Ламбо Мургов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ламбо Мургов
български революционер

Роден
1878 г.
Починал
29 юли 1946 г. (68 г.)
Ламбо Мургов в Общомедия

Ламбо Илиев Мургов е български революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ламбо Мургов

Ламбо Мургов е роден през 1878 година в охридското село Велгощи, тогава в Османската империя. Брат е на Аце Мургов. През 1891 година завършва първи прогимназиален клас в Охрид.[2]

В 1902 година се присъединява към ВМОК и влиза в четата на Никола Лефтеров, с която действа в Горноджумайския и Мелнишкия революционен район.[1] След това влиза в четата на Атанас Мурджов, с която действа в Мариовско и Прилепския революционен район.[1] Участва в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година с четата на Никола Лефтеров в Пирин.[1]

След въстанието в 1905 година е в четата на Марко Шишков, предназначена за Леринския революционен район, но действала в Струмишкия.[2]

В Балканските войни Мургов е доброволец в Македоно-одринското опълчение и е зачислен в четата на Коста Попето.[3] Служи обаче в партизанския отряд на Никола Лефтеров и участва в над 20 сражения при похода на отряда в Горноджумайско, Петричко, Струмишко, Сярско, Драмско, Чаязи, Ангиста, Аспровалта. Сражава се и в Междусъюзническата война при Султан тепе.[1] По време на Първата световна война до 22 октомвври 1918 година[1] служи в 60 македонски полк от 11 дивизия,[2] като е четник в партизанския взвод на Славчо Пирчев. Участва в сраженията със сръбски чети при Буче, Княжевацко, Прокупле, Куршумлия, Парачин, Кюприя и други.[1]

След войната живее в Долни Чифлик, Варненско и се занимава със земеделие.[4] Членува в Илинденската организация.[2]

На 18 март 1943 година, като жител на Долни чифлик, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 277.
  2. а б в г Териториален държавен архив-Варна, ф. 13 К (Родолюбиво културно-просветно, взаимоспомагатателно и благотворително дружество „Илинден“ – Варна), оп. 1, а.е. 24, л. 5-6.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 313.
  4. Кецкаровъ, А. Презъ втората половина на възстанието - 1903 г. - въ Охридско // Илюстрация Илиндень (2 (82). София, Издание на Илинденската Организация, февруарий 1937. с. 5.