Късно Средновековие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Европа през 1430 година

Късното Средновековие е период от човешката история, който се явява преход от Развитото Средновековие към Ренесанса и Новото време. Основни моменти, които го характеризират са: Стогодишната война (за Западна Европа), Реконкистата и окончателното прогонване на маврите от Пиренеите (за Испания и Португалия), премахването на татарската хегемония в Русия, османската заплаха за Европа и покоряването на Балканския полуостров от мюсюлманите. Късното Средновековие обхваща периода от XIV век до XV век. По-трудно е да се определи долната му граница. Някои историци смятат за край на Средновековието, изобщо, 1492 година (откриването на Америка и Великите географски открития), други - края на Византийската империя през 1453 година, трети - откриването на печатарската преса. Но някои автори отнасят края на тази епоха дори до Великата Френска революция. Това е време на коренни промени в политическата карта на Европа. Късното Средновековие е период на разпад на по-големите държави, тоест - феодалната раздробеност е в най-големи мащаби. Започват да се появяват наченки на новия политически строй - абсолютизма.

Късното Средновековие на Балканския полуостров[редактиране | edit source]

България[редактиране | edit source]

След Освобождението на България от византийско робство, вследствие на въстанието на Асен и Петър през 1185 година, България се превръща във важен фактор в Европейския Югоизток. Дори за известен период - по времето на Иван Асен II, тя опира на три морета (Черно, Бяло и Адриатическо). Но след смъртта на този велик български владетел през 1241 година, настъпва криза в Българското царство. От север нахлуват татари, които поставят страната във васална зависимост. След възстановяването на Византия през 1261 година България е принудена да се съобразява с нея. Отпадат някои български земи. Опитите на цар Ивайло да спре татарите имат само временен успех. Едва при цар Теодор Светослав (1300 - 1321) държавата излиза от кризата - татарите са спрени, а византийците търпят загуби, нанесени от нашия владетел. Реализирани са дори териториални придобивки - Южна Бесарабия, областта Загоре. След него идва на власт синът му Георги II Тертер (1321-1322), който превзема Пловдив и околността му от ромеите. При цар Михаил III Шишман също се наблюдава известен подем, но след битката при Велбъжд, настават размирици. При цар Иван Александър (1331-1371) е реализирана последната териториална придобивка на Второто българско царство - царят се намесва във византийските междуособици и получава Родопите. От юг се задава нов страшен противник - османските турци. През 1352 година те за пръв път стъпват в Европа, превземайки крепостта Цимпе. Разделени, биещи се един срещу друг, балканските владетели не обръщат сериозно внимание на този противник. След смъртта на Иван Александър през 1371 година страната е разделена на три - Видинско царство, начело с първородния син Иван Срацимир, Търновско царство - с владетел Иван Шишман, Добруджанско деспотство. Турците постепенно напредват. През 1393 година е превзето Търново, през 1396 година се състои битката при Никопол (тук за пръв път идва западна помощ), същата година е покорено и Видинското царство. България престава да съществува за период от близо 500 години.

Византийска империя[редактиране | edit source]

След 1185 година Византия изпада в криза. Управлението на династията на Ангелите не донася очакваната стабилност. Напротив, през 1204 година Константинопол е превзет от западните рицари, участници в Четвърти кръстоносен поход. Създадена е Латинската империя. Но в незавоюваните византийски земи, се създават три държави, претендиращи за възстановяването на империята - Никейска империя, Епирско деспотство и Трапезундска империя. Най-жизнена е Никея, която успява през 1261 година да отвоюва старата столица и да възстанови Източната Римска империя. Император Михаил VIII Палеолог, обаче, обръща по-голямо внимание на европейските владения, а Мала Азия е на по-заден план. Така там се настаняват мюсюлмани, като по-късно се създава османският бейлик - ядрото на Османската империя. Постепенно Византия отслабва и след Михаил VIII навлиза в криза, от която никога не се съвзема. През XIV век се водят няколко граждански войни, от държавата се отделят територии. Културата обаче е в голям подем. След средата на века османците завладяват все повече и повече земи, Константинопол е обсаждан няколко пъти. Краят за Византия настъпва през 1453 година, когато Константинопол е превзет. Окончателният край за Византия настъпва през 1461 година - тогава пада Трапезундската империя.

Сърбия[редактиране | edit source]

Сърбия през XIII век завладява почти цяла Македония, но нейният разцвет е през XIV век, когато цар става Стефан Душан. След неговата смърт държавата се разпада на множество независими владения. След Битката при Косово поле спира за известно време османската инвазия, но през 1459 година Сърбия е превзета от Мехмед II.

Босна[редактиране | edit source]

Влашко и Молдова[редактиране | edit source]

Албания[редактиране | edit source]

Албания дълго време през Средните векове няма държава. Основаването на такава става някъде към XIII век. Тя води продължителни битки с османците. В тях се проявява като велик ръководител Георги Кастриоти - Скендербег. Той неведнъж нанася поражения на турците. Самият Мехмед II търпи в планинските области няколко поражения. 10 години след смъртта на Скендербег е превзета крепостта Круя (1478), а в 1481 година Албания става част от османската държава.

Дубровник[редактиране | edit source]

Дубровник съхранява своята независимост, но трябва да плаща данък на османците.

Късното Средновековие в Източна Европа[редактиране | edit source]

Русия[редактиране | edit source]

През този период се наблюдава татарската инвазия от изток. За кратък период от време те завладяват големи територии от Азия, а руските княжества стават васални. Волжка България пък е завладяна, въпреки оказания отпор. За почти два века - XIII-XV век, татарите се намесват във вътрешните работи на руските княжества. Постепенно сред тях се издига Великото Московско княжество. Водени от московския и владимирско-суздалския княз Дмитрий Донски, обединените сили на княжествата нанасят поражение на татарските орди при Куликово поле през 1380 година. Едва век по-късно татарската опасност е окончателно отхвърлена. Русия започва да се обединява под егидата на Московското княжество. Подчертана е приемствеността с Византия, като през 1472 година великият княз Иван III се жени за София Палеологина - племенницата на последния василевс Константин XI Палеолог.

Литва[редактиране | edit source]

Великото Литовско княжество пък се издига, като голяма държава, която за в бъдеще ще се обедини с Полша.

Полша[редактиране | edit source]

Късното Средновековие в Западна Европа[редактиране | edit source]

Англия[редактиране | edit source]

Франция[редактиране | edit source]

От 987 до 1328 година във Франция управлява династията на Капетингите. След тях на трона се възкачва династията Валоа, която е клон на Капетингите. Именно по време на управлението на Валоа се води Стогодишната война. Въпреки първоначалните английски успехи, Франция излиза победител от конфликта. В края на XV век се поставят основите на абсолютизма. Страната започва да се обединява и скъсва връзка с феодалната раздробеност.

Шотландия и Ирландия[редактиране | edit source]

Късното Средновековие в Югозападна Европа[редактиране | edit source]

Испания[редактиране | edit source]

Португалия[редактиране | edit source]

Късното Средновековие в Северна Европа[редактиране | edit source]

Късното Средновековие в Германия, Италия и Средна Европа[редактиране | edit source]

Индия, Китай, Япония[редактиране | edit source]

Америка[редактиране | edit source]

Обществени отношения през епохата[редактиране | edit source]

Технически постижения[редактиране | edit source]

Изкуство[редактиране | edit source]