Левка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Левка.

Левка
България
Red pog.png
Левка
Област Хасково
Red pog.png
Левка
Общи данни
Население 496 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 42,017 km²
Надм. височина 176 m
Пощ. код 6540
Тел. код 03774
МПС код Х (Х)
ЕКАТТЕ 43205
Администрация
Държава България
Област Хасково
Община
   - кмет
Свиленград
Георги Манолов
(независим)
Кметство
   - кмет
Левка
Борис Борисов
(РЗС)

Левка е село в Южна България. То се намира в община Свиленград, Област Хасково.

География[редактиране | edit source]

В южните разклонения на Сакар планина, в малка затворена долина на река Левка, се намира село със същото звучно име. То отстои на 12 км североизточно от Свиленград и на около 25 км северозападно от Одрин. На север Левка граничи с местността "Ташлъка", на юг с местността "Стара Левка", на запад с "Таштепе" и на изток с "Боаза".

Климатът в района е преходно средиземноморски, температурата през зимата не е така рязка благодарение на селската река, която отваря пътя на топъл въздух откъм юг. Лятото е сухо и горещо, а валежите през пролетта са слаби. В замяна на това, валежите през зимата са обилни и на големи преспи изпълват доловете и ниските места. Река Левка е малка и събира водите си от малки рекички, извиращи от землищата на селата Костур и Лисово. Селището има голямо и богато землище. На запад то започва от пътя до Младиновските каръчи, оттам по голямото дере до местността "Кюптепе", продължава покрай Пъстрогорската кория, през въртоля Момчи, западно от "Алтън Тепе". На юг минава по дерето Батъклъка до Левчанската река и направо на изток по дерето "Кертилия". Левка е много китно селце.

История[редактиране | edit source]

Античното и средновековното наименование на крепостта и старото селище е било Левкион и така е засвидетелствана в писмените извори.

Античната и средновековна крепост Стара Левка се намира на един полуостров на малката Левченска река, непосредствено източно на 0.96 км по права линия от село Левка. Този полуостров, стръмен от всички страни и окичен със скали е най-висок в източната си част, където е била издигната самата крепост. Полуострова е дълъг 800 м и широк около 300 м и е достъпен само от към запад. Крепостта има размери 50х70 м. Един здрав зид, граден от ломен камък, споен с бял хоросан се спуска от крепостта, право на север към реката.

Селището заема голямо пространство на запад от крепостта, на разстояние от няколкостотин метра. По средата личат останки от отделни постройки,. Най-много фрагменти от глинени съдове има в близост до крепостта– предимно тънкостенна, средновековна керамика, често покрита с разноцветни глазури, характерна за XI-XIV в., но тук има и късове от ранносредновековни съдове от IX-XI в., и антична керамика от римската епоха (II-III в). Крепостта и селището не са проучвани чрез археологически разкопки.

Вероятно това е бил един от най– значителните средновековни градове в южното подножие на Сакар. За това говорят площа на града, с многобройни основи на сгради и големия християнски некропол. Останките от крепост и селище край с. Левка (левка– топола, гръцки) се идентифицират със средновековния епископски център Левка, подчинен на Пловдивския митрополит. К. Шкорпил предполага, че при с. Левка, Свиленградско, а това се приема и от В. Бешевлиев, може да бъде средновековния епископски град, като добавя, че и при Белово съществува манастирска развалина с това име; П. Мутафчиев не допуска, че в непосредствено съседство с Одрин, център на отделна епархия са струпани няколко епископски седалища от епархията на Пловдив, като поставя средновековната Левка при Голямо Белово. Сведения за средновековната левка намираме и в епархийските списъци от времето на Лъв V (886-912 г). Най– старите известия за тази епископия датират от втората половина на IX в. Между йерарсите, които присъстват на цариградския събор в 879 г. е отбелязан и Симеон Левкийски.

В миналото селото се е казвало Булгар Лефке (Българско Лефке или Българска Левка), за да се отличи от съседното по-малко село, населеоно с турци Тюрк Лефке (Турско Лефке или Турска Левка). Българска Левка е присъединена към България с Цариградския договор от 1913 г. докато Турска Левка остава в границите на Османската империя. Така държавната граница е минавала между двете села. С българо-турската конвенция от 1915 г. Турска Левка заедно с още 15 села са присъединени към България, като селото остава обезлюдено и е присъединено административно към село Българска Левка (преименувано само на Левка), а по-късно е заличено.


Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Редовни събития[редактиране | edit source]

Редовно събитие в селото е традиционният левчански панаир. Провежда се всяка година. Започва последната седмица на месец юли в петък и продължава до неделя.

Известни личности: Борислав Тончев Тонев — крупен земеделец, завършил ТУ-София, който внедрява иновативни технологии в левченското земеделие.

Други[редактиране | edit source]

полковник Пенчо Драганов Кирев началник комуникационни информационни системи на воено въздушните войски на ба.

Външни препратки[редактиране | edit source]