Лев Полугаевски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лев Полугаевски
Lev Polugaevsky 1961 Oberhausen.jpg
съветски и руски шахматист
Информация
Държава Флаг на Русия Русия
Бивш състезател на Флаг на СССР СССР
Роден
20 ноември 1934 г.(1934-11-20)
Починал
30 август 1995 г. (на 60 г.)
Звание гросмайстор (1962)
Най-високо ЕЛО 2645 (1972, 1975)

Лев Полугаевски (на рус. Лев Абрамович Полугаевский) е руски шахматист, международен гросмайстор от 1962 г. Първо се състезава за Съветския съюз, а по-късно след разпадането му, от името на Русия. От края на Втората световна война до средата на 80-те е един от най-силните шахматисти в света. Виден шахматен теоретик и литератор. Женен. Погребан е на гробището Монпарнас в Париж.

Шахматна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Полугаевски е два пъти шампион на Съветския съюз - 1967 и 1969 г., съответно на 35-ото и 36-ото първенство. През 1967 г. разделя титлата с Михаил Тал. На следващото първенство Полугаевски, след изиграването на всички партии, има еднакъв брой точки със сънародника си Александър Зайцев. Играе се допълнителен мач от шест партии, който е спечелен от Полугаевски с 3,5:2,5. На 37-ия шампионат на СССР, Полугаевски пак завършва с равни точки с Тигран Петросян, но губи допълнителния мач от 5 партии с 3,5:1,5, в полза на 9–ия световен шампион.

Участник е в мача, игран между Съветския съюз и Сборен отбор на останалия свят, проведен в Белград през 1970 г. Играе на четвърта дъска, като постига три ремита и загуба (1,5:2,5) срещу Властимил Хорт.

Участва в седем междузонални турнира: Палма де Майорка (1970, 9-10 м.), Петрополис (1973, 2-4 м., но накрая заема 2 м. след допълнителни мачове), Манила (1976, 2-3 м.), Рига (1979, 2 м.), Толука (1982, 4-7 м.), Бил (1985, 7-9 м.) и Загреб (1987, 8-11 м.). Играл е 5 мача на претендентите за световната титла.

През 1985 г. участва на световното отборно първенство в Люцерн през 1985 г. Тогава играе като втора резерва с ЕЛО-коефициент 2600. Изиграва 7 партии и постига 5,5 точки (4+ 0– 3=). Отборът му заема първо място в крайното класиране, а Полугаевски получава индивидуален златен медал за доброто си представяне като втора резерва.

Полугаевски също е изтъкнат шахматен теоретик. През годините на своята шахматна кариера, внимателно изучава отделните компоненти на шахматната игра. Най-сериозно внимание обръща на дебютите. Разработва собствен вариант в Сицилианска защита, наречен естествено вариант „Полугаевски“. Ходовете са: 1. е2-e4 c7-c5 2. Кg1-f3 d7-d6 3. d2-d4 c5:d4 4. Кf3:d4 Кg8-f6 5. Kb1-c3 a7-a6 6. Оc1-g5 e7-e6 7. f2-f4 b7-b5.

Последните 6 години от живота си прекарва във Франция. Почива в Париж на 30 август 1995 с последния си магнитен шах в ръцете. Фигурите са подредени в изходната позиция на изобретения от него вариант „Полугаевски“ на Сицилианска защита. Погребан е в гробището Монпарнас, недалече от гроба на Александър Алехин.

Турнирни победи[редактиране | редактиране на кода]

Участия на шахматни олимпиади[редактиране | редактиране на кода]

Има седем участия на шахматни олимпиади. Изиграва 76 партии и печели 54,5 точки (37+ 4– 35=). Побеждава шахматисти като Анатолий Леин, Властимил Янса и постига ремита срещу Золтан Рибли, Майкъл Стийн, Джонатан Спилман. На олимпиадите изиграва пет партии срещу български шахматисти. Постига победи срещу Никола Пъдевски (1966) и Евгени Ерменков (1978) и ремита срещу Георги Трингов (1970, 1980) и Кирил Георгиев (1984). Носител е на шест златни и сребърен отборни медали и има четири индивидуални медали - три сребърни (1966, 1968 и 1978) и бронзов (1970).

Година Организатор Отбор Класиране
(отборно)
Дъска
1966 Куба Хавана СССР 1 Втора резерва
1968 Швейцария Лугано СССР 1 Първа резерва
1970 ФРГ Зиген СССР 1 Четвърта
1978 Аржентина Буенос Айрес СССР 2 Трета
1980 Малта Ла Валета СССР 1 Втора
1982 Швейцария Люцерн СССР 1 Трета
1984 Гърция Солун СССР 1 Втора

Участия на европейски отборни първенства[редактиране | редактиране на кода]

Полугаевски има шест участия на европейски отборни първенства. На това съревнование той изиграва 39 игри и постига 27 точки (19+ 4– 16=). Има четири сблъсъка с български шахматисти. През 1970 г. губи от Пъдевски, а 1980, 1983 и 1989 г. завършва съответно реми с Иван Радулов|Радулов, Трингов и Крум Георгиев. И в шестте си участия съветският шахматист печели златни отборни медали. Към тази колекция добавя три златни индивидуални, с които е награден през годините 1961, 1970 и 1980.

Година Организатор Отбор Класиране
(отборно)
Дъска
1961 ФРГ Оберхаузен СССР 1 Девета
1970 Австрия Капфенберг СССР 1 Трета
1977 СССР Москва СССР 1 Трета
1980 Швеция Скара СССР 1 Четвърта
1983 Пловдив Пловдив СССР 1 Втора
1989 Израел Хайфа СССР 1 Шеста

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Гросмайсторска подготовка“
  • „Гросмайсторско представяне“
  • „Изкуството на защитата в шахмата“
  • „В сицилиански лабиринт“
  • „Раждането на варианта“

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Английски вариант на Уикипедия
  • Полски вариант на Уикипедия
  • Руски вариант на Уикипедия
  • OlimpBase.org