Кюнринги

Конрад III (средата) с Леополд IV Баварски (ляво) и Хадмар I фон Кюнринг, в „Меческа кожа“, fol. 8v, рисунка от 14 век

Герб на Кюнрингите

Герб на Кюнрингите (ок. 1310 г.), fol. 8r.

Кюнрингите (на немски: Kuenringer, „Chuenringe(r)“) са австрийски благорднически род (ministerialis) на левия бряг на Дунав, южно от Егенбург. За пръв път са споменати в документ от 1132 г.

Прародител е Ацо фон Гобатсбург от Саксония или от Рейнланд (Трир), който през 11 век е изпратен с рицари от архиепископ Попо от Трир (1016–1047) на помощ на брат му маркграф Леополд II в днешна Долна Австрия. Той става маршал и получава дарения. По времето на управлението на маркграф Ернст (1055–1075) те започват да се заселват във Валдфиртел. През 12 и 13 век фамилията има собствености във Валдфиртел, Вайнфиртел и Вахау. През 1138 г. Хадмар I основава манастир Цветл и построява замък Кюнринг и замък Дюрнщайн (близо до манастир Тегернзе). През 13 век те ръководят въстание на благородници против херцог Фридрих II от Бабенбергите. Те се застъпват за поставянето на Отокар Премисъл и по-късно са в опозиция към Албрехт I от Хабсбургите.

Кюнрингите измират през 1594 г. Последният от рода е Йохан VI Ладислаус (или Ханс Ласла фон Кюнринг), който умира на 9 декември 1594 г. и е погребан в църквата на Зеефелд-Кадолц. Като наследници на Кюнрингите се смятат Лихтенщайните.

В легендата те се наричат сами „Хунде фон Кюнринг“ и живеят по-нататък като опасни грабливи рицари.

Кюнринги - родословно дърво, „Меческа кожа“ (Bärenhaut), fol. 8r (ок. 1310)

Генеалогия

• Ацо фон Гобатсбург (ок. 1059)
  • Рицо (или също Ницо)
    • Хадмар I фон Кюнринг († 27 май 1138), бездетен
    • Пилгрим
    • Алберо II
  • Ансхелм
  • Алберо I
    • Алберо III
      • Хадмар II фон Кюнринг († 22 юли 1217), 1192 г. държи затворен в замък Дюрнщайн английския крал Ричард Лъвското сърце.
        • Хадмар III фон Кюнринг (1185-~1231), (Хунд фон Кюнринг)
        • Хайнрих III фон Кюнринг, (Хунд фон Кюнринг)
    • Лойтхолд I фон Кюнринг (1260–1312)

Източници

• Karl Brunner, Die Herkunft der Kuenringer. In: Mitteilungen des Instituts für österreichische Geschichtsforschung. Band 86, 1978, S. 291ff.
• Jahrbuch für Landeskunde von Niederösterreich. Neue Folge 46/47, Kuenringer-Forschung, Wien 1980/81, S. 1–39
• Die Kuenringer. Das Werden des Landes Niederösterreich. Niederösterreichische Landesausstellung. Stift Zwettl. 16. Mai–26. Oktober 1981. Wien (1+2)1981.
• Хервиг Волфрам: Die Kuenringer-Ausstellung im Stift Zwettl (16. Mai–26. Oktober 1981). In: Mitteilungen des Instituts für österreichische Geschichtsforschung. Band 98, 1990, S. 301ff.
• Heinrich Ritter von Zeißberg: Kuenring, Herren von. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 17, Duncker & Humblot, Leipzig 1883, S. 298–302.
• Thomas Hofmann, Nikolaus Korab: Weinviertel – Wunderbares, Unerforschtes, Verborgenes, Pichler-Verlag Wien, 2003, ISBN 3-85431-312-8 S. 44 ff
• Hadmar III. (Hund) von Kuenring
• Rupert Feuchtmüller, Schöngrabern – Die steinerne Bibel Verlag Herold Wien/München 1979, 2.Auflage 1980, ISBN 3-7008-0167-X, Seite 9

Външни препратки

• Gobelsburg, Burgen-Austria
• Die Burg Rappottenstein und die Kuenringer Архив на оригинала от 2016-06-01 в Wayback Machine.
• Die Herren von Kuenring