Лебедоподобна гъска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лебедоподобна гъска
Anser cygnoides-Beijing.jpg
Anser cygnoides cygnoides в Китай
Природозащитен статут
Status iucn3.1 VU bg.svg
Уязвим
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
подклас: Neornithes
инфраклас: Neognathae
надразред: Galloanseres
разред: Anseriformes Гъскоподобни
семейство: Anatidae Патици
подсемейство: Anserinae
триб: Anserini
род: Anser Гъски
вид: Anser
cygnoides
Лебедоподобна
гъска
Научно наименование
Уикивидове Anser cygnoides
(Linnaeus, 1758)
Синоними
  • Anas cygnoid Linnaeus, 1758
  • Anas cygnoides Linnaeus, 1758 (emendation)
  • Cycnopsis cygnoides (lapsus)
  • Cygnopsis cygnoides (Linnaeus, 1758)
Разпространение
Anser cygnoides distribution map.png
Breeding (northern areas) and wintering (southern areas) ranges in orange
Подвидове
  • A. c. cygnoides (Linnaeus, 1758)
  • A. c. domesticus

Лебедоподобната гъска (Anser cygnoides) е рядък голям вид гъска с естествен ареал на местообитание в Монголия, най-северните части от Китай и югоизточна Русия. Видът е мигриращ и зимува основно в централните и източниц части на Китай. Случайно долетели птици са срещани и в Япония и Корея, където също са зимували по времето, когато видът е бил по-разпространен, както и по-нарядко в Казахстан, Лаос, Сибир, Тайван, Тайланд и Узбекистан.[1][2]

Видът е бил одомашнен. Привнесени и диви популации от одомашнените породи на вида се срещат на много места извън естественото му местообитание.

Физическо описание[редактиране | edit source]

На фона на останалите представители на рода си, лебедоподобната гъска е с големи размери и дълга шия, със средна дължина от 81 – 94 cm и средно тегло от 2,8 – 3,5 kg и повече. Двата пола си приличат по външен вид, въпреки че мъжкият е по-голям и с пропорционално по-дълги клюн и врат, реално най-големите женски едва достигат по-размери най-дребните мъжки. Дължината на крилете типично достига 45 - 46 cm при мъжките, 37,5 – 44 cm при женските, клюнът е около 8,7 – 9,8 cm при мъжките и 7,5 – 8,5 cm при женските. Пищялите при мъжките достигат около 8,1 cm.[1] Размахът на крилете на възрастен екземпляр от вида достига 160 - 185 cm.[3]

Горните части на тялото са сивкаво-кафяви с фини светли краища на по-големите пера и с червено-кафяви на цвят пера по тила и темето. Крилете са черни, както и цялостното оперение под тях, а перата в основата на опашката – бели. Тънка бяла ивица огражда основата на клюна.

За разлика от всички други видове в рода, дългият клюн при лебедоподобните гъски е напълно черен, а краката и стъпалата са оранжеви като при останалите им родственици. Очните ириси са в червеникаво-кафяво. Младите имат по-еднообразно оперение от това на възрастните и при тях липсват бялата ивица в основата на клюна и тъмните петна по корема.[1]

Издават високи, дрезгави звуци. При уплаха издават по два-три предупревидетелни сигнала на през кратки интервали.[1]

Екология[редактиране | edit source]

Видът населява територии, вариращи от степи до тайга и крайречни планински долини. Предпочита да пасе растения като острица (Cyperaceae) и рядко плува. Извън размножителния сезон се групира на малки ята. Птиците мигрират от зимните си местообитания около април и размножителният сезон започва скоро след връщането им. Гнездовата активност започва около май. Люпилото обикновено се състои от 5–6, но понякога до 8 яйца, снесени в плитко гнездо, изработено от растения и разположено директно на земята или на малки могилки. Малките се излюпват след около 28 дни мътене и веднага след излюпването си стават самостоятелни. Достигат полова зрялост на възраст около 2–3 години. В края на август – началото на септември птиците се отправят към зимните си местообитания, събирайки се на малки групи, за да сменят оперението си.[1]

През 1992 година природозащитният статус на лебедоподобната гъска е променен от „почти застрашен” на „уязвим вид”, а през 2000 година – на „застрашен вид”, тъй като популацията намалява поради редуциране на хабитата, прекомерен лов и събиране на яйцата ѝ от страна на хората. Нови изследвания показват, че видът не е толкова застрашен, колкото се е смятало и съответно през 2008 година е върнат статусът му на уязвим вид. Като цяло, оценките са за между 60 000 и 100 000 възрастни лебедоподобни гъски, които понастоящем живеят в дивата природа.[2][4][5]

Като одомашнен вид[редактиране | edit source]

Бяла китайска гъска

Въпреки че голямата част от одомашнените гъски произхождат от сивата гъска (A. anser), две породи са преки наследници на лебедоподобните гъски: китайска гъска и африканска гъска. Тези породи са одомашнени най-късно в средата на 18 век – а в Китай вероятно и около 1000 г. пр.н.е. Различават се чувствително от дивите си предшественици по външен вид, темперамент и продуктивност на яйца и месо.[1][6][7]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г д е Madge, Steve & Burn, Hilary (1987): Wildfowl : an identification guide to the ducks, geese and swans of the world. Christopher Helm, London. ISBN 0-7470-2201-1
  2. а б Carboneras, Carles (1992): 18. Swan Goose. In: del Hoyo, Josep; Elliott, Andrew & Sargatal, Jordi (eds.): Handbook of Birds of the World (Vol. 1: Ostrich to Ducks): 581, Plate 41. Lynx Edicions, Barcelona. ISBN 84-87334-10-5
  3. Ogilvie, M. A. & Young, S. (2004) Wildfowl of the World. New Holland Publishers. ISBN 978-1-84330-328-2
  4. BirdLife International (BLI) (2008): 2008 IUCN Redlist status changes
  5. BirdLife International (BLI) (2008). Anser cygnoides. In: IUCN 2008. IUCN Red List of Threatened Species
  6. Buckland, Roger & Guy, Gérard (eds.) (2002): Goose Production. FAO Animal Production and Health Papers 154. ISBN 92-5-104862-2 PDF fulltext
  7. Ekarius, Carol (2007): Storey's Illustrated Guide to Poultry Breeds. Storey Publishing, 210 MAS MoCA Way, North Adams MA 01247. ISBN 978-1-58017-667-5
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Swan Goose“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.