Лавчани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лавчани
Лавчани
— село —
„Свети Архангел Михаил“
„Свети Архангел Михаил“
41.4853° с. ш. 20.8675° и. д.
Лавчани
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаКичево
Географска областГорна Копачка
Надм. височина749 m
Население10 души (2002)
Пощенски код6261
Лавчани в Общомедия

Лавчани или книжовно Лахчани (на македонска литературна норма: Лавчани; на албански: Llavçani) е село в община Кичево, в западната част на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Горна Копачка на левия бряг на река Треска (Голема).

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Лавчани е чисто българско село в Кичевска каза на Османската империя. Църквата „Свети Архангел Михаил“ е от началото на века.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Лохчани (Lohtchani) е посочено като село с 18 домакинства със 70 жители българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Лахчани живеят 384 българи-християни.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Лахчени е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 55 къщи.[4]

Селото пострадва през Илинденско-Преображенското въстание.[5]

Цялото село e под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лахчани има 440 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[6]

Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Лахчани:[7]

Домакинства Гурбетчии Грамотни Неграмотни
мъже жени общо мъже жени общо
74 30 66 1 67 144 199 343

При избухването на Балканската война 19 души от Лавчани са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Лахчани като българско село.[9]

Според преброяването от 2002 година селото има 10 жители македонци.[10]

От 1996 до 2013 година селото е част от община Другово.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Янаки Накев
Родени в Лавчани
  • Димо Иванов, български революционер, в 1905 година е избран за член на Кичевския околийски комитет на ВМОРО[11][12]
  • Мате Яковлев Пейов, български революционер от ВМОРО[13]
  • Паун Пейов, български революционер от ВМОРО[13]
  • Софе Щерьоски (1949 – 1984), журналист и писател от Социалистическа република Македония
  • Тасе Илиевски Андонов, български революционер от ВМОРО[14]
  • Цветан Алексов, македоно-одрински опълченец, 33-годишен, бозаджия, 1 рота на 11 сярска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[15]
  • Янаки Янев (Наке Янев), български революционер, войвода на ВМОРО
  • Янко Велянов, български революционер от ВМОРО[14]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Кичевско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2013-02-12. Посетен на 15 март 2014 г.
  2. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 90 – 91.
  3. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 256.
  4. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 34. (на македонска литературна норма)
  5. ↑ Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание // Илюстрация Илиндень 7 (147). Илинденска организация, Априлъ 1943. с. 16.
  6. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
  7. ↑ Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 75.
  8. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 858.
  9. ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  10. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 22 септември 2007 
  11. ↑ Николов, Тома. Спомени из моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 384.
  12. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 62.
  13. ↑ а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том III, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  14. ↑ а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  15. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 20.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Лавчани&oldid=12188814“.