Латерански договори

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Територията на Ватикана съгласно Латеранските договори

Латеранските договори са система от договори между италианската държава и Светия Престол. Определят правата и привилегиите на католическата църква и положението ѝ в Италия. Подписан е на 11 февруари 1929 в Латеранския апостолски дворец (Palazzo Laterano). Състоят се от договор, финансова конвенция и конкордат.

Договорът:

  • признава католицизма за "единствена държавна религия" на Италия (т. 1); светския суверенитет на Светия Престол, вкл. по медународни дела (т. 2);
  • формално признава на Ватикана статут на суверенна территория, управлявана от Светия Престол, формално наречен Ватикан — Град Ватикан (Città del Vaticano), границите на които са определени от план, приложен към договора (т. 3).

Конкордатът определя правата и привилегиите на католическата църква в Италия, държавата определя за неработни 10 дни, в които има църковни празници, а също и неделите (т. 11); епископите са верни на краля на Италия, като държавен глава (т. 20).

През 1969 г. палатата на депутатите приема закон, разрешаващ развода; така този закон фактически отменя т. 34 от конкордата.

Съглашенията са преразгледани през 1984, главно в частта им, че католицизмът се явява господстващата религия в Италия.

Външни препратки[редактиране | edit source]