Кьопоолу

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кьопоолу приготвено от патладжани и червени чушки

Кьопоолу е вид ястие от смлени или счукани печени патладжани и чесън, характерно за българската кухня. Съществуват и варианти, в които към патладжаните се добавят и червени чушки и домати.

Ястието се среща в повечето балкански кухни, като на сръбски се нарича айвар (ajvar). На някои места в България ястието се нарича зелен хайвер.

Приготовление, сервиране и консумация[редактиране | edit source]

Традиционно кьопоолуто се приготвя от изпечени във фурна или на жар патладжани, които се обелват и счукват в дървена гаванка. В съвременната кухня патладжаните по-често се смилат, вместо да се счукват. Към така получената каша се добавя чесън, олио, сол, магданоз и винена киселина или лимонов сок.

Към кьопоолуто могат да се прибавят и печени и обелени червени чушки[1], които също се счукват или смилат. Съществува и вариант с попарени и обелени смляни червени домати. Възможно е също да се сложат и счукани орехови ядки[2].

Най-често кьопоолуто се консумира като предястие, отделно ястие с хляб или добавка към сандвичи. Сервира се студено. Възможно е да се поднесе и със сирене. Приготвя се и като зимнина.

Произход и употреба на името[редактиране | edit source]

Според речника на чуждите думи в българския език[3] думата кьопоолу (köpekoğlu) идва от турски и означава кучи син, подлец. Същият речник дава като второ значение на думата вид ястие от печени патладжани, но не посочва връзката между двете значения.

Българското название „зелен хайвер“ е свързано с израза "пращам за зелен хайвер",[1] употребяван, когато става дума за излъган човек.

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б Българска традиционна кухня, Димитър Мантов, Издателска къща Май, София
  2. http://bgshop.eu/info/2007/11/17/%D0%BA%D1%8C%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BE%D0%BB%D1%83-%D1%81-%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%85%D0%B8/bg/
  3. Речник на чуждите думи в българския език, Ал. Милев, Б. Николов, Й. Братков, Издателство Наука и изкуство, София, 1978