Латрово
| Латрово Χορτερό | |
| — село — | |
  Латрово  Латрово  Латрово | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Синтика |
| Географска област | Сярско поле |
| Надм. височина | 58 m |
| Население | 622 души (2001) |
Ла̀трово или Ла̀тарово, Ла̀терово, Ла̀турово (на гръцки: Χορτερό, Хортеро, катаревуса: Χορτερόν, Хортерон, до 1927 Λάτροβον, Λάτροβο, Латровон, Латрово[1]) е село в Гърция, дем Синтика на област Централна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в Сярското поле, на два километра югозападно от демовия център град Валовища (Сидирокастро).
История[редактиране | редактиране на кода]
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Според Йордан Н. Иванов името е от изчезналото лично име Ла̀тро, което вероятно е от латинското название на секирчето Lathyrus. Новото гръцко име е от гръцкото χόρτος, трева, зеленина.[2]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
През XIX век Латрово е чисто българско село, числящо се към Демирхисарска кааза на Серския санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Литарево (Litarevo) е посочено като село с 200 домакинства и 700 жители българи.[3]
През 1891 година Георги Стрезов пише:
| „ | Латрово, чифлик и село на ЮЗ от Валовища ½ час. Произвожда всякакви жита и прочути свинье. Гръцка църква. 110 къщи българе.[4] | “ |
Според статистическите изследвания на Васил Кънчов към 1900 година селото брои 360 жители, всичките българи-християни.[5]
Цялото население на Латрово е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Латрово се състои от 360 българи патриаршисти гъркомани. В селото има 1 начално гръцко училище с 1 учител и 15 ученици.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Латрово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През войната селото е освободено от българската армия, но след Междусъюзническата война Латрово попада в Гърция. В селото са настанени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 68 бежански семейства с 265 души.[8]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Орман[9] | Όρμάν | Дексамени | Δεξαμενή[10] | местност ЮЗ от Латрово[9] |
| Баири[9] | Μπαῒρια | Лофиски | Λοφίσκοι[10] | местност ЮИ от Латрово[9] |
| Горни Орман[9] | Επάνω Ούρμάν | Ано Дасос | Άνω Δάσος[10] | местност СИ от Латрово[9] |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Латрово
Георги Куртев – Латровалията (1855 – след 1896), български революционер- Димитър Антонов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 10 прилепска дружина, 2 рота на 11 сярска дружина[11]
- Димитър Георгиев (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, 2 рота на 4 битолска дружина, ранен на 22 юни 1913 година[12]
- Илия Велков, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 сярска дружина[13]
- Тома Димитров, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 сярска дружина[14]
- Починали в Латрово
- Зисо Попов (Живко Попов) (1882 – 1944), български революционер
- Иван Пукев (? – 1944), български революционер от ВМРО, роженски селски войвода.[15]
- Григор Беганов (1891 – 1944), български революционер от ВМРО, селски войвода на ВМРО.[15]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 150.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 136 – 137.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 858.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 185.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 188-189. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 858.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1045. (на гръцки)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 45.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 152.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 123.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 229.
- ↑ а б Радовски, Александър. Мице Чегански, Фабер, Велико Търново, 2020, стр. 132.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
