Леда Милева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Леда Милева
Leda-Mileva-20101211-cropped.jpg
Родена 5 февруари 1920 г.(1920-02-05)
София, България
Починала 5 февруари 2013 г. (на 93 г.)
София, България
Националност българка
Жанр поезия

Леда Гео Милева (5 февруари 19205 февруари 2013) е българска писателка, преводач, детска учителка, деятел на културата, общественик, дипломат. Тя е автор на стихове и пиеси за деца и на преводи от английски, руски и френски.

Биография[редактиране | edit source]

Леда Милева е родена на 5 февруари 1920 г. в София в семейството на поета Гео Милев.

Образование[редактиране | edit source]

Средното си образование получава през 1938 г. в Американския колеж в София.[1] Завършва Софийския университет „Климент Охридски“.

Професионална дейност[редактиране | edit source]

След Втората световна война е ръководител на детско-юношеските предавания в Радио София (1944-1951), главен редактор на списания „Пионерска самодейност“ и „Дружинка“, редактор в издателствата „Народна младеж“ и „Български писател“. От 1966 до 1970 година е генерален директор на Българска телевизия.

От 1970 до 1972 г. е заместник-началник на отдел „Печат и културно сътрудничество“ при Министерство на външните работи. След това, до края на 1978 г., е посланик, постоянен представител на България в ЮНЕСКО, Париж.

От 1979 до 1989 г. е председател на Съюза на преводачите в България, създател на списанието за чуждестранна литература „Панорама“ и негов главен редактор от 1980 до 1991 г., дългогодишен председател на българския център на Международния ПЕН клуб. Народен представител е в Осмото, Деветото Народно събрание и Седмото Велико Народно събрание.[2]

Леда Милева е автор на повече от 30 стихосбирки за деца, театрални и радио-пиеси, превеждани на английски, френски, немски, руски, полски и други езици. Автор е на множество статии по проблемите на литературата, превода и международното културно сътрудничество. Преводач е на съвременна американска, английска и африканска поезия.

Леда Милева умира на 5 февруари 2013 г. от рак на панкреаса.[3]

Награди и отличия[редактиране | edit source]

Библиография[редактиране | edit source]

Основните книги на Леда Милева за деца са:

  • „Зайо на разходка“ (1946)
  • „Няма време“ (1949)
  • „Мустакатият Иванчо“ (1959)
  • „Влакче през града“ (1960)
  • „Пътечките на дъгата“ (1964)
  • „Цветни приказки“ (1969, IV преработено издание 1999)
  • „Когато куклите не спят“ (1973, пиеси)
  • „Черно фламинго“ (1978)
  • „Златоперко“ (1980, пиеси)
  • „Как идва денят“ (1982)
  • „Къде е хоботът на слона“ (1989)
  • „Приказка за трите лисички“ (1998)
  • „Карнавал в гората“ (2003, избрани стихове)

Повечето от нейните преводи са включени в 4-те антологии, съставени от нея и съпруга ѝ Николай Г. Попов (1918-1990):

  • „Американски поети“ (1970),
  • „Американски негърски поети“ (1975),
  • „Нощен дъжд. Съвременна английска поезия“ (1980),
  • „Африкански гласове“ (1987).

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Бележки[редактиране | edit source]

  1. http://www.btv.bg/shows/tazi-nedelia/video-sabota/video/1649194403-Leda_Mileva_i_Petko_Bocharov_s_razkazi_otpredi_74_godini.html
  2. а б ((bg))  Почина Леда Милева. // Българска национална телевизия, 05.02.2013. Посетен на 05.02.2013.
  3. ((bg))  Леда Милева починала тихо в съня си. // 24chasa.bg. Посетен на 17 март 2014.
  4. Указ № 216 от 18 май 2006 г. Обн. ДВ. бр.44 от 30 май 2006 г.

Източници[редактиране | edit source]

Тази статия се основава на материал от Словото, използван с разрешение.