Лев Полугаевски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лев Полугаевски
Lev Polugaevsky 1961 Oberhausen.jpg
съветски и руски шахматист
Информация
Държава Флаг на Русия Русия
Бивш състезател на Флаг на СССР СССР
Роден 20 ноември 1934
Могилев, СССР
Починал 30 август 1995
Париж, Франция
Звание гросмайстор (1962)
Най-високо ЕЛО 2645 (1972, 1975)

Лев Полугаевски (на рус. Лев Абрамович Полугаевский) е руски шахматист, международен гросмайстор от 1962 г. Първо се състезава за Съветския съюз, а по-късно след разпадането му, от името на Русия. От края на Втората световна война до средата на 80-те е един от най-силните шахматисти в света. Виден шахматен теоретик и литератор. Женен. Погребан е на гробището Монпарнас в Париж.

Шахматна кариера[редактиране | edit source]

Полугаевски е два пъти шампион на Съветския съюз - 1967 и 1969 г., съответно на 35-ото и 36-ото първенство. През 1967 г. разделя титлата с Михаил Тал. На следващото първенство Полугаевски, след изиграването на всички партии, има еднакъв брой точки със сънародника си Александър Зайцев. Играе се допълнителен мач от шест партии, който е спечелен от Полугаевски с 3,5:2,5. На 37-ия шампионат на СССР, Полугаевски пак завършва с равни точки с Тигран Петросян, но губи допълнителния мач от 5 партии с 3,5:1,5, в полза на 9–ия световен шампион.

Участник е в мача, игран между Съветския съюз и Сборен отбор на останалия свят, проведен в Белград през 1970 г. Играе на четвърта дъска, като постига три ремита и загуба (1,5:2,5) срещу Властимил Хорт.

Участва в седем междузонални турнира: Палма де Майорка (1970, 9-10 м.), Петрополис (1973, 2-4 м., но накрая заема 2 м. след допълнителни мачове), Манила (1976, 2-3 м.), Рига (1979, 2 м.), Толука (1982, 4-7 м.), Бил (1985, 7-9 м.) и Загреб (1987, 8-11 м.). Играл е 5 мача на претендентите за световната титла.

През 1985 г. участва на световното отборно първенство в Люцерн през 1985 г. Тогава играе като втора резерва с ЕЛО-коефициент 2600. Изиграва 7 партии и постига 5,5 точки (4+ 0– 3=). Отборът му заема първо място в крайното класиране, а Полугаевски получава индивидуален златен медал за доброто си представяне като втора резерва.

Полугаевски също е изтъкнат шахматен теоретик. През годините на своята шахматна кариера, внимателно изучава отделните компоненти на шахматната игра. Най-сериозно внимание обръща на дебютите. Разработва собствен вариант в Сицилианска защита, наречен естествено вариант „Полугаевски“. Ходовете са: 1. е2-e4 c7-c5 2. Кg1-f3 d7-d6 3. d2-d4 c5:d4 4. Кf3:d4 Кg8-f6 5. Kb1-c3 a7-a6 6. Оc1-g5 e7-e6 7. f2-f4 b7-b5.

Последните 6 години от живота си прекарва във Франция. Почива в Париж на 30 август 1995 с последния си магнитен шах в ръцете. Фигурите са подредени в изходната позиция на изобретения от него вариант „Полугаевски“ на Сицилианска защита. Погребан е в гробището Монпарнас, недалече от гроба на Александър Алехин.

Турнирни победи[редактиране | edit source]

Участия на шахматни олимпиади[редактиране | edit source]

Има седем участия на шахматни олимпиади. Изиграва 76 партии и печели 54,5 точки (37+ 4– 35=). Побеждава шахматисти като Анатолий Леин, Властимил Янса и постига ремита срещу Золтан Рибли, Майкъл Стийн, Джонатан Спилман. На олимпиадите изиграва пет партии срещу български шахматисти. Постига победи срещу Никола Пъдевски (1966) и Евгени Ерменков (1978) и ремита срещу Георги Трингов (1970, 1980) и Кирил Георгиев (1984). Носител е на шест златни и сребърен отборни медали и има четири индивидуални медали - три сребърни (1966, 1968 и 1978) и бронзов (1970).

Година Организатор Отбор Класиране
(отборно)
Дъска
1966 Куба Хавана СССР 1 Втора резерва
1968 Швейцария Лугано СССР 1 Първа резерва
1970 ФРГ Зиген СССР 1 Четвърта
1978 Аржентина Буенос Айрес СССР 2 Трета
1980 Малта Ла Валета СССР 1 Втора
1982 Швейцария Люцерн СССР 1 Трета
1984 Гърция Солун СССР 1 Втора

Участия на европейски отборни първенства[редактиране | edit source]

Полугаевски има шест участия на европейски отборни първенства. На това съревнование той изиграва 39 игри и постига 27 точки (19+ 4– 16=). Има четири сблъсъка с български шахматисти. През 1970 г. губи от Пъдевски, а 1980, 1983 и 1989 г. завършва съответно реми с Радулов, Трингов и Крум Георгиев. И в шестте си участия съветският шахматист печели златни отборни медали. Към тази колекция добавя три златни индивидуални, с които е награден през годините 1961, 1970 и 1980.

Година Организатор Отбор Класиране
(отборно)
Дъска
1961 ФРГ Оберхаузен СССР 1 Девета
1970 Австрия Капфенберг СССР 1 Трета
1977 СССР Москва СССР 1 Трета
1980 Швеция Скара СССР 1 Четвърта
1983 Пловдив Пловдив СССР 1 Втора
1989 Израел Хайфа СССР 1 Шеста

Библиография[редактиране | edit source]

  • „Гросмайсторска подготовка“
  • „Гросмайсторско представяне“
  • „Изкуството на защитата в шахмата“
  • „В сицилиански лабиринт“
  • „Раждането на варианта“

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  • Английски вариант на Уикипедията
  • Полски вариант на Уикипедията
  • Руски вариант на Уикипедията
  • OlimpBase.org