Леголас

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Леголас Трандуилов Зеленолист
герой на Дж. Р. Р. Толкин
от Властелинът на пръстените
Legolas.png
Характеристики
Описание елф от племето на синдарите, принц на елфите от Северен Мраколес и част от Задругата на пръстена
Роден
Зеленогор Велики (Мраколес)
Обитава Първо Зеленогор Велики (Мраколес), а по-късно Итилиен
Принадлежност Задругата на пръстена
Родители крал Трандуил от северен Мраколес

Леголас Трандуилов Зеленолист (на английски: Legolas Tranduilian Greenleaf) е персонаж от романа „Властелинът на пръстените“ на Дж. Р. Р.Толкин. Леголас е елф от племето на синдарите.

Рожденната дата и годините на Леголас са неизвестни, но елфът не може да бъде на повече от 3000 години, тъй като не участва в битката на последния съюз между хора и елфи срещу Мрачният владетел – Саурон. Той е син на Трандуил, цар на елфите от Северен Мраколес. Самият Леголас е принц. Няма данни за майка му, но основното предположение е, че отдавна е заминала отвъд Сивите заливи. Също така се предполага, че Леголас прекарва годините си преди събитията описани в „Хобит” и „Властелинът на пръстените” също в Мраколес.

През 3018 година от Третата епоха баща му го изпраща в Ломидол, като вестоносец, за да съобщи за бягството на Ам-гъл (Смеагол) от Мраколес. На 25 октомври 3018 година в Ломидол той взема участие във висшия съвет свикан от Елронд Пулоелф, в който участват представители на трите най-големи свободни раси на Средната Земя – елфи, хора и джуджета. Съветът решава, че единственият начин за победа над Саурон и силите му и съответно спасяване на Средната Земя, е унищожението на Единствения пръстен. Пръстенът може да бъде унищожен само в огъня на Съдбовния връх, наричан още Ородруин, намиращ се насред Мордор – страната на Саурон, като пръстенът трябва да бъде занесен и хвърлен във върха. Задачата бива приета от хобита Фродо Торбинс, наследник на Билбо, който става носител на пръстена. Бива създадена „Задругата на пръстена” – група целяща да подпомогне хобита в опасната му мисия. В нея влизат девет члена пазители на Фродо и пръстена. Леголас, като единствен представител на елфите, джуджето Гимли, син на Глоин, вълшебникът Гандалф, хората Арагорн, син на Араторн и Боромир, син на наместника на Гондор лорд Денетор, както и Фродо, приятелите му хобити – Сам Майтепер, Мери Брендифук и Перегрин Тук.

Леголас и останалите членове на „Задругата” напускат Ломидол на 25 ноември 3018 година от Третата епоха. Откъм елфическото кралство Задругата поема към Мъгливите планини, но тъй като не успява да ги пресече заради лошото време, се насочват към Мория, която се намирала под планините. Някога велико джуджешко кралство, то е завладяно от орките, троловете и друго, още по-отвратително същество – Балрог, демон от древния свят. Отрядът успява да премине през мините на Хазад-Дум (Мория) като малко преди края на мините се засича с Балрога. Тази среща им струва скъпо. Водачът на отряда-вълшебникът Гандалф побеждава демона, но пада от моста заедно с него. Загубата е голяма за всички от Задругата. След оплакването на магьосника, те продължават към елфическото царство Лотлориен (или само Лориен). Там срещат Владетелят и Владетелката на Лотлориен – Селеборн и Галадриел. През времето прекарано там Леголас става пръв приятел с джуджето Гимли. Точно преди да си заминат отрядът се среща с Галадриел и Селеборн на прощален обяд, на който Владетелят и Владетелката даряват всеки член на Задругата с важен подарък. Дарът, даден на Леголас е Лотлориенски лък, по-дълъг и красив от неговия. От Лотлориен те се насочват по река Андуин, по която пътуват няколко дни до разпадането на отряда при Амон Хен, когато биват нападнати от армия Урук-хай – (полу)орки на предателя магьосник Саруман. Оттам елфът тръгва заедно с Арагорн и Гимли в преследване на орките, отвлекли хобитите Мери и Перегрин. Преследват ги няколко дни, докато накрая стигат в гората Ветроклин. Там те срещат оцелелия след битката с Балрога Гандалф и разбират че хобитите са спасени и в безопасност. После се насочват към Едорас – столицата на Роханското кралство, където Гандалф успява да спаси кралят на Рохан – Теоден от магията на Саруман Белия (вече Многоцветния). Леголас се бие в битката за Шлемовото усое на страната на рохиримите и успява да убие много орки. След това заедно с Арагорн, Еледан и Елрохир-синове на Елронд и отряд от дунеданци поемат по пътеките на мъртвите с цел да призоват Клетвопрестъпнците. Леголас и останалите пресичат Белите планини – граница на Гондор и Рохан и там Арагорн призовава Клетвопрестъпниците, за да изпълнят дълга си. Оттам се насочват през Гондор и стигат при пристанището Пелергир, като Леголас и отряда се сражават с флота на корсарите, като го вземат до абортаж. След завземането на корабите Леголас се насочва към Минас Тирит заедно с другите от отряда и участва в „битката на Пеленорските поля”, като помага на Гондор да отблъсне атаката на Саурон. След победата при Минас Тирит, Леголас заедно с всички сили край Гондор тръгва към Портата на Мордор, за да предизвикат Саурон и по този начин евентуално да дадат шанс на Фродо да унищожи пръстена. Когато го предизвикват, врагът изпраща срещу им голяма армия, която е сигурен, че няма да успеят да победят. В същото време, обаче, Фродо и Сам стигат до Съдбовният връх и там унищожават Единствения Пръстен, като така слагат край на Мрачния Владетел и всички, включително и Леголас виждат неговото падение. Подир падението на Саурон, Леголас и Гимли отново посещават Ветроклин и пещерите зад Шлемово Усое – Агларонд. След тези събития Леголас заедно с други елфи от Мраколес заживява в Итилиен и живее там до смъртта на Арагорн през IV 120 г. След това той последва копнежа си по морето и отплава от Средната земя на запад. Според легендите той взел със себе си своя приятел Гимли.

По време на цялото пътешествие на Задругата и борбата със Саурон, Леголас прави впечатление със своята добронамереност, търпение, спокойствие и храброст, а също и с елегантност и невероятни бойни умения. Ловък стрелец и съвсем нелош боец в близък бой, елфът успява да се справи с огромен брой орки както в Мория, така и в битките при Шлемово Усое и обсадата на Гондор, а освен това запазва присъствие на духа и в най-тягостни ситуации като срещи с Назгул или армии немъртви. Единствено при срещата с Балгора, огненият демон от мините на Хазад-дум, Леголас показва чувство на ужас. 

Елфът също така демонстрира невероятни ловкост и пъргавост, като може да стъпва по снега, без да потъва в него. Подобно на повечето представители от своя народ, той е много красив и грациозен герой. Във филмовите адаптациии на „Властелинът на пръстените“ и „Хобит“, направени от Питър Джаксън, Леголас е изигран от английския актьор Орландо Блум.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]