Левуново

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в България. За селото в Република Македония вижте Леуново.

Левуново
The Chitalishte in Levunovo.jpg
България
Red pog.png
Левуново
Област Благоевград
Red pog.png
Левуново
Общи данни
Население 711 (ГРАО, 2013-12-15)*
Землище 14,056 km²
Надм. височина 179 m
Пощ. код 2817
Тел. код 07436
МПС код Е (Бл)
ЕКАТТЕ 43243
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Сандански
Андон Тотев
(независим)
Кметство
   - кмет
Левуново
Иван Стоилов
(ЗСАС, ДГ)

Леву̀ново е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, Област Благоевград.

География[редактиране | edit source]

Село Левуново се намира на 12 km южно от общинския център град Сандански. Международният път Е79 от София за граничния пункт Кулата минава през селото.

Съседни села са Ново Делчево и Дамяница на север, Спатово, Хотово и Зорница на изток, Ново Кономлади и Генерал Тодоров на юг.

Другият близък голям град е Петрич, на около 20 km в югозападна посока.

Западно от селото минава река Струма.

История[редактиране | edit source]

През 19 век Левуново е малко селище със смесено население, числящо се към Мелнишката каза на Серския санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Левуново е посочено като село със 40 домакинства със 45 жители мюсюлмани и 70 жители българи. [1]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Ливуново, на З от Мелник 2 1/2 часа път. До Струма има 1/2 час; до него минува друмът от Мелник за Джумая. Селянете притежават доста ливади и много лозя. От няколко време насамтук сеят и афион. Църква „Св. Георги“; четат смесено. Около 60 къщи, българе и турци.[2]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в селото живеят 598 души, от които 348 българи християни и 250 турци. [3]. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Левуново се състои от 480 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 36 ученика.[4]

През 1913 година по време на Междусъюзническата война селото е завзето от гръцката армия, установен е щабът на крал Константинос I[5], а 60 къщи са опожарени.[6]

По време на Първата световна война - 1915-1918 година в селото е дислоциран щабът на Втора българска армия.

По време на Втората световна война в селото е създаден концентрационен /трудов/ лагер за българските евреи.

Религии[редактиране | edit source]

Въпреки че в селото живеят около 5 семейства цигани, те са покръстени и всички жители на Левуново са християни.

Черквата „Св. Георги Победоносец“[редактиране | edit source]

Черквата „Св. Георги Победоносец“
Олтарът в черквата
Върнатите икони (св.Георги)

Първият свещеник в черквата е бил Васил Стоянов (1850 — 1922 г.), той е бил от Левуново и погребан зад черквата. До неговия гроб е гробът на друг свещеник — Стоян Николов Ташев (1883 — 1973 г.), той е бил сирак, живял е в село Спатово, когато е бил много малък и след това са го довели в Левуново.

Черквата датира отпреди Първата световна война, но по време на войната е била опожарена. След това войниците на Фердинанд I я реставрират за периода 1915 — 1917 г. Тя също е включена във „Военните паметници на културата“.

През своята история черквата „Св. георги Победоносец“ е била ограбвана 5 пъти, като крадците от предпоследния грабеж са заловени от полицаите на РПУ Сандански, те били от близките села. И трите откраднати тогава икони са били върнати. В нощта на 21-ви срещу 22-ри март 2009 г. (събота с/у неделя) черквата е ограбена още веднъж. Задигнати са икони и религиозни символи за около 5000 лв. 21 дни след грабежа жителите на Левуново взеха „жив огън“, като обикалянето на черквата се извърши с импровизиран кръст, тъй като кръстът, с който се обикаля черквата на Великден също е сред откраднатите вещи.

Параклис „Св. Троица“[редактиране | edit source]

Параклисът Св. Троица
Параклисът отвътре

Параклисът е реставриран през 2004 г. по инициатива на жителите на селото. Събрани са дарения от всеки, който иска да помогне, и с каквото може да помогне. Иконите са дарения за параклиса от жителите на Левуново. Всяка година на деня на Св. Троица (датата се мести според Великден) се провеждат борби и се дава курбан за здраве.

Специални гости на това събитие са Армен Назарян и Методи Пенев, които са и арбитри на борбите.

Параклис „Св. Панталеймон“[редактиране | edit source]

Този параклис се намира в двора на кмета на селото — Иван Стоилов. Бил е построен от дядо му. Легендата гласи, че бабата била болна и дядото построил параклиса, тя преспала в него една нощ и на другия ден била излекувана.

Обществени институции[редактиране | edit source]

  • Кметство с. Левуново
  • ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ - закрито през 2008 г.

Всяка година в училището броят на обучаващите се деца намалява и за 2006-2007 учебна година броят им е около 50, като випускниците от 8-ми клас за учебната 2006-2007 година са били трима. Преподавателите са от Сандански, и пътните им разходи се поемат от „Просвета“. Въпреки че в училището е открита компютърна зала (от дарение), то е закрито през 2008 г., поради малкия брой ученици. Учебната 2007–2008 година е последна за ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ — с. Левуново. Оставащите ученици от училището продължават образованието си в най-близкото основно училище — в с. Дамяница. Осигурен е безплатен превоз на учениците.

Днес в читалището се помещават библиотеката и пощенската станция.

    • За библиотеката се грижи Мая Стоименова, освен това тя поема инициативата да организира развлекателни програми съвместно с децата от училището „Св. Св. Кирил и Методий“. В библиотеката има компютърна зала, която е направена от дарение на компютри.
    • Пощата също е в сградата на читалището. Има киносалон, които е опожарен през 1988 г., щетите са големи и в момента няма възможност да се възстановят.
Паметника „Голямата чешма“ на площада

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Редовни събития[редактиране | edit source]

  • Всяка година се провежда събор на селото. Датата за провеждане е различна всяка година, но е винаги последните събота и неделя на месец септември.
  • Всяка година на празника Петдесетница (Света Троица) се прави курбан за здраве и се провеждат борби на реставрирания параклис „Св. Троица“.

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Левуново
  • България Зисо Попов (Живко Попов, 1882 - 1944), български революционер и кмет на селото в периода 1919 - 1921 г.
  • България Кочо Лютата (Кочо Лютов, 1836 - 1918), български хайдутин и революционер
  • България Коста Лютов (1881 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков[8]
  • България Коста Лютов (1874 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Петър Чаулев, 15 щипска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[9]
  • България Стефан Кръстев, деец на ВМРО, убит от михайловисткото крило[10]

Други[редактиране | edit source]

Кухня[редактиране | edit source]

Галерия[редактиране | edit source]

Панорамна гледка на Левуново

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр.140-141.
  2. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 25.
  3. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, с. 190.
  4. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 192-193.
  5. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.199
  6. Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 298.
  7. Възстановена е чешмата на Втора Армия от 1916 година в село Левуново
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 411.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 411.
  10. Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. Спомени на Кирил Пърличев. София, Веда МЖ, 1999. с. 598.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.