Лапачо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лапачо

Лапачо (Lapacho) или Тахебо (Taheebo) е напитка, приготвена от вътрешната кора на дървото Розово лапачо (Tabebuia impetiginosa), разпространено в горите на Аржентина и Перуанските Анди.

Известна е като "чая на инките". На пазара се продава и под някои по-неясни и евентуално подвеждащи имена като "Ipes", "IPE", "Pau d'Arco", "IPE Roxo" или "Trumpet Bush".

В световната търговска мрежа се предлага във вид на хапчета, капсули, течни концентрати, чай във филтърно пакетче или в натурален вид.

Още се използва като билково лекарство от коренното население на Южна и Централна Америка. Смята се, че укрепва имунната система и има антимикробни, антивирусни и противогъбични свойства. Освен за чай лапачо се използва и локално - за лечение на леки наранявания на кожата, като ухапвания от насекоми, както и за други състояния като херпес, псориазис и др. Твърди се, че лапачо има и противотуморно действие и поради това се предписва паралелно с химиотерапия, тъй като увеличава ефекта от тях, но това действие не е научно доказано и е спорно.

Лапачото съдържа органичното съединение лапачол, не съдържа кофеин и е богат на желязо, калций, манган, магнезий и др. Има аромат, напомнящ ванилия и анасон, при приемане леко стимулира и възбужда. Действието му се засилва, когато се смеси с мате.

Чай от лапачо се приготвя, като за 1 литър вода се предвиждат 2 супени лъжици дрога. Водата се кипва, слага се чатя, вари се 5 мин., отнема се от котлона и престоява 15-20 мин., след което се прецежда. Пие се студен или топъл.

С използването на лапачо като лекарствено средство не бива да се прекалява - пие се до 1 литър на ден (максимум до 6 седмици, след това 4 седмици се почива).

Външни препратки[редактиране | edit source]