Лека атлетика
Леката атлетика представлява съвкупност от различни видове спорт, които включват бягане, хвърляне и скокове. Тя е основна олимпийска дисциплина и от 1896 година е включена в програмата на летните олимпийски игри. Името ѝ идва от гръцката дума „athlon“, която означава „състезание“.
Висш ръководен орган, регулиращ провеждането на състезания и развитието на леката атлетика като вид спорт е Международната асоциация на лекоатлетическите федерации (IAAF), която е създадена през 1912 година в Стокхолм и понастоящем включва 213 национални федерации. Под ръководството на IAAF се организират Световните първенства на открито и в зала, както и състезанията по лека атлетика в рамките на Олимпийските игри. Европейските първенства се организират под егидата на Европейската асоциация по лека атлетика (EAA). В България главен организационен и управленски орган е Българската федерация по лека атлетика (БФЛА).
Съдържание |
История [редактиране]
В древността [редактиране]
Атлетическите упражнения са познати още в античността, състезанията по бягане, ходене, скачане, хвърляне са сред най-старите от всички спортове.[1] За това свидетелстват много статуи и рисунки. Най-ранните извори са изображенията в древноегипетските гробници в Сакара отпреди повече от 2250 г.пр.н.е.[2], представляващи илюстрации на бягане на Фестивала Сед и високи скокове.
За официално начало на леката атлетика като спорт се приемат състезанията по бягане на първите Олимпийски игри в Древна Гърция през 776 г.пр.н.е. По-късно (708 г. пр.н.е.) към състезанията се включват хвърляне и скачане в рамките на пентатлона.[3]
Съвременна лека атлетика [редактиране]
Счита се, че съвременната лека атлетика води началото си от състезанията по бягане в английските колежи през 19 век, като няколко учебни заведения си оспорват първенството.[4] Така например през 1837 година се провеждат състезания по бягане на около 2 километра в колежа в град Ръгби, които дават началото на състезания и в много други английски колежи. По-късно са включени състезания на по-кратки разстояния, бягане с препятствия, хвърляне на тежести, а през 1851 година и скокове на височина и на дължина. През 1864 година между Оксфорд и Кембридж се провеждат първите съревнования, които по-късно стават ежегодни. Първите съвременни лекоатлетически състезания на закрито се провеждат през 1863 г. в Лондон.[5][6]
В 1865 г. е основан Лондонският атлетически клуб.[7][8], популяризиращ леката атлетика, провеждащ съревнования и наблюдаващ за спазване на статута на любителските състезания. Любителската атлетическа асоциация е организирана в 1880 г.
Малко по-късно започва да се развива леката атлетика в САЩ (атлетическият клуб в Ню Йорк е организиран в 1868 г., а студентският спортен съюз — в 1875 г.), като добива широко разпространение в университетите. Това обезпечава в следващите години (до 1952 г.) водещото положение на американските лекоатлети в света. Около 1880—1890 г. в много страни по света са създадени любителски лекоатлетически асоциации. Широкото развитие на съвременната лека атлетика е свързано с възраждането на олимпийските игри през 1896 г.
Началото на разпространението на леката атлетика в Русия е положено в 1888 г., когато в близост до Петербург е организиран спортен кръжок. В същата година там е проведено първото в Русия съревнование по бягане. Първото първенство по лека атлетика се провежда в 1908 г. В него взимат участие около 50 спортисти.
Олимпийски лекоатлетически дисциплини [редактиране]
Бягане [редактиране]
Официални лекоатлетически дисциплини [редактиране]
| Бягане | Технични дисциплини | Комбинирани състезания | |||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Спринт | Средни дистанции | Дълги дистанции | Препятствия | Щафети | Скокове | Хвърляне | |
| 60 m 100 m 200 m 400 m |
800 m 1500 m 3000 m |
5000 m 10,000 m |
60 m с препятствия 100 m с препятствия 110 m с препятствия 400 m с препятствия 3000 m стипълчейз |
4×100 m щафета 4×400 m щафета |
Дълъг скок Троен скок Висок скок Овчарски скок |
Тласкане на гюле Хвърляне на диск Хвърляне на чук Хвърляне на копие |
Петобой Седмобой Десетобой |
- Забележка: Дисциплините в курсив се провеждат само в зала.
Лека атлетика в България [редактиране]
Леката атлетика е известна като „царицата“ на спортовете и има дълбоки корени и традиции в България. Страната има множество титли от балкански, европейски и световни първенства, както и от Олимпийски игри.
Организираната лека атлетика в България се ражда официално на 24 май 1924 г. През тази година е създадена Българската федерация по лека атлетика. На проведените по това време състезания за определяне на олимпийския състав за игрите в Париж са поставени и първите национални рекорди. С имената на Григорий Педан, Камен Ганчев и Любен Дончев са свързани първите български международни успешни прояви.
Носители на Златни олимпийски медали [редактиране]
- Иванка Христова — тласкане на гюле,
- Христо Марков — троен скок,
- Йорданка Донкова — 100 м бягане с препятствия,
- Стефка Костадинова — скок височина
- Тереза Маринова — троен скок
Световни рекордьори:
- Стефка Костадинова — 209 см (1987 — неподобрен досега)
- Йорданка Донкова — 12,21 сек (1988 — неподобрен досега)
- Йорданка Благоева — висок скок 194 см, 1973 г.
- Мария Вергова - Петкова - диск, 71,80 м, 15.07.1980 г. в Солун
- Антоанета Тодорова - Селенска - копие, 71,88 м, 15.08.1981 г. в Загреб
- Людмила Жечева - Андонова - висок скок, 207 см, 1984 г. в Берлин
Бележити български лекоатлети [редактиране]
- Анелия Нунева — 100 м
- Красимир Демирев — 400 м бягане с препятствия
- Николина Щерева — 800 м
- Атанас Търев — овчарски скок, европейски шампион в зала
- Гинка Загорчева — 100 м бягане с препятствия, златен медал от световното първенство през 1987 г.
- Цветанка Христова - диск, златен медал от световното първенство през 1991 г. в Токио.
- Ростислав Димитров - троен скок, световен вицешампион от световното първенство през 1999 г. в Севиля
- Петър Петров — 100 м, 200 м, бронзов медал от олимпиадата в Москва през 1980 г.
- Николай Антонов - 100 М, 200 М. Световен шампион на 200 м в зала през 1991 г.
Бележити български треньори по лека атлетика [редактиране]
Настоящи известни атлети (българи) [редактиране]
- Инна Ефтимова - 100/200м
- Даниела Йорданова - 1500м/3000м
- Ивет Лалова - 100м/200м
- Тезджан Наимова - 100м/200м
- Николай Атанасов — скок дължина
- Ваня Стамболова - 400м пр; 400м
- Венелина Венева - висок скок
- Мирела Демирева - висок скок
- Галина Николова - 100м; 200м
- Виктор Нинов - висок скок
- Карин Околие - 100м/200м
Източници [редактиране]
- ↑ Intro – What is Athletics?. IAAF. Retrieved on 2010-05-28.
- ↑ Touny, Ahmed D. 84.85–90 History of Sports in Ancient Egypt. Retrieved on 2010-05-28.
- ↑ The Ancient Olympic Games: Mythic Worship of Gods and Athletes. e-Legacies. Retrieved on 2010-05-28.
- ↑ Oxford Companion to Sports and Games, ed. John Arlott, O.U.P. (1975)
- ↑ The Origin of Indoor Track and Field Meets. IAAF.
- ↑ Oxford Companion to Sports and Games, ed. J.Arlott, O.U.P. (1975)
- ↑ Hoshino, Atsushi The Origin of Indoor Track and Field Meets. IAAF. Retrieved on 2011-04-09.
- ↑ European Athletics, Inside Track: Newsletter of European Athletics, Vol. 1/2011 (February 2011); Records could be broken as indoor athletics returns home, p.4; accessed 6 March 2011
Външни препратки [редактиране]
- Българска федерация Лека атлетика
- Списание „АТЛЕТИКА“ — Списание за българска и световна лека атлетика
- IAAF Международна асоциация на атлетическите федерации (англ.) — официална страница
- Masters World Rankings — mastersathletics.net
- Athletics News and Video engl.
- Bulgarian athletics
- Online Athletics Manager
