Лев Попов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за стружкия духовник. За костурския просветен деец вижте Лев Адамов.

Лев Попов
български духовник и революционер
Роден
1865 г.
Починал
5 август 1935 г. (70 г.)

Учил вБитолска българска класическа гимназия
Копие на кръщелно на Сотир Петров Стоянов от Крушево от 19 юли 1909 година, подписано и подпечатано от архиерейския наместник Лев Г. Попов

Лев Георгиев Попов е български духовник и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Лев Попов е роден в 1865 година в град Струга, тогава в Османската империя, в семейството на поп Георги Янчев Марин и Ана Миладинова, първа братовчедка на Братя Миладинови.[2] Дядото на Лев Попов Янче Марин е от Корча. Майка му е голяма патриотка, подкрепя активно ВМОРО и в къщата ѝ често отсяда войводата Тасе Христов.[2]

Лев Попов завършва българската класическа гимназия в Битоля и семинария в Цариград. Присъединява се към ВМОРО, докато учителства в Струга, ръководи градска терористична група на организацията и е член на Стружкия околийски комитет. По-късно учителства и в Охрид.[1]

През 1908 година е свещеник и архиерейски наместник в Крушево и Съботско. По-късно участва във войните за национално обединение. За заслуги във войната през Първата световна война, Лев Попов е награден с два ордена „За военна заслуга“.[3] Служи в църквата „Свети Николай“ в софийския бежански квартал Юч бунар.[4] Активист е на Стружкото благотворително братство.[5][6]

Умира на 5 август 1935 година в София.[1][7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 137.
  2. а б в Михайлов, Крум, Шалев, Димитър. Стари български родове. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 130.
  3. ДВИА, ф. 40, оп. 2, а.е. 789, л. 396; ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 7-8
  4. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 21.
  5. Миладиновъ, Иванъ Ан. Исторически албумъ на гр. Струга. София, 1930. с. 48.
  6. Михайлов, Крум, Шалев, Димитър. Стари български родове. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 131.
  7. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 382.