Лазки език
| Лазки език Lazuri, ლაზური |
|
| Страна | .svg){kind=small} Грузия, Турция, Германия |
|---|---|
| Брой говорещи | 33 250[1] — 300 000 |
| Систематизация по Ethnologue | |
 Картвелски (Южнокавказки езици) Зански Лазки |
|
| Официално положение | |
| Официален в | — |
| Контролиран от | --- |
| Кодове | |
| ISO 639-1 | — |
| ISO 639-2 | — |
| ISO 639-3 | lzz |
Лазкият език (ლაზური ნენა, lazuri nena; грузински: ლაზური ენა, lazuri ena или ჭანური ენა, č'anuri ena; турски: Lazca) се говори от лазите, населяващи югоизточния бряг на Черно море. Живеещите в Турция носителни на езика се помещават предимно по ивицата между Мелят и грузинската граница (като мястото до 1925 г. официално е наричано Лазистан). Предполага се, че в Грузия техният брой е по-малък.
Лазкият е един от четирите картвелски езици (грузински, мингрелски, зански, лазки), като заедно с мингрелския образуват т.нар. Занска подгрупа на южнокавкаските (квартелски) езици. Двата езика са доста близки, обосновавайки опитите на някои езиковеди да смятат мингрелския и лазкия местни диалекти на един и същ език - занския. Този възглед се поддържа по времето на Съветския съюз, а също и в днешна Грузия. Но двата езика са класифицирани като отделни, вероятно поради вековното разделение на говорещите ги общности (над 500 години), както и поради липсата на взаиморазбираемост.[2]
Съдържание |
Езикови особености [редактиране]
Както повечето кавказки езици, лазкият притежава богат набор от съгласни звукове (всъщност най-много измежду квартелските еизици), но едва пет гласни (а, е, и, о, у).
Съществителните се словоизменят посредством аглутинативни наставки, изразяващи граматически измерения (7 падежа, в зависимост от диалекта) и число (единствено и множествено), но не и род.
Глаголът в лазкия се видоизменя чрез наставки, съобразно лицето, числото, времето, вида, наклонението и - в някои диалекти - евиденциалността (липсва деятелен и страдателен залог). Използват се над 50 глаголни представки за определяне на пространствената ориентация. Съществуват наставки за лице и число, които определят както подлога, така и обстоятелствените пояснения, пр.: gimpulam „Крия го от теб“.
Отличителни черти на езика:
- две допълнителни съгласни — /f/ и /h/;
- всички съществителни завършват с гласен звук;
- разширено глаголно словоизменяне, използвайки обстоятелствени представки;
- значителни словесни заемки от гръцкия и турския.
Лазкият има пет основни диалекти:
- Xopuri, говорен в околностите Хопа (Турция) и в автономията Аджария в рамките на Грузия;
- Vitzur-Ark'abuli, говорен в околностите на Архави и Фъндъклъ;
- Çxala, говорен в село Чхала, Борчка (Турция);
- Atinuri, говорен в околностите на Пазар, Турция;
- Art'aşenuri, говорен в околностите на Ардешен.
Писменост [редактиране]
| Грузинска азбука | Латиница | МФА (звук) |
|---|---|---|
| ა | A | /ɑ/ |
| ბ | B | /b/ |
| ჯ | C | /ʤ/ (дж) |
| ჩ | Ç | /ʧʰ/ (≈ч) |
| ჭ | Ç̌ / Ç' | /ʧʼ/ (чʼ) |
| დ | D | /d/ |
| ე | E | /ɛ/ |
| ჶ | F | /f/ |
| გ | G | /ɡ/ |
| ღ | Ɣ / Ǧ | /ɣ/ (придихателно „гхь“) |
| ჰ | H | /h/ (придихателно „x“) |
| ხ | X | /x/ (българско „х“) |
| ი | İ | /i/ |
| ჟ | J | /ʒ/ (ж) |
| ქ | K | /kʰ/ |
| კ | Ǩ / K' | /kʼ/ |
| ყ | Q | /qʼ/ |
| ლ | L | /l/ |
| მ | M | /m/ |
| ნ | N | /m/ |
| ო | O | /ɔ/ |
| ფ | P | /pʰ/ |
| პ | P̌ / P' | /pʼ/ |
| რ | R | /r/ |
| ს | S | /s/ |
| შ | Ş | /ʃ/ (ш) |
| თ | Т | /t/ |
| ტ | Ť / T' | /tʼ/ |
| უ | U | /u/ |
| ვ | V | /v/ |
| ჲ | Y | /j/ (й) |
| ზ | Z | /z/ |
| ძ | Ž / Z' | /d͡z/ |
| ც | З | /ʦʰ/ (≈ц) |
| წ | Ǯ / 3' | /ʦʼ/ (цʼ) |
Лазки изрази [редактиране]
- ho (ჰო) — да
- va (ვა) — не / * var (архавски диалект)
- ma (მა) — аз
- si (სი) — ти
- skani (სქანი) — твой
- çkimi (ჩქიმი) — мой
- Gegeacginas. / Xela do k’aobate. (გეგაჯგინას. / ხელა დო კაობათე.) — Здравей(те).
- Kai serepe. (კაი სერეფე.) — Лека нощ.
- Kai moxt’it. (კაი ბოხტით.) — Добре дошъл. / Kai ten ***
- Didi mardi. (დიდი მარდი.) — Благодаря.
- Muç’ore? (მუჭორე?) — Как си?
- Kai vore. (კაი ვორე.) — Добре съм. Kai bore (архавски диалект)
- Dido xelebas vore. (დიდო ხელაბას ვორე.) — Много съм щастлив.
- Sonuri re? (სონური რე?) — Откъде си?
- T’amt’ra (ტამტრა) — Трабзон
- Londoni (ლონდონი) — Лондон
- Turkona / Turketi (თურკონა / თურკეთა) — Турция
- Xorumona (ხორუმონა) — Гърция
- Xorz'a / Oxorca (ხორძა) — жена
- K'oçi (კოჩი) — мъж
- Bozo (ბოზო) — момиче
- Biç’i (ბიჭი) — момче
- Supara (სუპარა) — книга
- Megabre (მეგაბრე) — приятел
- Qoropa (ყოროფა) — любов
- Mu dulya ikip? (მუ დულჲა იქიფ?) — Какво работиш? / Mu dulya ikom (архавски диалект)
- Lazuri gişkuni? (ლაზური გიჩქინი?) — Знаеш ли лазки? / Lazuri gickini (архавски диалект)
- Skani coxo muren? (სქანი ჯოხო მურენ?) — Как се казваш?
- Ma si maoropen. (მა სი მაოროფენ.) — Обичам те
Източници [редактиране]
- ↑ Laz. // Ethnologue.
- ↑ ((en)) Lewis, M. Paul (ed.). Laz. // Ethnologue: Languages of the World, Sixteenth edition. SIL International, 2009. Посетен на 2012-10-22.
- Kojima, Gôichi, Lazuri grameri Chiviyazıları, Kadıköy, İstanbul, 2003 ISBN 975-8663-55-0 (на английски и турски)
|
|
|||
| Грузински | старогрузински† | грузински | юдео-грузински | ||
| Зански | лазки (чански) | мегрелски | ||
| Свански | свански | ||
| Забележки: †мъртъв език | |||
