Лев Гумильов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лев Гумильов
руски историк
Лев Гумильов 
Роден: 1 октомври 1912
Санкт Петербург, Русия
Починал: 15 юни 1992
Санкт Петербург, Русия

Лев Николаевич Гумильов (на руски: Лев Никола́евич Гумилё́в) е руски географ, историк и философ. Гумильов е роден на 1 октомври 1912 г. в Санкт Петербург. Там почива на 15 юни 1992 г. Баща му Николай Гумильов (1886–1921) и майка му Анна Ахматова (1889–1966) са поети.

Когато Николай Гумильов е разстрелян от болшевиките през 1921 г., синът му Лев е едва на 9 години.

Лев Гумильов завършва Ленинградския университет (дн. Санкт-Петербургски държавен университет). Прекарва две десетилетия в ГУЛАГ. Занимава се с хуните, тюрките и степните народи.

Л. Гумильов е създателят на термина „пасионаризъм“. Според него това е способността на хората да се жертват в името на идеалистическа цел.

Избрани трудове[редактиране | edit source]

  • Конец и вновь начало (1992)

първоначално издадена под заглавие География этноса в исторический период

  • История народа Хунну (1960)
  • Древние тюрки (1967)
    • „Древните тюрки - Великият тюркски хаганат“ (2007; ISBN 9789543610150)
  • Открытие Хазарии (1966)
  • Поиски вымышленного царства (1970)
  • Древняя Русь и Великая степь (1989)
  • От Руси к России (1992)
  • Хунну в Китае (1974)
  • Етногенез и биосфера Земли (1979)
  • Древняя Русь и Великая степь (1989)
  • Тысячелетие вокруг Каспия (1990)
  • Чтобы свеча не погасла:Диалог (беседы с акад. А. М. Панченко)

Външни препратки[редактиране | edit source]