Левурда

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Левурда
Allium ursinum0.jpg
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Liliopsida Едносемеделни
разред: Asparagales
семейство: Amaryllidaceae Кокичеви
подсемейство: Allioideae Лукови
род: Allium Лук
вид: Allium ursinum Левурда
Научно наименование
Уикивидове Allium ursinum
L.
Поляна с левурда

Левурдта, (Allium ursinum L.), наричана още мечи лук, див чесън, див лук е многогодишно луковично растение.Луковицата ѝ е еди­нична, продълговата, дебела около 1 см, покрита с разнищваща се на успоредни влакна ципеста обвивка. Стъблото е 15—40 см високо, тристенно, обхванато в основата от листните влагалища. Листата са 2, елипсовидно ланцетни, на върха заострени, към основата стеснени в 5—20 см дълга дръжка. Съцветието е полукълбест сенник. Цветовете са бели, с 6 линейно ланцетни околоцветни листчета. Тичинките са 6. Плодът е тристенна тригнездна кутийка, с по 1 семе във всяко гнездо. Цъфти април—юни.

Произход на названието[редактиране | edit source]

В българския език левурдата е известна и като мечи лук. Понятието "левурда" произлиза от румънската дума leurdă, чийто произход е спорен, навярно пренесен от албански (hudërë) или от гръцката дума λεβυρήδης със суфикс -idă[1]. Названието "мечи лук" е всеобщо за голяма част от индоевропейските езици. Твърди се, че е произлязло от факта, че мечките консумират растението след зимен сън[2].

Използвани части[редактиране | edit source]

Използват се стръковете (Herba Allii ursini) и луковиците (Bulbus Allii ursini). Листата от левурда стават за салата.

Съставки[редактиране | edit source]

Цялото растение съдържа етерично масло, в състава на което влизат винилсулфид, дивинилсулфид, алиин пипеколинова киселина, следи от меркаптан.Тази е съставката, която придава специфичният мирис на чесъна. Освен това се съдържа значително количество Витамин C (особено в листата) и високоактивни фитонциди със силни бактерицидни и фунгицидни свойства, превъзхождащи тези на чесъна и хряна.

Къде се среща[редактиране | edit source]

Расте из сенчестите широколистни гори докъм 1200 м над­морска височина из цялата страна.

Действие и приложение[редактиране | edit source]

Поляна с Левурда в Стара планина

Разширяване на кръвоносните съдове. Снижава артериалното налягане, намалява нивото на холестерола в кръвта и отлагането му в стените на кръвоносните съдове, усилва сърдечните съкращения и забавя сърдечния ритъм. Притежава силно фитоцидно действие — убива причинителите на различни инфекциозни заболявания (стрептококи, стафилококи, причинители на грипа, на дизентерията и др.)

В североизточна България се нарича леорда. Луковично растение с много приятен вкус наподобаващ зелен чесън, ядат се младите крехки листа, които израстват през пролетта (м. април). Расте в диво състояние в широколистните гори. Подходяща е за приготвяне на всички видове пролетни салати. Най-разпространените варианти са:

Източник[редактиране | edit source]