Левски (град)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Левски.

Герб на Левски
Левски
България
Red pog.png
Левски
Област Плевен
Red pog.png
Левски
Общи данни
Население 10 922 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 30,717 km²
Надм. височина 61 m
Пощ. код 5900
Тел. код 0650
МПС код ЕН (Пл)
ЕКАТТЕ 43236
Администрация
Държава България
Област Плевен
Община
   - кмет
Левски
Любка Александрова
(БСП)
Адрес община
бул. „България“ №58
тел.: 82448, 82027 oblevski.com

10000-цигани 922-българи

Лѐвски е град в област Плевен, Централна Северна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Левски. Населението на града към 2009 година е 10 571 жители.[1][2][3]

География[редактиране | edit source]

Община Левски е разположена на територия от 414 км2 в Дунавската равнина, ТученишкоДолноосъмски район. Преобладаващ в общината е равнинният релеф — гр. Левски е разположен на около 60 м надморска височина. Климатът е умереноконтинентален, благоприятен за развитието на зърнени, зеленчукови, технически и овощни култури.

Население[редактиране | edit source]

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след Втората световна война (1946-2009):[1][2][3]

Левски
година 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2005 2007 2009
население 5 122 8 025 11 964 13 406 13 463 13 178 12 166 11 105 10 786 10 571
Източник: Национален статистически институт[1], „Citypopulation.de“[2] и „Pop-stat.mashke.org“</ref>[3]

История[редактиране | edit source]

Старото име на Левски (до 1897 г.) е Караагач (от турскиЧерен бряст). Село Левски е първото село в България, обявено за град след 1944 год. През 1945 год. селото е обявено за град. Исторически данни и проучвания установяват, че на територията на общината е съществувал живот от най-дълбока древност. Намерени са останки от праисторически селища, останки от римската епоха, археологически паметници от ранното християнство и средновековната култура.

Днешната гара Левски преди Освобождението от турско робство е била населена предимно от турци. Тогава селото се е наричало Караач или Караагач, което на турски ще рече черен бряст. Някои са го наричали Турски Караач, за разлика от с.Български Караач, днешното с. Тотлебен. През 1880 г. в Турски Караач е имало 1 082 жители. Шест години след Освобождението, през 1884 г. се отваря основно училище, а през 1887 г. се построява българска църква. През 1881 г. правителството на Драган Цанков предлага в Народното събрание да се проучи построяването на жп линия София - Дунава. Със закон от 15 февруари 1883 г. строежът започва. По това време се строи и железопътният възел гара Левски. Линията е открита официално от княз Фердинанд на 8 ноември 1899г с начална гара София –Роман – Плевен – Горна Оряховица – Шумен - Варна. Село Караач в това време е било невзрачно, потънало в кал, къщите малки и нестабилни. По нищо не могло да се сравнява с близките до него селища като Летница, Александрово и др. Железницата и построяването на гарата правят селото неузнаваемо и то постепенно изменя своя вид. През 1912г се приема и първият му градоустройствен план, което дава възможност да се разраства към гарата. Създават се производствени предприятия и културни учреждения. Построената през 1910г мелница „Ориент” привлича производители от много по-широк регион. В селото се установяват много професии като обущари, шивачи, дюлгери, коларо-железари, дърводелци, хотелиери и др. Предприемчиви търговци от Севлиево , Габрово и Троян навлизат в икономиката на селото с търговски магазини и започват да возят с БДЖ товари за населението като сол, газ, пирони, подкови, каменна сол от Румъния,дървен строителен материал от Балкана, пясък и баластра от Дунава. На територията на селището се открива маслобойна, общинска работилница за консерви . Отваря се и аптека, назначен е фелдшер. Произвеждат се много вина, които се транспортират с бъчви за големите градове и София. Селяните отварят така наречените мази (складове за зърнени храни), изкупуват зърно и чрез гарата ги транспортират за вътрешността на страната – включително за подбалканските краища, Ловешко, Троянско, Габровско, Тетевенско (чрез Червен бряг) . Общината обявява дните 28,29 и 30 август ежегодно за панаирни дни, дни на срещи на парични и натурални размени на стоки и животни, птици, занаятчийски произведения и дни на семейни и родови срещи.

В началото на 1927 г започва строежът на птицекланица за износ във вагони на живи птици за Италия и Австрия , финансирана от Италиано - българско експортно дружество „Гуардини , Фачинкани и Сие” (Милано/. С всеки изминал месец работата се увеличава. Първоначално се изнасят живи птици в специални вагони с хранилки и придружители по пътя, които подхранват птиците до Милано. Работната сила в този бизнес се увеличава и това подтиква италианците да инсталират ледогенератор за производство на калъпи лед, посредством ел.агрегат. Така била осветявана птицекланицата, а впоследствие срещу стар бакър (мед) биват осветени няколко улици в селото. Дневното производство на заклани птици е било от 3 до 5 000броя. Още през 1912г по инициатива на местната интелигенция и с помощта на общината се разкрива прогимназия, а през 1922г – непълна гимназия (до 10 клас). През 1939 г се открива и пълната гимназия. Сегашната гимназия носи името на родения в Левски Крум Попов – първият земеделец кмет на София. Художествената самодейност завладява умовете и сърцата на млади и стари. Открива се лекарски участък и наред с това в селото се установяват и двама частно практикуващи лекари – д-р Белчев и д-р Николов. Пред очите на съвременниците израства едно ново селище. И целият му живот е тясно свързан с железопътната линия и оформянето на железопътния възел. Гара Левски става един от важните железопътни пунктове на Централната линия . Населението намира своя поминък предимно в железницата. Новопоселниците работят по строежа на линията, а после остават в групите по поддръжката.Наред с чиновниците по движението, дошли отвън, се обучават и местни младежи. Духът на железничарите започва да властва и става дух на цялото селище. Тук ще споменем и първия началник станция Левски – със заповед 1354 от 29.10.1899г е назначен чиновникът от Каспичанската станция Ат. Велев. Човек с професионален опит и подчертана култура, Велев е бил не само железничар , но в много отношения и учител по железопътно дело на назначените стрелочници, маневристи, кантонери. А вечер е водещия организатор в читалището. Наред с учителя, попа и кмета обликът на железничарските селища до голяма степен се определя и от културата и инициативността на началник станциите.

Религии[редактиране | edit source]

Политика[редактиране | edit source]

  • 2011 - Любка Александрова (БСП) печели на втори тур изборите за кмет срещу Георги Караджов (Коалиция ,,За Левски")
  • 2007 — Георги Караджов (Коалиция ,,За Левски") печели на втори тур изборите за кмет срещу Любомир Личков (БСП).
  • 2003 — Георги Караджов (Левски в 21-ви век) печели на втори тур с 57% срещу Румен Бояджиев (Коалиция за България).
  • 1999 — Асен Диков (Народен съюз) печели на втори тур с 52% срещу Георги Янков (БСП).
  • 1995 — Светлин Ангелов (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на първи тур с 52% срещу Николай Колев (СДС).

Икономика[редактиране | edit source]

Град Левски е голям транспортен възел — от главната линия София — Варна, тук влаковете правят връзка за Троян и Ловеч, Свищов. През града преминават два третокласни, но много оживени републикански шосейни пътища — /общо като направления/- Свищов — Левски — Ловеч — Троян и Никопол — Левски — Павликени — В. Търново. На 8 км северно от Левски преминава първокласния път София — /Русе/ — Варна. Трасето на бъдещата магистрала ,,Хемус" ще преминава на десетина километра южно от Левски.

Традиционните за Община Левски, много добре развити, хранително-вкусова, машиностроителна и лека промишленост, преживяха тежък период след навлизането на пазарните отношения в България. От около 2000-та година се забелязва оживление в икономиката. Увеличават се инвестициите и на местния бизнес, и на външните фирми, работещи на територията на общината.

С отлични позиции и разширяваща се пазарна ниша е „ЕСМОС“ АД — машиностроителен завод, специализиран в производството на машини за преработка и рециклиране на пластмаси. С дългогодишния си опит, значителна производствена база и високи капацитетни възможности, с квалифициран и компетентен персонал, сертифицирано по международните стандарти ISO 2001:2008, ISO 14001:2004 и OHSAS 18001:2007, дружеството е водач в производството на машини за сепариране и рециклиране на Балканския полуостров.

Продължава да разширява дейността си проспериращата „Бултрекс“ООД /продажба и сервиз на селскостопанска техника/. Налице е инвеститорски интерес за изграждане на преработвателни предприятия и други производства. Прекратява дейността си през 2012 година.

Срещу гарата се намира „КИП“-Левски. Това е предприятие от структурата на НК „Железопътна инфраструктура“. Създадено на 1 юли 1977 год. През 30-годишната си история се развива успешно като метрологичен център. Тук се извършва ремонт на уреди от скоростомерна инсталация на локомотиви, проверка на средства за измерване, производство на резервни части за локомотиви.

Основно реконструирани и преоборудвани със средства от САПАРД работят „Мандра-1“ ООД в с. Трънчовица и „Месокомбинат — 2000“ /бивш „Родопа“/ в гр. Левски. Оранжерии „Гимел“ продължават доброто си развитие, което не бе прекъснато и през 90-те години. Оценявайки предимствата на гр.Левски като местоположение и комуникации, от 2008 г. недалеч от ЖП-гарата се реализира съвместна инвестиция на ,,Силвамаш" /България/ и шведския гигант ИКЕА.

Обществени институции[редактиране | edit source]

  • Читалище Георги Парцалев
  • Вестникът на Община Левски - ,,ЛЕВСКИ днес"

Забележителности[редактиране | edit source]

  • Паметник на Васил Левски (намира се в парка до жп гарата);
  • Стар каменен мост — „Римски мост“ (намира се в землището на с. Българене);
  • Лесопарк "Шаварна" - град Левски;
  • Паметна плоча на кан Кубрат с пръст от гроба му /централна алея/

Музеи[редактиране | edit source]

  • Къща музей на Георги Парцалев
  • Малък етнографски музей към училище ПГСС Никола Йонков Вапцаров

Редовни събития[редактиране | edit source]

  • 18 юли — празник на град Левски
  • Всяка съботапазарен ден.
  • Последната събота и неделя на месец августпанаир.
  • С начало през 2005-та, всяка година, в дните около 16 юни — рожден ден на Георги Парцалев, се провежда Фестивал на изкуствата „Парцалев“.
  • След възстановяване на пистата през 2006-та година, на мотополигон „Левски“, край с. Козар Белене (на 4 км от Левски и непосредствено до първокласния път София-Варна) се провежда редовно кръг от националния шампионат по мотокрос „Левски Гран при“.

Личности[редактиране | edit source]

Други[редактиране | edit source]

  • Професионална гимназия по селско стопанство (ПГСС) „Никола Йонков Вапацаров“
  • Професионална гимназия по транспорт и лека промишленост
  • СОУ „Крум Попов“
  • НУ „Христо Ботев“
  • ОУ „Максим Горки“

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в Население - градове в България - „НСИ“
  2. а б в Население - градове в България - „WorldCityPopulation“
  3. а б в Население - градове в България - „pop-stat.mashke.org“