Кьолнска катедрала

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кьолнската катедрала
Cologne Cathedral*
Световно наследство (ЮНЕСКО)

Cologne Cathedral.jpg
Държава Флаг на Германия Германия
Тип Културно
Критерии i, ii, iv
Справка
Регион** Европа и Северна Америка
Регистрационна справка
Вписване 1996  (20та сесия)
Разширение 2004, 2006
* Името, което е вписано в ЮНЕСКО.
** Региони, групирани от ЮНЕСКО.

Кьолнската катедрала "Свети Петър и Света Мария" (на немски: Kölner Dom, официално Hohe Domkirche St. Peter und Maria) е една от най-известните готически катедрали. Строителството ѝ трае от 1248 до 1437 г., както и на по-късен етап от 1842 до 1880 г. От 1880 до 1884 г. кьолнската катедрала, със своите 157 м, е най-високата сграда в света. Днес тя е втората по височина църква в Германия (след катедралата в Улм). Централен храм на римокатолическата кьолнска архиепископска епархия.

Построена е на мястото на старата каролингска катедрала на града, осветена през 873 г., която пък се е намирала върху основите на раннохристиянски храм. Кьолн през Средновековието е бил един от най-богатите и политически могъщи градове в Свещената римска империя. През 1164 г. Кьолнският архиепископ Райналд фон Дасел триумфално влиза с мощите на Тримата влъхви в Кьолн, които преди това се съхранявали в един от миланските манастири. Райналд фон Дасел ги получава от император Фридрих I Барбароса, като по този начин императорът се отблагодарил на архиепископа за военната помощ, която му осигурил при завладяването на Милано при Италианския поход. За тях е изготвен специален саркофаг от злато, сребро и скъпоценни камъни. Като пазител на реликвите Кьолн придобива висок ранг в западнохристиянския свят. През 1248 г., когато архиепископът на Кьолн Конрад фон Хохщаден поставя първия камък в основите на подобаваща за прочутите си реликви катедрала, започва един от най-дългите строежи в европейското строителство, завършен през 1880 г.

През 1996 г. църквата е включена в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Днес тя е посещавана е годишно от милиони вярващи и туристи от цял свят и е един от символите на средновековната сакрална архитектура.

История[редактиране | edit source]

Четириъгълната централна част на олтара с иображение на поклонението на трите влъхви пред Исус. Автор: Щефан Лохнер

Античен период[редактиране | edit source]

Когато строителството на настоящата катедрала започва през 1248 г., мястото вече е било заето от няколко сгради, най-ранната от които може да е била хранилище за зърно, евентуално наследено от римски храм, построен от Меркурий Август. От 4. в. мястото е било заето от християнски сгради, сред които квадратна сграда, известна като „най-старата катедрала” и поръчана от Матернус, първият християнски епископ на Кьолн. Открита е свободно стояща баптистерия от 6. в., разположена в източния край на катедралата. Баптистерията е разрушена през 9. в., за да се издигне старата катедрала. Сега са останали само руините на баптистерията и осмоъгълният църковен купел (място за светена вода). Втората църква, т. нар. „Стара катедрала”, е била завършена през 818 г. Била е опустошена от пожар на 30 април 1248 г., по време на разрушаване при подготовка за нова катедрала

Средновековие[редактиране | edit source]

Old photo of the cathedral before completion shows the east end finished and roofed, while other parts of the building are in various stages of construction.
Незавършената катедрала, 1856 г.

През 1164 г. архиепископът на Кьолн Реналд фон Дюсел придобива мощите на Тримата влъхви, които свещеният римски император Фредерик Барбароса взима от базиликата Свети Есторгио в Милано, Италия. (Части от мощите са върнати в Милано.) Мощите имат огромно религиозно значение и привличат поклонници от всички краища на християнския свят. За тяхното съхранение се започва ново строителство, в модерния за времето готически стил, подобно на катедралата в Амиен, Франция. С настъпването през 19. в. на романтичния ентусиазъм към Средновековието и подтиквани от откриването на първоначалния план за фасадата, е решено, с подкрепата на протестантския пруски двор, да се завърши катедралата. Това е постигнато чрез усилие на зараждащото се гражданско общество и по специално Общността на катедралните архитекти, основана през 1842 г., която събира две трети от необходимите разходи, докато пруската държава предоставя останалата една трета. Държавата вижда това като начин за подобряване на отношенията си с големия брой католически поданици, които печели през 1815. Строителните работи се възобновяват през 1842 г., базирани на първоначалния дизайн от оцелелите средновековни планове и чертежи, но като се използват по-съвременни строителни техники, включително железни покривни подпори. Корабът е завършен и се добавят кулите. Камбаните са монтирани през 1870 г. Завършването на строителството на най-голямата катедрала в Германия се отпразнува като национално събитие на 14 август 1880 г., 632 години след като е започнато. На тържеството присъства император Вилхелм I.

Западен изглед на завършената катедала, 1911 г.

Втората световна война и следвоенна история[редактиране | edit source]

Американски войник пред катедралата, 4 април 1945 г.

Катедралата, която е в непосредствена близост до централната жп гара, претърпява четиринадесет удара от въздушни бомбандировки по време на Втората световна война. Въпреки това остава цяла на фона на иначе сринатия град. Двете големи кули са били използвани като лесно разпознаваема навигационна забележителност от съюзническите самолети, навлезли дълбоко в Германия в по-късните години на войната, което може да бъде и една от причините катедралата да не бъде разрушена. Ремонтът на сградата е завършен през 1956 г. През 1944 г. в основата на северозападната кула е извършен авариен ремонт като са използвани тухли с лошо качество, взети от близки руини, като тази част е оставена видима като спомен от войната. През 2005 г. е взето решение кулата да се възстанови в първоначалния си вид. Ремонти и поддръжка непрекъснато се извършват в някои част на сградата, която е рядко напълно без скеле, тъй като атмосферните условия бавно разяждат камъните. Половината от разходите за ремонт и поддръжка все още се поемат от Общността на катедралните архитекти. На 25 август 2007 г. катедралата получава нов стъклопис с големина 113 кв. м. в южния трансепт. Стъклописът е дело на германския художник Герхард Рихтер и се състои от 11 500 идентични по размер парчета от цветно стъкло. След загубата на оригиналния прозорец през Втората световна война, на неговото място е бил поставен временно такъв от обикновенно стъкло.

Кьолнската катедрала, нощен изглед от отсрещния бряг на Рейн
Кьолнската катедрала, нощен изглед от отсрещния бряг на Рейн




Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Cologne Cathedral“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.