Лангобардско кралство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Желязната корона на лангобардските крале
Лангобардското кралство по времето на Албоин (572)

Лангобардското кралство (на латински: Regnum Langobardorum) е кралство със столица Павия, създадено от германското племе лангобарди между 568-569 г. в Северна Италия. Престава да съществува през 774 г.

Лангобардите са живяли в началото на първото хилядолетие на брега на Елба, след това, в 5 век, се преселили на Дунав, и по това време приемат арианството.

През 566 г. в съюз с аварите те разгромили гепидите и завоювали Панония. Оттук лангобардите начело с крал Албоин нахлули в Италия, завоювали нейната севернa територия и ѝ дали своето име — Лангобардия (оттук названието Ломбардия).

През 572 г. след тригодишна обсада лангобардите завоюват Павия и я правят столица на тяхната държава.

Крале на лангобардите[редактиране | edit source]

Ломбардия, Италия)

Източници[редактиране | edit source]

  • Фредегар, "Хроника на Фредегар", Pseudo-Fredegarii scholastici Chronicarum libri IV cum continuationibus in Monumenta Germaniae Historica SS rer. Mer. II, Hanover 1888
  • Григорий Турски, Gregorii episcopi Turonensis Libri historiarum X (Historia Francorum) in Monumenta Germaniae Historica SS rer. Mer. I 1, Hanover 1951
  • Марий Авентиценсис, Chronica a. CCCCLV-DLXXXI. ed. Theodor Mommsen in Monumenta Germaniae Historica AA, XI, Berlin 1894
  • Origo gentis Langobardorum, ed. G. Waitz in Monumenta Germaniae Historica SS rer. Lang.
  • Павел Дякон, Historia Langobardorum (Storia dei Longobardi, Lorenzo Valla/Mondadori, Milan 1992)