Лазар Евхаитски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лазар
предполагаем княз на Евхаита (Дръстър / Силистра)
Управление1392 (?) – 1413
Лични данни
Роден
около средата на XIV в.
Починал
1413, около Сяр

Лазар Евхаитски е предполагаем местен феодален владетел на територията на Добруджанското княжество от края на XIV и началото на ХV в. След османските нападения, сложили край на управлението на Иванко в княжеството, той е споменат единствено от Спиридон Габровски в края на ХVІІІ в. като княз на Дръстър (Силистра, гр. Δουρόστολον)[1][2]. Заедно с Вълко Добруджански, предполагаем владетел на останалата част от Добруджанското княжество, той е васал на султана и се включва в походите на Баязид І[3] и неговия син Муса[4] с войска, предвождана лично от него. Бива убит от Муса през 1413 г., като след това владенията му окончателно преминават в ръцете на Османската империя.

Единствен източник за Лазар Евхаитски е „История во кратце о болгарском народе словенском“ на Спиридон Габровски, завършена през 1792 година, основана на по-ранни исторически извори, интерпретирани свободно. Там Лазар е описан като „княз евхаитски“ – полунезависим владетел, участващ в походите на султана като негов васал.

Крепостта на Дръстър – главният град във владенията на Лазар

Начало на управлението[редактиране | редактиране на кода]

През 1388 г. турският пълководец Али паша повежда поход срещу Търновското царство и Добруджанското княжество, като след него на Османската империя е отстъпена крепостта Дръстър (Силистра, гр. Δουρόστολον)[5]. През 1390 г. влашкият войвода Мирчо Стари предприема нападение срещу османските земи в Добруджа, като през 1391 г. се титулова „господар на Дръстър и на земята на деспот Добротица“. Не е ясна точната дата, на която Лазар поема управлението, но това става не по-късно от 1392 г., когато той участва в поход на Баязид І срещу Константинопол, предвождащ войските на своето автономно владение[6].

Военни походи[редактиране | редактиране на кода]

Муса Челеби – султан по време на междувластието, управлявал османските земи на Балканите

Обсадата на Константинопол[редактиране | редактиране на кода]

През 1391 г. Баязид І обсажда Константинопол, като в похода му се включват и васалите му, в това число и Лазар Евхаитски. Заедно с Вълко Добруджански, владетел на Добруджанското княжество, те предвождат българските войски към султановата армия, като обсадата продължава 10 години, а докато трае, околностите на града са разграбени и опустошени.[7] През 1402 г. Баязид претърпява поръжение от монголите, начело с Тимур, в битката при Ангора, което води и до свалянето на обсадата от византийската столица.

Поход срещу Сърбия[редактиране | редактиране на кода]

Смъртта на Баязид оставя Османската империя в хаос и разделена във вътрешни борби. Лазар и Вълко Добруджански продължават да изпълняват васалните си задължения към един от неговите синове – Муса. През 1411 г. той предпрема поход срещу сърбите в района на Сяр (гр. Σέρρες)[8], но през 1413 г. отношенията с българските му васали се влошават и те биват убити по подозрения в предателство[9], като след това земите на Добруджанското княжество и Дръстър са завладени от турците.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Спиридон Габровски: „История во кратце о болгарском народе словенском“, гл. „О Баязета, царя турскаго“
  2. Лев Диакон, редактор акад. Г. Г. Литаврин: „История“, Москва – 1988 г.: коментар 63 към гл. 9: ...Скилица утверждает, что Феодорополем (Дръстър) был назван город Евхания... Споменатият град Евхаита (или Евхания), владение на Лазар, може да се асоциира с Дръстър, който в Ранното Средновековие е носел същото име.
  3. Спиридон Габровски: „История во кратце о болгарском народе словенском“, гл. „О Баязета, царя турскаго“
  4. Лев Диакон, редактор акад. Г. Г. Литаврин: „История“, Москва – 1988 г.: гл. „О Іозум Муслумана и Муса, брата его, царей турских“
  5. Александър Фол, Васил Гюзелев: „Кратка история на България“, издателство „Наука и изкуство“, София – 1983 г., стр. 103
  6. Спиридон Габровски: „История во кратце о болгарском народе словенском“, гл. „О Баязета, царя турскаго“: ...Тогда Баязет (...) пойде без всякаго опасенія на Цариград, вземши съ собою и болгарскихъ князей, Вълка доброџанского и Лазара еѵхаитскаго...
  7. Спиридон Габровски: „История во кратце о болгарском народе словенском“, гл. „О Баязета, царя турскаго“: "...Тогда Баязет (...) пойде без всякаго опасенія на Цариград, вземши съ собою и болгарскихъ князей, Вълка доброџанского и Лазара еѵхаитскаго, и пойде и обступи Цариград, а окрестения гради всѣхъ разори..."
  8. Лев Диакон, редактор акад. Г. Г. Литаврин: „История“, Москва – 1988 г.: гл. „О Іозум Муслумана и Муса, брата его, царей турских“: ...Мусіа пойде путем сярским на сербов...
  9. Лев Диакон, редактор акад. Г. Г. Литаврин: „История“, Москва – 1988 г.: гл. „О Іозум Муслумана и Муса, брата его, царей турских“:"...услышавши сія бат его, султан Мусіа, и разгнѣвася и уби Вълка и Лазара..."

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]