Къща музей „Иван Вазов“ (Берковица)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Къща музей „Иван Вазов“.
| Къща музей „Иван Вазов“ (Берковица) | |
 Сградата на къща музей „Иван Вазов“ в Берковица | |
| Местоположение | Берковица, България |
|---|---|
| Тематика | история |
| Основан | 21 юли 1957 г. |
| Обект на БТС |  34 |
| Работно време | |
| Лятно работно време | 9:00 – 12:00 ч. 12:30 – 17:30 ч. (почивни дни: няма) |
| Зимно работно време | 8:30 – 12:00 ч. 12:30 – 17:00 ч. (почивни дни: няма) |
| Допълнителна информация | |
| Директор | Ивайло Пешков |
| Адрес | ул. „Поручик Грозданов“ № 11, Берковица 3500 |
| Телефон | 0953/ 88 045 |
| Сайт | Страница във Фейсбук |
  Местонахождение в Берковица | |
| Къща музей „Иван Вазов“ (Берковица) в Общомедия | |
Къща музей „Иван Вазов“ в Берковица е мястото, където Иван Вазов живее, докато е председател на Окръжния съд в Берковица – 7 март 1879 – 18 септември 1880 г.[1] Къщата музей „Иван Вазов“ е част от Музейния комплекс в Берковица от 2012 г.
История[редактиране | редактиране на кода]
Къщата, в която се помещава музеят, е строена в началото на ХІХ век и има типичен за българското Възраждане екстериор и интериор – автентична камина и резбовани тавани, голяма одая с долапи, стенописи, миндерлъци.[2] През 1940 г. е обявена за народна старина.[3] Къщата музей „Иван Вазов“ е открита през 1957 г. След основен ремонт на 15 февруари 1980 г. е открита новата експозиция на музея.[1] През 1964 г. къщата е обявена за архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение.[4][5]
Експозиция[редактиране | редактиране на кода]
Експозицията в музея представя творчески път на Иван Вазов, като най-голямо внимание е отделено на берковския му период.[1] Приземният етаж на къщата се използва в миналото за стопански нужди. Чрез вътрешно стълбище се достига до втория етаж, който се използва за живеене. Дясното крило представлява мъжката част, осветена с множество прозорци, камина, резбован таван и алафранги по стените. В дъното ѝ е разположена турска баня. В това крило живее Иван Вазов. Лявата част е женска. Потонът в тази стая е във вид на „рибена кост“, а таванът на залата с преводната литература е резбован. Той е дело на тревненски майстори.[6]
Творчество[редактиране | редактиране на кода]
Благодарение на пребиваването му в Берковица в творчеството на Иван Вазов се появяват редица произведения, които са написани тук. По-значимите са стихотворенията „На Ком“, „Малини“, поемата „Грамада“, повестта „Митрофан и Дормидолски“[7]
Туризъм[редактиране | редактиране на кода]
В непосредствена близост до къщата музей „Иван Вазов“ се намира етнографският музей, който е в списъка на 100-те национални туристически обекта на Българския туристически съюз.[8]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Къща-музей „Иван Вазов“ // Официален уеб сайт на Община Берковица. Архивиран от оригинала на 2012-08-25. Посетен на 03.12.2012.
- ↑ Къща музей „Иван Вазов“, Берковица // Guide Bulgaria. Посетен на 03.12.2012.
- ↑ ПМ № 1410 от 1940 г.
- ↑ ДВ. бр. 100 от 1964 г.
- ↑ Етнографски музей, Берковица // Официален туристически портал на България. Архивиран от оригинала на 2011-10-14. Посетен на 03.12.2012.
- ↑ Къща музей „Иван Вазов“ – Берковица // Туризъм в Община Берковица. Архивиран от оригинала на 2012-06-26. Посетен на 03.12.2012.
- ↑ Забележителности // Туризъм в Община Берковица. Посетен на 03.12.2012.
- ↑ №34.гр. Берковица – Етнографски музей // Български туристически съюз. Архивиран от оригинала на 2017-02-24. Посетен на 3.12.2012.
