Кърстоар
| Кърстоар Крстоар |
|
|---|---|
  Кърстоар
Кърстоар на картата
на Република Македония |
|
| Данни | |
| Регион: | Пелагонийски |
| Община: | Битоля |
| Географска област: | Пелагония |
| Население: | 167 (2002) |
| Надморска височина: | 634 м |
| Геогр. положение: | 40° 58' 59" сев. ш. 21° 21' 0" изт. д. |
| Пощенски код: | |
| Телефонен код: | |
| Код на МПС: | BT |
Кърстоар (понякога книжовно Кръстофор или Христофор, на македонска литературна норма: Крстоар) е село в община Битоля на Република Македония. Край селото е разположен Буковският или Кърстоарският манастир „Свето Преображение Господне“.
Съдържание |
[редактиране] География
Селото се намира в областта Пелагония, южно от Битоля.
[редактиране] История
В 19 век Кърстоар е село в Битолска кааза на Османската империя. Българско училище се отваря през 1884 година с учител Христо Грънчаров – Щиплията, а първата църква в селото е построена през 1890 година. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Кръстево или Кръстофоръ има 280 жители, всички българи християни.[1]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. Атанас Шопов посещава Кърсоар и в 1893 година пише:
| „ | Преди години всичките кърстофорски християни са признали ведомството на родното си духовно началство. Естественото и справедливото е било и манастирят им да влезе под духовното ведомство на Екзархията. Но това право им се е оспорило и манастирът е завладян от Битолската гръцка митрополия. Така щото, християните, отказани от гръцката митрополия, са се лишили и от църквата си. Завожда се процес. Християните искат църквата си, а митрополията отговаря, че тя е била тяхна собственост додето са признавали нейното духовно ведомство. Въобще гръцките митрополии считат за свои всичките обществени учреждения, които са направени с тяхно благословение или освещение... Същото е станало и с Кърстофорския манастир, който при всичко че се намерва край селото Кърстофор и е правен от кърстофорските християни днес е в ръцете на битолските гъркомани, по единствената причина, че селото е признало духовното ведомство на Екзархията.[2] | “ |
По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кръстофор има 256 българи екзархисти и функционира българско училище.[3]
Според Георги Попхристов:
| „ | Селото е разположено южно от Битоля, на разстояние не повече от час. Състои се от 30 къщи, чисто български[4]. | “ |
При избухването на Балканската война двама души от Кръстофор са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
[редактиране] Кърстоар днес
Според преброяването от 2002 година селото има 167 жители самоопределили се както следва:[6]
| Националност | Всичко |
| македонци | 164 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 2 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
[редактиране] Личности
- Родени в Кърстоар
Георги Попхристов (1876 - 1962), български революционер, войвода на ВМОРО, ръководител на крилото на протогеровистите
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Бележки
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 236.
- ↑ Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 271 - 272.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 166-167.
- ↑ Спомени на Георги Попхристов
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 855.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
| Населени места в Община Битоля |  |
|
|---|---|---|
| Битоля | Барешани | Бистрица | Братин дол | Брусник | Буково | Велушина | Габалавци | Гопеш | Горно Егри | Горно Оризари | Градешница | Гявато | Дихово | Доленци | Долно Егри | Долно Оризари | Драгарино | Драгожани | Драгош | Древеник | Жабени | Злокукяни | Кажани | Канино | Карамани | Кишава | Кравари | Кременица | Кукуречани | Кърклино | Кърстоар | Лавци | Лажец | Лера | Лисолай | Логоварди | Лопатица | Магарево | Маловище | Метимир | Меджитлия | Нижеполе | Ново Змирново | Облаково | Олевени | Оптичари | Орехово | Острец | Поешево | Породин | Рамна | Ращани | Ротино | Свинище | Секирани | Снегово | Средно Егри | Старо Змирново | Стрежево | Сърбци | Трън | Търново | Цапари | Църнобуки | Църновец | ||
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
