Лазки език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лазки език
Lazuri, ლაზური
Страна Флаг на Грузия Грузия,
Флаг на Турция Турция,
Флаг на Германия Германия
Брой говорещи 22 000[1] — 300 000
Систематизация по Ethnologue
-Картвелски (Южнокавказки езици)
.-Зански
..→Лазки
Официално положение
Официален в
Контролиран от ---
Кодове
ISO 639-1
ISO 639-2
ISO 639-3 lzz

Лазкият език (ლაზური ნენა, lazuri nena; грузински: ლაზური ენა, lazuri ena или ჭანური ენა, č'anuri ena; турски: Lazca) се говори от лазите, населяващи югоизточния бряг на Черно море. Живеещите в Турция носителни на езика се помещават предимно по ивицата между Мелят и грузинската граница (като мястото до 1925 г. официално е наричано Лазистан). Предполага се, че в Грузия техният брой е по-малък.

Лазкият е един от четирите картвелски езици (грузински, мингрелски, зански, лазки), като заедно с мингрелския образуват т.нар. Занска подгрупа на южнокавкаските (квартелски) езици. Двата езика са доста близки, обосновавайки опитите на някои езиковеди да смятат мингрелския и лазкия местни диалекти на един и същ език - занския. Този възглед се поддържа по времето на Съветския съюз, а също и в днешна Грузия. Но двата езика са класифицирани като отделни, вероятно поради вековното разделение на говорещите ги общности (над 500 години), както и поради липсата на взаиморазбираемост.[2]

Езикови особености[редактиране | edit source]

Както повечето кавказки езици, лазкият притежава богат набор от съгласни звукове (всъщност най-много измежду квартелските еизици), но едва пет гласни (а, е, и, о, у).

Съществителните се словоизменят посредством аглутинативни наставки, изразяващи граматически измерения (7 падежа, в зависимост от диалекта) и число (единствено и множествено), но не и род.

Глаголът в лазкия се видоизменя чрез наставки, съобразно лицето, числото, времето, вида, наклонението и - в някои диалекти - евиденциалността (липсва деятелен и страдателен залог). Използват се над 50 глаголни представки за определяне на пространствената ориентация. Съществуват наставки за лице и число, които определят както подлога, така и обстоятелствените пояснения, пр.: gimpulam „Крия го от теб“.

Отличителни черти на езика:

  • две допълнителни съгласни — /f/ и /h/;
  • всички съществителни завършват с гласен звук;
  • разширено глаголно словоизменяне, използвайки обстоятелствени представки;
  • значителни словесни заемки от гръцкия и турския.

Лазкият има пет основни диалекти:

  • Xopuri, говорен в околностите Хопа (Турция) и в автономията Аджария в рамките на Грузия;
  • Vitzur-Ark'abuli, говорен в околностите на Архави и Фъндъклъ;
  • Çxala, говорен в село Чхала, Борчка (Турция);
  • Atinuri, говорен в околностите на Пазар, Турция;
  • Art'aşenuri, говорен в околностите на Ардешен.

Писменост[редактиране | edit source]

Грузинска азбука Латиница МФА (звук)
A /ɑ/
B /b/
C /ʤ/ (дж)
Ç /ʧʰ/ (≈ч)
Ç̌ / Ç' /ʧʼ/ (чʼ)
D /d/
E /ɛ/
F /f/
G /ɡ/
Ɣ / Ǧ /ɣ/ (придихателно „гхь“)
H /h/ (придихателно „x“)
X /x/ (българско „х“)
İ /i/
J /ʒ/ (ж)
K /kʰ/
Ǩ / K' /kʼ/
Q /qʼ/
L /l/
M /m/
N /m/
O /ɔ/
P /pʰ/
P̌ / P' /pʼ/
R /r/
S /s/
Ş /ʃ/ (ш)
Т /t/
Ť / T' /tʼ/
U /u/
V /v/
Y /j/ (й)
Z /z/
Ž / Z' /d͡z/
З /ʦʰ/ (≈ц)
Ǯ / 3' /ʦʼ/ (цʼ)

Лазки изрази[редактиране | edit source]

  • ho (ჰო) — да
  • va (ვა) — не / * var (архавски диалект)
  • ma (მა) — аз
  • si (სი) — ти
  • skani (სქანი) — твой
  • çkimi (ჩქიმი) — мой
  • Gegeacginas. / Xela do k’aobate. (გეგაჯგინას. / ხელა დო კაობათე.) — Здравей(те).
  • Kai serepe. (კაი სერეფე.) — Лека нощ.
  • Kai moxt’it. (კაი ბოხტით.) — Добре дошъл. / Kai ten ***
  • Didi mardi. (დიდი მარდი.) — Благодаря.
  • Muç’ore? (მუჭორე?) — Как си?
  • Kai vore. (კაი ვორე.) — Добре съм. Kai bore (архавски диалект)
  • Dido xelebas vore. (დიდო ხელაბას ვორე.) — Много съм щастлив.
  • Sonuri re? (სონური რე?) — Откъде си?
  • T’amt’ra (ტამტრა) — Трабзон
  • Londoni (ლონდონი) — Лондон
  • Turkona / Turketi (თურკონა / თურკეთა) — Турция
  • Xorumona (ხორუმონა) — Гърция
  • Xorz'a / Oxorca (ხორძა) — жена
  • K'oçi (კოჩი) — мъж
  • Bozo (ბოზო) — момиче
  • Biç’i (ბიჭი) — момче
  • Supara (სუპარა) — книга
  • Megabre (მეგაბრე) — приятел
  • Qoropa (ყოროფა) — любов
  • Mu dulya ikip? (მუ დულჲა იქიფ?) — Какво работиш? / Mu dulya ikom (архавски диалект)
  • Lazuri gişkuni? (ლაზური გიჩქინი?) — Знаеш ли лазки? / Lazuri gickini (архавски диалект)
  • Skani coxo muren? (სქანი ჯოხო მურენ?) — Как се казваш?
  • Ma si maoropen. (მა სი მაოროფენ.) — Обичам те

Източници[редактиране | edit source]

  1. Laz. // Ethnologue.
  2. ((en)) Lewis, M. Paul (ed.). Laz. // Ethnologue: Languages of the World, Sixteenth edition. SIL International, 2009. Посетен на 2012-10-22.
  • Kojima, Gôichi, Lazuri grameri Chiviyazıları, Kadıköy, İstanbul, 2003 ISBN 975-8663-55-0 (на английски и турски)


п  б  р

Картвелски езици

Грузински старогрузински† | грузински | юдео-грузински
Зански лазки (чански) | мегрелски
Свански свански
Забележки: †мъртъв език