Левуново

	Левуново
	; Читалище „Отец Паисий“
	Левуново Координати: 41° с. ш. 23° и. д. / 41.467° с. ш. 23.3° и. д.
Общи данни
Население	740 (ГРАО, 2010-12-15)*
Землище	14,056 km²
Надм. височина	179 m
Пощ. код	2817
Тел. код	07436
МПС код	Е (Бл)
ЕКАТТЕ	43243
Администрация
Държава	България
Област	Благоевград
Община; - кмет	Сандански; Андон Тотев; (независим)
Кметство; - кмет	Левуново; Иван Стоилов; (ЗСАС, ДГ)

Тази статия е за селото в България. За селото в Република Македония вижте Леуново.

Леву̀ново е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, Област Благоевград.

География [редактиране]

Село Левуново се намира на 12 km южно от общинския център град Сандански. Международният път Е79 от София за граничния пункт Кулата минава през селото.

Съседни села са Ново Делчево и Дамяница на север, Спатово, Хотово и Зорница на изток, Ново Кономлади и Генерал Тодоров на юг.

Другият близък голям град е Петрич, на около 20 km в югозападна посока.

Западно от селото минава река Струма.

История [редактиране]

През 19 век Левуново е малко селище със смесено население, числящо се към Мелнишката каза на Серския санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Левуново е посочено като село със 40 домакинства със 45 жители мюсюлмани и 70 жители българи. ^[1]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

„

Ливуново, на З от Мелник 2 1/2 часа път. До Струма има 1/2 час; до него минува друмът от Мелник за Джумая. Селянете притежават доста ливади и много лозя. От няколко време насамтук сеят и афион. Църква „Св. Георги“; четат смесено. Около 60 къщи, българе и турци.^[2]

“

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в селото живеят 598 души, от които 348 българи християни и 250 турци. ^[3]. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Левуново се състои от 480 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 36 ученика.^[4]

През 1913 година по време на Междусъюзническата война селото е завзето от гръцката армия, установен е щабът на крал Константинос I^[5], а 60 къщи са опожарени.^[6]

По време на Първата световна война - 1915-1918 година в селото е дислоциран щабът на Втора българска армия.

По време на Втората световна война в селото е създаден концентрационен /трудов/ лагер за българските евреи.

Религии [редактиране]

Въпреки че в селото живеят около 5 семейства цигани, те са покръстени и всички жители на Левуново са християни.

Черквата „Св. Георги Победоносец“ [редактиране]

Черквата „Св. Георги Победоносец“

Олтарът в черквата

Върнатите икони (св.Георги)

Първият свещеник в черквата е бил Васил Стоянов (1850 — 1922 г.), той е бил от Левуново и погребан зад черквата. До неговия гроб е гробът на друг свещеник — Стоян Николов Ташев (1883 — 1973 г.), той е бил сирак, живял е в село Спатово, когато е бил много малък и след това са го довели в Левуново.

Черквата датира отпреди Първата световна война, но по време на войната е била опожарена. След това войниците на Фердинанд I я реставрират за периода 1915 — 1917 г. Тя също е включена във „Военните паметници на културата“.

През своята история черквата „Св. георги Победоносец“ е била ограбвана 5 пъти, като крадците от предпоследния грабеж са заловени от полицаите на РПУ Сандански, те били от близките села. И трите откраднати тогава икони са били върнати. В нощта на 21-ви срещу 22-ри март 2009 г. (събота с/у неделя) черквата е ограбена още веднъж. Задигнати са икони и религиозни символи за около 5000 лв. 21 дни след грабежа жителите на Левуново взеха „жив огън“, като обикалянето на черквата се извърши с импровизиран кръст, тъй като кръстът, с който се обикаля черквата на Великден също е сред откраднатите вещи.

Параклис „Св. Троица“ [редактиране]

Параклисът Св. Троица

Параклисът отвътре

Параклисът е реставриран през 2004 г. по инициатива на жителите на селото. Събрани са дарения от всеки, който иска да помогне, и с каквото може да помогне. Иконите са дарения за параклиса от жителите на Левуново. Всяка година на деня на Св. Троица (датата се мести според Великден) се провеждат борби и се дава курбан за здраве.

Специални гости на това събитие са Армен Назарян и Методи Пенев, които са и арбитри на борбите.

Параклис „Св. Панталеймон“ [редактиране]

Този параклис се намира в двора на кмета на селото — Иван Стоилов. Бил е построен от дядо му. Легендата гласи, че бабата била болна и дядото построил параклиса, тя преспала в него една нощ и на другия ден била излекувана.

Обществени институции [редактиране]

Кметство с. Левуново
ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ - закрито през 2008 г.

Всяка година в училището броят на обучаващите се деца намалява и за 2006-2007 учебна година броят им е около 50, като випускниците от 8-ми клас за учебната 2006-2007 година са били трима. Преподавателите са от Сандански, и пътните им разходи се поемат от „Просвета“. Въпреки че в училището е открита компютърна зала (от дарение), то е закрито през 2008 г., поради малкия брой ученици. Учебната 2007–2008 година е последна за ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ — с. Левуново. Оставащите ученици от училището продължават образованието си в най-близкото основно училище — в с. Дамяница. Осигурен е безплатен превоз на учениците.

Читалище „Отец Паисий“

Днес в читалището се помещават библиотеката и пощенската станция.

- За библиотеката се грижи Мая Стоименова, освен това тя поема инициативата да организира развлекателни програми съвместно с децата от училището „Св. Св. Кирил и Методий“. В библиотеката има компютърна зала, която е направена от дарение на компютри.
- Пощата също е в сградата на читалището. Има киносалон, които е опожарен през 1988 г., щетите са големи и в момента няма възможност да се възстановят.

Паметника „Голямата чешма“ на площада

Културни и природни забележителности [редактиране]

Минерални извори. В Левуново се намират няколко минерални извори. Температурата на водата в тях е по-висока от повечето минерални извори в България, например от тези в Рупите.
Паметник „Голямата чешма“. Построен е през 1916 година от Втора българска армия в памет на загиналите войници във Първата световна война. Намира се на площада на селото. Паметникът е включен в регистъра на „Военните паметници на културата“. През юни 2011 година членове на Българска федерация по динамична стрелба успяха да върнат първоначалния блясък на чешмата-паметник.^[7]

Редовни събития [редактиране]

Всяка година се провежда събор на селото. Датата за провеждане е различна всяка година, но е винаги последните събота и неделя на месец септември.
Всяка година на празника Петдесетница (Света Троица) се прави курбан за здраве и се провеждат борби на реставрирания параклис „Св. Троица“.

Личности [редактиране]

Кочо Лютата (Кочо Лютов, 1836 - 1918), български хайдутин и революционер
Коста Лютов (1881 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков^[8]
Коста Лютов (1874 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Петър Чаулев, 15 щипска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен^[9]
Зисо Попов (Живко Попов, 1882 - 1944), български революционер и кмет на селото в периода 1919 - 1921 г.