Кърджали

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кърджали
Знаме
      
България
41.6447° с. ш. 25.375° и. д.
Кърджали
Област Кърджали
41.6447° с. ш. 25.375° и. д.
Кърджали
Общи данни
Население52 355 души[1] (15 март 2024 г.)
1702 души/km²
Землище30,759 km²
Надм. височина275 m
Пощ. код6600
Тел. код0361
МПС кодК
ЕКАТТЕ40909
Администрация
ДържаваБългария
ОбластКърджали
Община
   – кмет		Кърджали
Ерол Мюмюн
(ДПС; 2023)
Уебсайтwww.kardjali.bg/en/index.php
Кърджали в Общомедия

Къ̀рджали (Шаблон:Lang-tr, Шаблон:Lang-el) е град в Южна България. Той е център на Област Кърджали и на Община Кърджали.

География

Кърджали е разположен в сърцето на Източно-родопския планински масив, на двата бряга на древната река Арда. Градът се намира на 259 км. от София и на 100 км от Пловдив. Кърджали е на 50 километра разстояние от град Хасково и на около 15 километра от древния град Перперикон. През Кърджали минава Паневропейския транспортен коридор №9 през прохода „Маказа“. Разстоянието от областния център до Република Гърция ще стане само 57 км.

Вътрешните и международни връзки на региона се осъществяват по автомобилни магистрали и пътища, по ж.п. линии. Съществува и оборудвана летищна площадка.

Природата е дарила Източните Родопи с необикновена красота. Земята тук крие огромни залежи от оловно-цинкови руди, бентонит, перлит, зеолит, азбест, скъпоценни и полускъпоценни минерали, злато. В това китно кътче на страната са запазени ценни естествени находища на вечнозеления тракийски дъб, на вековен бял бор, синя хвойна, пърнар. В ландшафта на областта могат да се срещнат някой от най-ценните дървесни и растителни видове, вписани в Червената книга на България.

Климат

Климатът в района е преходно-средиземноморски, мек и влажен, с много слънчеви дни в годината. Зимата е сравнително мека - средните температури варират около 0 °С. Лятото е слънчево и горещо максималните температури достигат до 40-45 °С. Най-продължителното слънчево греене във Кърджали се наблюдава през юни, юли и август.

История

В продължение на три хилядолетия този край е бил люлка на различни цивилизации и култури. Тук са си дали среща траки, елини и римляни; славяни и прабългари, византийци и латини. През средновековието днешен Кърджали е бил важен християнски център.

И днес личат следи от славното минало на Първото и Второто българско царство. Предполага се, че първите жители на тези места са били траките. През VI век по средното течение на река Арда се заселват славяни и прабългари. Макар да установяват своите традиции, език и бит, те взаимстват от културата на местното население. Когато се образува славянобългарската държава, този край все още остава в пределите на Византийската империя. Едва по времето на цар Симеон той влиза в пределите на българската държава. За първообраз на Кърджали се приема съществуването през XI-XIV век на територията на днешния град селище, което има общи белези с материалната култура на старите български градове Плиска, Преслав, Търново, Месемврия.

Поради важното си стратегическо и стопанско значение земите в Източните Родопи са били непрекъснато подлагани на вражески нашествия. Легенди и материални доказателства говорят, че в XIV век защитник на местното население от постоянно враждуващите български и византийски феодали, е възпятият от народа Момчил юнак. Неговото име е свързано с първата съпротива на българите-родопчани срещу нашествието на османските турци. През 1370 - 1371 година родопчани водят героични битки, за да възпрат завоевателните набези на османлиите, за да запазят челядта, честта и родната си земя. Голяма част от населението е избито, поробено, асимилирано. Друга част намира закрила в непрестъпните пазви на Родопите, за да стане пазител на българския род и език. Руско-турската освободителна война вдъхва нови надежди за свобода на родопското население. Но несправедливият Берлински договор оставя обширни български земи, в това число и Кърджалийския район под турско владичество.

Дългоочакваната свобода идва едва след Балканската война. В памет на героите, загинали за освобождението на Кърджали, признателното население издига внушителен паметник на Освободителите в центъра на града.

Според легендата градът дължи името си на Кърджа Али, който след години на военни подвизи станал проповедник. След смъртта му последователите му основали селище близо до неговия гроб. [2] Гробът е отворен през 20-те години на нашия век, но се оказва празен и археолозите достигат до извода, че това е бил символичен гроб.

Религия

През средновековието градът и по-скоро манастира „Свети Йоан Продром“ е бил средище на една от големите средновековни християнски епархии Ахридос.

Днес в град Кърджали населението е съставено от приблизително еднакъв брой християни и мюсюлмани. От християнските вероизповедания най-голям дял има Българската православна църква. Други представители на християнството са Евангелската Петдесятна църква и Българската Божия църква. Ислямът е най-разпространената религия в областта. Етническите турци, помаците, както и част от ромите изповядват исляма.

Политика

Доминираща политическа сила в Кърджали е Движението за права и свободи (ДПС). На парламентарните избори през 2005 г. след масивни протести от страна на другите партии заради изборни нарушения, партията печели и петте мандата за Област Кърджали.

  • Кмет на Кърджали: Хасан Азис (2003-)
  • Председател на Общинския съвет, Кърджали: Сейфи Азис Неджиб (1996-)

Икономика

Новият пазар

Кърджали е икономически най-развития град в Източните Родопи. Благодарение на икономиката, в града годишно се вливат над 30 млн.лв.[източник?] През 2007 г. в града са открити хипермаркети от веригите на Техномаркет Европа, Билла и Технополис. Завърши изграждането на новия и модерен пазар на производителите разположен на 23 дка площ. Общата стойност на инвестицията на пазара е 8 590 790 лв. (без ДДС)

Обществени институции

Сградата на община Кърджали е известна като "Белия кораб", заради характерната ѝ форма и бял цвят
Файл:Kardzhali war memorial.jpg
Паметник на незнайния воин в Кърджали

Читалища

  • Читалище „Юмер Лютфи“
  • Читалище „Обединение“

Театри

  • Драматично-куклен театър „Димитър Димов“
  • Държавен музикално-драматичен театър „Кадрие Лятифова“

Галерии

  • Художествената галерия в града съхранява стотици живописни платна, склуптори и пластики на български и чужди класици и съвременници. Най-старата икона пазена в Кърджали, датира от XIII век.

Музеи

Исторически музей в Кърджали
Мемориал на еврейската общност от града

Регионалният исторически музей в Кърджали е един от най-големите музеи в Южна България. В него се съхраняват находките от Перперикон и Татул. Основният фонд съдържа около 40 000 експоната. Към музея са регистрирани 179 археологически обекта, като от тях 19 са праисторически, 122 — антични и 37 — средновековни. Тридесет са регистрираните паметници на културата от национално значение.

Образование

Висши училища

Училища

  • ГПЧЕ "Христо Ботев"
  • ПГИ "Алеко Константинов"
  • СОУ „Владимир Димитров-майстора“
  • СОУ „Свети Климент Охридски“
  • СОУ „П. Р. Славейков“
  • СОУ „Йордан Йовков“
  • СОУ „Отец Паисий“
  • ПГ по Туризъм "Проф. д-р Асен Златаров"
  • ПГ по Облекло и Дизайн „Евридика“
  • ПГ по Еелектротехника и Електроника „Кап. Петко войвода“
  • ПГ по Строителство „Христо Смирненски“
  • ПГ „ Васил Левски“

Забележителности

Кърджали е сред 100 национални туристически обекта - Български туристически съюз: Печатът е в Туристическо дружество „Кърджали“ и в Регионалния исторически музей — гр. Кърджали. Възможности за нощувка: Хижа „Боровица“, хижа „Млечино“, хижа „Бели брези“.

Културни забележителности

  • „Свети Йоан Продром“ е бил част от средновековен манастирски комплекс от VI - VII век. Реставриран е през 2000 г. В момента към него проявяват интерес не само историци, реставратори и археолози, но и многобройни туристи от страната и чужбина.
  • Манастирски комплекс Успение Богородично е уникално духовно средище. Реставрирано и достроено от отец Боян Саръев. Частиците от Кръста, на който е бил разпънат Исус Христос, намерени на култовия комплекс Перперикон, бяха пренесени с литийно шествие в манастирския комплекс, където се и съхранява до днес.
  • На 15 км. североизточно от Кърджали се намира тракийското мегалитно светилище Перперикон (Хиперперакион, Перперакион). Извисява се на скален връх в Източните Родопи на с кота 470 м. В подножието му се намира с. Горна крепост. Удобната речна долина е създала великолепни условия за живот от дълбока древност. По тази причина тя е осеяна с десетки археологически обекти от различни епохи, чийто естествен център се явява Перперикон.
  • Близо до с. Татул се намира скална гробница - предполагаем гроб на тракийския певец Орфей.
  • Орлови Скали е тракийско светилище. Скалните ниши са култови места, в които траките са полагали урните на своите починали събратя.
  • Пещера Утроба е дооформена от човешка ръка с форма на утроба, с олтар в който слънчевият лъч достига в деня на пролетното равноденствие. Свещеният брак между скалата и слънцето олицетворява възраждането на живота.
  • Дяволският мост е най-големия и величествен родопски мост. Той е истински шедьовър на строителството от средновековието, когато човек застане под него се смайва от огромните му размери и изключително елегантните му и симетрични форми. Под него минава река Арда, която образува изключително красив каньон с големи меандри. Пролетта, когато се топят снеговете, нивото на реката се покачва с 5 - 6 метра, а дебитът ѝ достига над 2600 куб.м/сек. Въпреки това, Дяволският мост е удържал на водната стихия над 300 години.

Крепости разположени на хълмовете около града:

Природни забележителности

  • На територията на община Кърджали се намира и резерватът на редки растения „Вълчи дол“, находищата на уникалното цвете силивряк или "Орфеево цвете", на снежното кокиче, червения божур, дървовидната синя хвойна и др. Стара легенда разказва, че силивряк е родено от кръвта на митичния певец Орфей.
  • Животворна, според някой и чудодейна вода извира веднъж годишно в нощта на 5 срещу 6 май от стръмна скала в митичната местност Дамбалъ над село Груево, на около 25 км южно от Кърджали. В съдбовната нощ, стотици вярващи в чудото търсят изцеление в лековития извор .

Други забележителности

Редовни събития

Файл:Tower clock Kj.JPG
Часовниковата кула в Кърджали

Празникът на града е 21 октомври. На тази дата през 1912 г. Кърджали е присъединен към територията на България (дотогава е бил в пределите на Османската империя). Смята се, че градът е присъединен точно в 12 часа по обяд и по тази причина градският часовник свири „Велик е нашият войник“ преди да удари 12 пъти (градският часовник на Кърджали е единствен по рода си в България, защото на всеки кръгъл час свири български възрожденски песни).

Побратимени градове

Кърджали е побратимен град или има сътрудничество с:[3] [4]

Личности

Родени в Кърджали

Починали в Кърджали

Други

Николай Павлов, писател, поет и драматург,учил и живял в Кърджали от 1955 г. до 1970 г., и след това от 1975 до 1978 г. Работил е в Общинския съвет за култура и във вестник "Нов живот". Сега живее и работи в София. неговата пиеса "Фатален шанс" е поставена през 2002 г. в Драматичен театър 4Димитър Димов" от режисьора Тодор Боянов. Автор е на няколко книги с поезия,а в края на 2007 г. от печат излезе новата му книга с разкази и нулева "Синеокото куче", чиято премиера в Кърджали ще бъде в края на месец май.

Кметове

  • Димитър Милев (1974-1981)
  • Димитър Милев (1983-1984)
  • Милан Йорданов Миланов (1990-1991)
  • Исмет Яшаров Саралийски (1991-1995)
  • Расим Муса Сеидахмед (1995-1999)
  • Румен Димитров Иванов (1999-2003)
  • Хасан Азис Исмаил (2003-)

Медии

Вестници

Информационни портали

Радио

В Кърджали ефирно се приемат следните радиостанции:

Честота, MHz Радиостанция
90.5 Радио Fresh!
93.2 Дарик Радио
99.2 Програма Христо Ботев - БНР
103.1 Радио Пловдив
103.6 Радио FM+
105.0 Програма Хоризонт - БНР
105.6 Радио 1
107.5 Радио Веселина

Общинското Радио Кърджали се разпространява по кабелна мрежа.

Телевизия

В града ефирно излъчва Телевизия Родопи. Кабелен оператор в Кърджали е CableTel с местен канал CableTel - Кърджали.

Бележки

  1. ↑ www.grao.bg
  2. ↑ Как е получил град Кърджали името си?
  3. ↑ Международно сътрудничество и побратимени градове
  4. ↑ Списък на побратимени градове
  5. ↑ Партньорството между Кърджали и Елхарт

Външни препратки

Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Кърджали.


Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кърджали&oldid=2176830“.