа на един от последните възрожденски майстори – Сава Антонов (1952).
Работи в дърводелското предприятие „Изкуство“ в Трявна, където прави дърворезбовани мебели за износ, а след това в „Народно творчество“ в София.[1]
През 1960 г. се дипломира в Художествената академия в София, специалност „Дърворезба“ при проф. Асен Василев.[2]
Преподавател в Техникума по дърворезба и вътрешна архитектура в Трявна. Главен художник на град Габрово и директор на художествената галерия „Христо Цокев“ в същия град.[2]
От 1975 г. е доцент, а от 1983 г. – професор в Художествената академия в София. Бил е завеждащ катедра „Резба“, заместник-декан и декан на Приложния факултет, заместник-ректор на Висшия институт за изобразителни изкуства „Николай Павлович“ в София.[2]
Баща на дърворезбаря и скулптор Роберт Цанев и на изкуствоведа и художник Петер Цанев.
Умира на 10 януари 2011 г. в София.[3] Погребан е в Централните софийски гробища.[4]
Творчество[редактиране | редактиране на кода]
- По-големи проекти
- ритуалните зали на градския съвет във Велико Търново и Хлебарово;
- кметството и училището в Боженците;
- два тавана на възрожденските къщи в Стария Пловдив и кьошковете около джамията там;
- Монументална дърворезба на Кънчо Цанев е съхранена в българските посолства в Бон, Москва и Тунис;
- Слънцето, което грее на тавана в Дом 1 на резиденция „Бояна“, е негово дело. Поканил го архитект Александър Баров. Трябвало да работи с професора си Асен Василев, но той вече бил възрастен и подканил ученика си: вземи най-голямата зала. Залата е известна като „Слънчевата зала“. Работили заедно с Антон Дончев, друг известен съвременен дърворезбар, също тревненец. Пак заедно са изработили монументалните пана във фоайето на НДК. Там Кънчо Цанев е направил единствената и до днес кръгла скулптура от дърво, „Самодива“.
- Една от последните му мащабни творби е таван в представителството на „Газпром“ в София.[1]
- Иконостаси[5]
- Иконостас на църквата „Св. Никола“ – Харманли,
- Иконостас на църквата „Св. Димитър“ – с. Бресте, Белослатинско,
- Иконостас на църквата „Успение Богородично“ – Пампорово (1999),[6]
- Иконостас на църквата „Въведение Богородично“ – Италиански лицей, кв. Горна баня, София (2000),
- Иконостас на църквата „Св. Никола“ – с. Бързия, Берковско (2003),
- Иконостас на църквата „Св. Иван Рилски“ – с. Добри дял,
- Иконостас на църквата „Свети Висарион Смоленски“ в Смолян (2002-2006).[7]
- Работи в Трявна
- Скулптурно оформление на „Моста на занаятите“ – камък, 3 фигури, в авторски колектив с Георги Дойнов;
- Паметник на Незнайния строител, площад пред железопътна гара Трявна, камък, в авторски колектив с Георги Дойнов;
- Стенно пано в хотел „Панорама“;
- Два резбовани тавана за хотелски апартаменти и декоративна колона в централното фоайе на хотел „Трявна“.[2]
Признание и награди[2][редактиране | редактиране на кода]
- Втора награда от Обща художествена изложба на приложните изкуства, присъдена от СБХ,
- Голямата награда за приложни изкуства на СБХ,
- Първа награда от Обща художествена изложба на приложните изкуства – Ямбол,
- награда за цялостно творчество „Принос в българското изкуство“, присъдена от Съюза на българските художници,
- орден „Кирил и Методий“, втора степен,
- орден „1300 години България“,
- званията „Заслужил художник“ и „Народен художник“.
Удостоен е със званието Почетен гражданин на град Трявна на 1 ноември 2009 г.[8][9]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Кънчо Цанев/Kuncho Tzanev. София: Тангра ТанНакРа, 2007, 128 с. ISBN 978-954-378-005-1
Филмография[редактиране | редактиране на кода]
- Професор Кънчо Цанев – резбарят (36:37 мин.), документален филм, автори: д-р Радослав Спасов, д-р Цаньо Митев-Ошански; отг. оператор Пламен Соловей, режисьор Пенка Шопова
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б „Кънчо Цанев – предизвикателният възрожденски дух“ Архив на оригинала от 2021-06-11 в Wayback Machine., в. „Сега“, 2 септември 2000 г.
- ↑ а б в г д „In memoriam – Почина проф. Кънчо Цанев“, в. „Тревненска седмица“, 17.01.2011.
- ↑ „Почина проф. Кънчо Цанев“, Gabrovo News, 10 януари 2011 г.
- ↑ Парцел 1 // София помни. Посетен на 2022-09-03.
- ↑ „Изложба дървопластика на Кънчо Цанев и Роберт Цанев“, Kafene.bg, 08.10.2007.
- ↑ Иконостас на църквата „Успение Богородично“, Пампорово, 1999 г. Архив на оригинала от 2017-10-01 в Wayback Machine., pravoslavie.bg.
- ↑ Константин Събчев, „Смолянският иконостас няма равен в България“, в. „Стандарт“, бр. 4841, 30 юни 2006.
- ↑ „Проф. Кънчо Цанев и проф. Антон Дончев са „Почетни граждани“ на Трявна“, Дарик Габрово, 3 ноември 2009 г.
- ↑ „Майсторите на дърворезбата Антон Дончев и Кънчо Цанев станаха почетни граждани на Трявна“, сайт на Община Трявна, 3 ноември 2009 г.
- Съвременно българско монументално изкуство 1956–1986, под редакцията на Христо Стефанов и Максимилиян Киров, Съст. Кристина Стефанова и кол.: Филип Зидаров, Цветана Филипова, Сашка Венева, Кремена Попова, Лиляна Българова. Комитет за Култура, ДО „Изобразително изкуство“, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1986 г.
- Енциклопедия на изобразителните изкуства България в 3 тома, т. 3 (С-Я). Институт за изкуствознание на БАН, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 2006 г.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Вероника Якимова, „Кънчо Цанев (1934-2011)“, в. „Култура“, бр. 2 (2620), 21 януари 2011
- Константин Събчев, „Кънчо Цанев ще вае олтара на Господа“, в. „Стандарт“, бр. 6462, 11 януари 2011
- „Репортаж от изложба дървопластика „Духовни символи – традиция и приемственост“ на Кънчо Цанев и Роберт Цанев“ Архив на оригинала от 2014-02-01 в Wayback Machine., ТВ Европа, 21 октомври 2007 (видео)
- Петя Божкова, „Тримата професори – резбари от град Трявна“, блог на Дарин Божков, 24 март 2011
- Елена Колева, „Проф. Кънчо Цанев и неговите достойни продължители“[неработеща препратка], в. „100 вести“ (Габрово), бр. 128 (5182), 7 юни 2014 г., стр. 4
|
