Ланча Аурелия
Ланча Аурелия | |
Марка | Ланча |
---|---|
Произвеждан | от 1950 до 1958 |
Сглобяван в | Торино, Италия |
Предходен модел | Ланча Априлия |
Наследник | Ланча Фламиния |
Дизайнер | Виторио Яно |
Задвижване | |
Мощност | От 60 к.с. до 120 к.с. |
Положение на двигател | Предно разположен двигател |
Други характеристики | |
Платформа | Седан, версия купе, версия кабриолет |
Дължина | 4420 mm |
Ширина | 1560 mm |
Височина | 1500 mm |
Тегло | 1080 kg |
Ланча Аурелия в Общомедия |
Ланча Аурелия (на италиански: Lancia Aurelia) е италиански автомобил, представен от италианския производител Ланча в началото на 50-те години на 20 век.
История[редактиране | редактиране на кода]
Моделът използва подобрена техническа база на предшественика си Ланча Априлия. За разлика от предшественика си обаче този автомобил има подобрени технически решения в мостовете и съотношението на теглото. В купето има редица подобрения. Освен по-високия комфорт клиентите на автомобила притежават обновено и по-качествено табло за управление. Кормилната уредба и електрическите системи са на значително по-високо ниво и колата е един от еталоните по качество на Апенините и в Европа. Кодовото име на автомобила е Типо 853.
Синът на Винченцо Ланча – Джани Ланча, който е и един от основните ръководители на проекта, залага много и на спортните качества на автомобила. Благодарение на този факт моделът се сдобива и с купе версия. Ръководител на техническия отдел за модела е Джузепе Вакарино. Моделът има за цел да се намеси на сегмента на средните функционални седани. Главните му конкуренти са Фиат 1100 и Форд. Освен в Европа и Северна Америка моделът е експортиран и носи славата на марката на нови висини.
Дизайн[редактиране | редактиране на кода]
Той е дело на италианския дизайнер Виторио Яно. Моделът и има различни преработки от италиански компании, като Пининфарина.
Ланча Аурелия Б10[редактиране | редактиране на кода]
Първата серия от този модел.
Ланча Аурелия Б12[редактиране | редактиране на кода]
Производството започва през 1952 г. Моделът получава като Б10 6-цилиндров бензинов двигател. В сравнение с Б10, предните габарити на модела са леко изправени под по-изправен ъгъл.
Ланча Аурелия Б15[редактиране | редактиране на кода]
Кабриолетът става много популярен и участва в редица състезания. Б15 още радва широката аудитория на срещите на олдтаймерите (класически автомобили).
Ланча Аурелия Б20[редактиране | редактиране на кода]
Може би това е първото купе на Ланча с четири места. Моделът използва техника от Б10. Освен от този модел се използват и технически решения както при състезателния автомобил Ланчия Д50, участвал във Формула 1.
Специални серии[редактиране | редактиране на кода]
- Ланча Аурелия Вигнале купе
- Ланча Аурелия Пининфарина Б50
Телевизионни изяви[редактиране | редактиране на кода]
В трите си версии автомобила се появява в различни телевизионни продукции. Кабриолетът Ланча Б15 участва в американското предаване Гаражън на Джей Лено. Специалистът оценява високо качеството, иновативността и дизайна на автомобила. Подчертава индивидуалността и класата на Ланча.
Производство[редактиране | редактиране на кода]
Между 1950 и 1958 г. са произведени общо 18 200 автомобила.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ((it)) Уебсайт за Ланча Аурелия