Лаврентий (антипапа)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лаврентий
антипапа
Период
Роден
Починал
507 г.

Лаврентий (на латински: Laurentius, Caelius, вероятно Целий, † 506/507) е антипапа на Римокатолическата църква от 498 до 506.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Първосвещеник на Санта Праседе, Лаврентий е избран за папа на 22 ноември 498 против Симах от недоволна фракция с византийска подкрепа. Всъщност Лаврентий е подкрепен от император Анастасий.

Лаврентий, подкрепен от готския крал Теодорих Велики, се настанява в Латеранския дрорец като папа, поставяйки началото на схизма, наречена Лаврентиева схизма, която продължава няколко години. Симах се опитва да успокои фракцията, като предлага на Лаврентий диоцеза на Ночера в Кампания, но привържениците на Лаврентий, сред които е сенатор Фест, поддържат схизмата. Теодорих е този, който, опасявайки се от византийско влияние върху Лаврентий, оттегля подкрепата си от него, отстранявайки го от Рим.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Ekkart Sauser: Laurentius, Gegenpapst. Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 4, Bautz, Herzberg 1992, ISBN 3-88309-038-7, Sp. 1249 – 1252.
  • Eckhard Wirbelauer: Zwei Päpste in Rom. Der Konflikt zwischen Laurentius und Symmachus. (498 – 514). tuduv-Verl.-Gesellschaft, München 1993, ISBN 3-88073-492-5
  • Erich Caspar, Theoderich der Große und das Papsttum. Monumenta Germaniae Historica, Berlin, 1931
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Antipope Laurentius в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​