Лангадакия (дем Гревена)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лангадакия
Λαγκαδάκια
— село —
Гърция
40.1228° с. ш. 21.5239° и. д.
Лангадакия
Западна Македония
40.1228° с. ш. 21.5239° и. д.
Лангадакия
Гревенско
40.1228° с. ш. 21.5239° и. д.
Лангадакия
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГревена
Надм. височина630 m

Лангадакия или Лочишно (на гръцки: Λαγκαδάκια; до 1927 година: Λουτσίσνο, Луцисно[1]) е бивше село в Република Гърция, в дем Гревена, област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селището е разположено на около 15 km североизточно от град Гревена и на 7 km северозападно от Книди (Коприва), от лявата (източната) страна на река Бистрица (Алиакмонас),[2] в западното подножие на планината Профитис Илияс.[3][4] Понякога се смята като махала на отделеченото на около 2 km на юг село Порос (Гостун).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Лочишно е малко мюсюлманско гръкоезично село в нахия Венци на Кожанската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Лочишно живеят 32 валахади (гръкоезични мюсюлмани).[5]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Лочишно е чисто турско село в Кожанската каза на Серфидженския санджак с 5 къщи.[6]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Лочишно влиза в състава на Кралство Гърция.

Населението на селото е изселено в Турция и по силата на Лозанския договор на негово място са заселени понтийски гърци бежанци от Турция. В 1928 година селището е представено като изцяло бежанско с 23 семейства или 71[7] или 62 жители.[2]

През 1927 година името на селото е сменено на Лангадакия.[2]

Лангадакия при преброяването от 1981 и 1991 година е броено към Книди.[2]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 28[2] 2[2] 62[2] 67[2] 67[2] 77[2] 25[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 121. (на македонска литературна норма)
  3. Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 449. (на гръцки)
  4. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 280.
  6. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 66. (на македонска литературна норма)
  7. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012