Левурда
| Левурда | ||||||||||||||||||||||||||
 |
||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||
 Allium ursinumL. |
||||||||||||||||||||||||||
Левурда, мечи лук, див чесън, див лук (Allium ursinum L.)
Съдържание |
Описание[редактиране]
Многогодишно луковично растение с продълговата, около 1 см дебела, единична луковица, покрита с разнищваща се на успоредни влакна ципеста обвивка. Стъблото е 15—40 см високо, тристенно, обхванато в основата от листните влагалища. Листата са 2, елипсовидно ланцетни, на върха заострени, към основата стеснени в 5—20 см дълга дръжка. Съцветието е полукълбест сенник. Цветовете са бели, с 6 линейно ланцетни околоцветни листчета. Тичинките са 6. Плодът е тристенна тригнездна кутийка, с по 1 семе във всяко гнездо. Цъфти април—юни.
Използвани части[редактиране]
Използват се стръковете (Herba Allii ursini) и луковиците (Bulbus Allii ursini). Листата от левурда стават за салата.
Съставки[редактиране]
Цялото растение съдържа етерично масло, в състава на което влизат винилсулфид, дивинилсулфид, алиин пипеколинова киселина, следи от меркаптан.Тази е съставката, която придава специфичният мирис на чесъна. Освен това се съдържа значително количество Витамин C (особено в листата) и високоактивни фитонциди със силни бактерицидни и фунгицидни свойства, превъзхождащи тези на чесъна и хряна.
Къде се среща[редактиране]
Расте из сенчестите широколистни гори докъм 1200 м надморска височина из цялата страна.
Действие и приложение[редактиране]
Разширяване на кръвоносните съдове. Снижава артериалното налягане, намалява нивото на холестерола в кръвта и отлагането му в стените на кръвоносните съдове, усилва сърдечните съкращения и забавя сърдечния ритъм. Притежава силно фитоцидно действие — убива причинителите на различни инфекциозни заболявания (стрептококи, стафилококи, причинители на грипа, на дизентерията и др.)
В североизточна България се нарича леорда. Луковично растение с много приятен вкус наподобаващ зелен чесън, ядат се младите крехки листа, които израстват през пролетта (м. април). Расте в диво състояние в широколистните гори. Подходяща е за приготвяне на всички видове пролетни салати. Най-разпространените варианти са:
- Леорда с олио, оцет и сол, като може да се добавят краставица, репичка и сварени яйца.
- Леорда с изцедено кисело мляко и олио или зехтин и по желание сварени яйца.
