Кърджали (Пушкин)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Кърджали.

Кърджали
Кирджали
АвторАлександър Сергеевич Пушкин
Първо издание1834 г.
Оригинален езикруски
Видстихотворение (1828);
повест (1834)

„Кърджали“ (на руски: Кирджали) са две едноименни литературни произведения на руски език – стихотворение (1828) и повест (1834), от руския поет и писател Александър Сергеевич Пушкин. Стихотворението е за трудния бит в българските села в областта Буджак (Южна Бесарабия), а повестта, както авторът посочва в нея, е за български разбойник.

Руският лирик живее 3 години (1821 – 1824) в неотдавна присъединените към Руската империя южни области Новорусия и Източна Молдова, предимно в градовете Кишинев и Одеса.

Синът на поета, генерал Александър Александрович Пушкин, участва в Освободителната война от 1877 – 1878 г., сложила край на турското владичество, и е командир на 13 Нарвски хусарски полк от „летящия отряд“ на Лермонтов, който освобождава Бургас.[1]

Стихотворение „Кърджали“[редактиране | редактиране на кода]

КИРДЖАЛИ

В степях зелёных Буджака,
Где Прут, заветная река,
Обходит русские владенья,
При бедном устьи ручейка
Стоит безвестное селенье.‎
Семействами болгары тут
В беспечной дикости живут,
Храня родительские нравы,
Питаясь трудом,
И не заботятся о том,
Как ратоборствуют державы
И грозно правят их судьбой.

1828[2]

Повест „Кърджали“[редактиране | редактиране на кода]

Главен герой на повестта „Кърджали“ е български разбойник, действал в района на Яш в Молдова – той е заловен от руснаците и предаден на османските власти, но успява да избяга и продължава дейността си. „Кирджали был родом булгар. Кирджали на турецком языке значит витязь, удалец (войвода, храбрец). Настоящего его имени я не знаю.“ – посочва Пушкин.

Според някои източници прототипът на главния герой е историческа личност, български хайдутин на име Георги Кърджали.[3][4] Някои автори оспорват това и смятат героя за измислен или за събирателен образ на български хайдути, а според Пламен Павлов сред възможните прототипи е Индже войвода.[5]

Творбата е създадена в Санкт Петербург към 1834 г., близо 7 години след като А. С. Пушкин е напуснал Молдова и Новорусия.

В повестта виждаме литературния герой в Молдова като участник в бунта в Дунавските княжества през 1821 година, поставил началото на Гръцката война за независимост.[6])

Разказът е драматичен поглед в тези събития, участниците в тях и царящата атмосфера в тази гранична зона на Балканите с художествено пресъздадени реални исторически факти за въстанието и битката при Скулени, в която, отказал да се спаси с бягство на руския бряг на река Прут, Стоян Индже умира.[5][7]

Повестта е публикувана за пръв път в „Библиотека для чтения“, 1834 г., т. VII, кн. 12.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]