Лазар Симидчиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лазар Симидчиев
български публицист и революционер
Роден
1875 г.
Починал

Лазар Симидчиев[1] e български публицист, просветен деец и революционер, деец Върховния македоно-одрински комитет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е около 1875 година в Скопие, тогава в Османската империя, и е брат на Екатерина Симидчиева.[2] В 1893 година завършва с осмия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[3] Става деец на ВМОК. През учебната 1898 - 1899 година работи като учител във Враца.[4] В 1900 година е дадено разпореждане от ВМОК на Симеон Радев и Лазар Симидчиев да създадат библиотека „Свобода или смърт“ и да привлекат Евтим Спространов за сътрудник.[5] Лазар Симидчиев е делегат от Враца на VIII конгрес на Македонските дружества в България в 1901 година.[6] При разкола, настъпил в революционното движение след убийството на генерал Александър Протогеров, е на страната на протогеровистите. Пише във вестник „Протогеров лист“.[7] Автор е на учебници.[8]

Умира в София.[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Фамилията му се среща и като Симитчиев.
  2. Кондов, Константин. Спомени. 1874 - 1929, III. Ученичество в Солун
  3. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 92.
  4. История на Врачанското класно училище[неработеща препратка]
  5. Македонски преглед“, том 17, брой 2, Македонски научен институт, 1994, стр. 70.
  6. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 260.
  7. Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 3. София, Наука и изкуство, 1969. с. 106.
  8. Трайчев, Георги. Духовните качества на македонските българи, Македонска библиотека № 7, София, 1928, стр. 11.
  9. Парцел 13 // София помни. Посетен на 8 януари 2016.