Лавър Корнилов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лавър Георгиевич Корнилов
Руски генерал
Лавър Георгиевич Корнилов 
Роден: 18 август 1870
Уст Каменогорск, Руска империя (дн. Казахстан)
Починал: 31 март 1918
Екатеринодар, Русия

Лавър Георгиевич Корнилов (на руски: Лавр Гео́ргиевич Корни́лов) е руски военачалник, генерал, върховен главнокомандващ на руската армия (1917). Пътешественик-изследовател, военен дипломат.

Герой от руско-японската и Първата световна войни. Организатор и харизматичен лидер на Бялата гвардия.

Детство[редактиране | edit source]

Лавър Георгиевич Корнилов е роден на 18 август (30 август по стар стил) 1870 г. в град . (днешен Казахстан), в семейството на знаменосеца на Сибирската казашка армия Егор (Георгий) Корнилов. Майка му Мария Ивановна също e от казашки род.

През 1881 г. семейство Корнилови пристигат от Семипалатинска област на границата с Китай. През 1883 г. младият Корнилов е зачислен в Сибирския кадетски корпус, разположен в град Омск.

Въпреки пропуските в образованието (3-ти клас в основното училище) младият Корнилов, - много трудолюбив и способен младеж, скоро се нарежда сред най-добрите в корпуса. С отлични препоръки получава право на избор на военно училище за продължаване на военното си обучение. Избира престижното Михайловско артилерийско училище в Санкт Петербург, където постъпва през август 1889 г.

Служба в руската армия[редактиране | edit source]

В периода 1889-1892 г. Корнилов учи в Михайловското артилерийско училище. Завършва го с отличие и получава назначение в Туркестанската артилерийска бригада. По време на службата продължава да се самообразова, изучава източни езици.

Генерал-щабна академия[редактиране | edit source]

През 1895 г. е зачислен като слушател в Николаевската генерал-щабна академия в Санкт Петербург. През 1897 г., завършвайки „Академията“ с малък сребърен медал, щабс-капитан Корнилов се отказва от място в Санкт Петербург и избира служба в Туркестанския военен окръг.

Експедиции в Азия[редактиране | edit source]

Участва в експедиции в Афганистан, Китай (Източен Туркестан), Персия, Индия и Монголия.

От 1898 до 1904 г. служи в Туркестан като помощник на старшия адютант в щаба на окръга, а по-късно и като щабен офицер за поръчения при щаба. С риск за живота провежда разузнаване на британската крепост Дейдади в Афганистан. Извършва ред дълги изследователски и разузнавателни експедиции в Източен Туркестан (Кашгар), Афганистан и Персия. Освен задължителните за випускник на генерал-щабната академия немски и френски език добре овладява английски и персийски език, както и урду.

От ноември 1903 до юни 1904 г. се намира в Индия с цел «изучаване на езика и нравите на народа на Белуджистан», а фактически - за анализ на състоянието на британските колониални войски. През 1905 г. неговият секретен доклад «Отчет за пътуването в Индия» е предаден в Генщаба.

Руско-японска война[редактиране | edit source]

През юни 1904 г. подполковник Корнилов е назначен в Генералния щаб в Санкт Петербург, но скоро е прехвърлен в действащата армия. От септември 1904 г. до декември 1905 г. е щабен офицер, след което е назначен за началник-щаб на 1-ва стрелкова бригада.

През февруари 1905 г., по време на отстъплението от град Шенянг, с атака пробива обкръжението и извежда бригадата от обръча, съединявайки се с другите части на армията. Награждаван е многократно, в това число с орден „Свети Георгий“ 4-та степен, и е произведен в чин полковник за „бойни заслуги“.

Първа световна война[редактиране | edit source]

През 1914 г. генерал-майор Корнилов е началник на 48-ма пехотна дивизия.

Австрийски плен и бягство[редактиране | edit source]

В началото на април 1915 г., прикривайки оттеглянето на дивизията от обкръжение в Карпатските планини, генерал Корнилов е ранен 2 пъти и попада в плен на австрийците.

Спасявайки 48-ма дивизия, генерал Корнилов позволява на 3-та армия да избегне пълен разгром. С указ на император Николай II от 28 април 1915 г. Корнилов е награден с орден „Свети Георгий“ 3-та степен.

След попадането му в плен генерал Корнилов е изпратен в лагер за висши офицери недалеч от Виена. Възстановен от раните си, опитва бягство, но първите 2 опита са безуспешни. Корнилов успява да избяга от плен през юли 1916 г. с помощта на чеха Франтишек Мрняк, служещ в лагера като помощник-аптекар. Спасявайки се от австрийски плен, генералът е приет лично от Николай II, който връчва на Корнилов орден „Свети Георгий“ 3-та степен. За бягството му пишат всички руски вестници и списания.

През септември 1916 г. Корнилов е назначен за командир на XXV-ти армейски корпус на Югозападния фронт.

Февруарска революция[редактиране | edit source]

На 2 март 1917 г. император Николай II подписва абдикация от трона и назначава генерал-лейтенант Корнилов за главнокомандващ войските на Петроградския военен окръг. Предполага се, че неговото популярно име на доблестен генерал повишава дисциплината в армията и спасява столицата от анархия и терор.

Сред първите грешки на Корнилов в ролята на главнокомандващ Петроградския ВО е арестът на бившата императрица Александра Фьодоровна и нейното семейство в Царско Село. Корнилов не е инициатор на ареста на императрицата, тъй като споделя монархически убеждения. Процедурата по ареста (резултат на отстъпки на „Временното правителство“ под натиска на Петроградския съвет) носи символичен характер, и трябвало да осигури безопасността на императорското семейство.

В края на април 1917 г. Корнилов е принуден да освободи поста главнокомандващ Петроградския ВО, след като рота на Финландския полк отказва да се подчини на негова заповед. Корнилов е прехвърлен на Югозападния фронт като командващ 8-ма армия.

На 7 юли 1917 г. е назначен за главнокомандващ войските на Югозападния фронт. На 18 юли е назначен за върховен главнокомандващ.

Корниловски пуч[редактиране | edit source]

На 25 август 1917 г. Корнилов изпраща към Петроград 3-ти кавалерийски корпус под командването на генерал Александър Кримов по нареждане на министър-председателя на Временното правителство Александър Керенски. Под предлог на въвеждане на «надеждни войски» за неутрализиране на болшевиките Корнилов получава възможност да свали Временното правителство и да стане военен диктатор. В хода на придвижването на казаците на Кримов към Петроград, под натиска на Петроградския съвет, министър-председателят Александър Керенски сменя своята първоначална позиция и на 27 август обявява генерал Корнилов за метежник. В същия ден Корнилов е свален от поста на върховен главнокоманващ. Революционните агитатори, в чието число важна роля играят болшевиките, сират придвижването на 3-ти кавалерийски корпус, Корнилов и неговите сподвижници са арестувани, а Кримов се самоубива.

От 2 септември до ноември 1917 г. Корнилов е в ареста в Могильово.

Бяла гвардия[редактиране | edit source]

Доброволческата армия[редактиране | edit source]

На 6 декември 1917 г. в Новочеркаск, заедно с генералите Михаил Алексеев и Антон Деникин организира създаването на Доброволческа армия.

На 25 декември е обявен за командващ Доброволческата армия.

Кубански („леден“) поход[редактиране | edit source]

Развитието на събитията около река Дон (отсъствие на подкрепа от казаците, победата на Съветите и гибел на атамана генерал Алексей Каледин) принуждава Доброволческата армия да се придвижи към Кубанския край за създаване на бази за борба с болшевиките. „Леденият поход“ преминава в невероятно тежки метеорологични условия и при безспирни атаки от страна на червеноармейските отряди. Въпреки огромното предимство в числен състав на Червената армия Корнилов успешно довежда Доброволческата армия (около 4000 души) до обединяване с Кубанската доброволческа армия.

Гибел[редактиране | edit source]

На 31 март (13 април по стар стил) 1918 г. е убит от снаряд при щурма на Екатеринодар.

Гробът с тленните останки на Корнилов е прикрит при отстъплението на Доброволческата армия. На следващия ден болшевиките го откриват и пренасят тялото в Екатеринодар, където се гаврят с него, след което го изгарят на клада.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препртки[редактиране | edit source]