Леденика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Леденика.

Леденика
LedenikaCave.jpg
Концертната зала
Леденика (България)
Black pog.svg
Локация община Враца
Стара планина, България
Координати 43°12′15″ с. ш. 23°29′39.4″ и. д. / 43.204167° с. ш. 23.494278° и. д.
Дължина 320 m
Надморска височина 830 m
Температура -7 до 15°C
Влажност 92%
Откриване 1961
Природна забележителност
„Леденика“
Леденика (България)
Green 008000 pog.svg
Местоположение Flag of Bulgaria.svg България
Най-близък град Враца, Община Враца
Данни
Площ 102,3 хектара
Създаден 28 ноември 1960
Уеб сайт ИАОС, Леденика
Природна забележителност
„Леденика“
в Общомедия

„Леденика“ е името на пещера в Стара планина, община Враца, България.

Местонахождение[редактиране | edit source]

Пещерата Леденика е разположена на 16 км от град Враца, на територията на природен парк Врачански Балкан, намира на 830 м надморска височина в Северозападния-Стрешерски дял на Врачанската планина.

Име[редактиране | edit source]

Пещерата получава името Леденика заради ледените сталагмити, сталактити и сталактони, които се образуват в нея през зимата в близо до входа.

Откриване и изследване[редактиране | edit source]

Пещерата е била известна още по времето на османското робство. Овчарите са я използвали за да съхраняват вътре овчето мляко.

Входът на пещерата е разположен в най-ниската част на Леденишкия увал при надморска височина 830 метра. Температурата варира от –7°С до 15°С в предверието и до 8°С във вътрешността. Влажността на въздуха е 92%. Има множество галерии и интересни карстови форми — сталактити, сталагмити и сталактони, формирани в продължение на хиляди години. Дълга е около 320 m и има десет зали. Първата зала е "Преддверието" (най-ниската част на пещерата), в която се издига огромна ледена колона с диаметър близо 21 метра. През зимата и пролетта в тази зала се формират ледени образувания (сталактити, сталагмити, сталактони), откъдето идва името на пещерата. Следват няколко метра, през които човек трябва да се движи ниско наведен — проходът "Плъзнята". През него се достига до "Малката зала", която има почти кръгла форма. След още едно стеснение, през пещерния коридор Комата, се достига Голямата (Концертна) зала, която е много богата на образувания. Някои от тях са наречени с различни имена заради интересната им форма - Крокодила, Главата на великана, Сокола, Дядо Коледа, Къщичката на баба Яга и много други. Под "Концертната зала" се намира още една – "Хладилника". В минали времена хората са я ползвали за съхраняване на бубено семе. Отклонявайки се вдясно от Концертната зала, се стига до малко синтрово езеро с дълбочина 0,50 m, за което има легенда, че водата му е "вълшебна" и изпълнява желанието на всеки, който потопи ръката си в него.

От Голямата зала по железни мостове се преминава през Малката и Голямата пропаст, през коридора Завеските и се стига до т.нар. "Бяла зала". Тук могат да се видят образуванията Свекървен език, Жената на великана, Слонът, Къпещата се девойка. Най-високата точка на пещерата се нарича Седмото небе.

Пещерата е най-атрактивна за разглеждане през зимата и пролетта. Според специалистите тя има "божествена" акустика.

Прилепите в пещера Леденика[1][редактиране | edit source]

Пещера Леденика е само една от над 500-те пещери, убежища на прилепи, известни във Врачанския Балкан. Поради ниската температура, тя се използва предимно за зимуване. Чрез преки наблюдения и улови с мрежи в пещерата са регистрирани 4 вида прилепи:

Туризъм[редактиране | edit source]

16.Леденика
РИМ Враца
  • Пещерата Леденика е сред Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз под номер 16 има печат.
  • Леденика е благоустроена за туристи през 1961 година, тя е една от основните туристически забележителности в района.
  • С Постановление на Министерския съвет No.2057 от 28.11.1960 г. пещерата „Леденика” е обявена за природна забележителност и е вписана в Списъка на защитените територии и защитени зони в България. Считано от 6 март 2010 г. пещера Леденика се стопанисва от Община Враца.

Източници[редактиране | edit source]

  1. http://www.nmnhs.com/bat-research-and-conservation-centre-bg.html Център за изследване и защита на прилепите НПМ-БАН. 2013. База данни за разпространението на прилепите в България.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Галерия[редактиране | edit source]