Лека атлетика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бившият световен рекордьор на 100 метра Асафа Пауъл побеждава в своята серия, Световно първенство в Осака, Япония, 2007 година.

Леката атлетика представлява съвкупност от различни видове спорт, които включват бягане, хвърляне и скокове. Тя е основна олимпийска дисциплина и от 1896 година е включена в програмата на летните олимпийски игри. Името ѝ идва от гръцката дума „athlon“, която означава „състезание“.

Висш ръководен орган, регулиращ провеждането на състезания и развитието на леката атлетика като вид спорт е Международната асоциация на лекоатлетическите федерации (IAAF), която е създадена през 1912 година в Стокхолм и понастоящем включва 213 национални федерации. Под ръководството на IAAF се организират Световните първенства на открито и в зала, както и състезанията по лека атлетика в рамките на Олимпийските игри. Европейските първенства се организират под егидата на Европейската асоциация по лека атлетика (EAA). В България главен организационен и управленски орган е Българската федерация по лека атлетика (БФЛА).

История[редактиране | редактиране на кода]

Копие на древногръцката статуя Дискохвъргачът на Мирон

В древността[редактиране | редактиране на кода]

Атлетическите упражнения са познати още в античността, състезанията по бягане, ходене, скачане, хвърляне са сред най-старите от всички спортове.[1] За това свидетелстват много статуи и рисунки. Най-ранните извори са изображенията в древноегипетските гробници в Сакара отпреди повече от 2250 г.пр.н.е.[2], представляващи илюстрации на бягане на Фестивала Сед и високи скокове.

За официално начало на леката атлетика като спорт се приемат състезанията по бягане на първите Олимпийски игри в Древна Гърция през 776 г.пр.н.е. По-късно (708 г. пр.н.е.) към състезанията се включват хвърляне и скачане в рамките на пентатлона.[3]

Съвременна лека атлетика[редактиране | редактиране на кода]

Финал на 100 м. Олимпийски игри 1896 г.
Древногръцка ваза от около 530 г.пр.н.е.

Счита се, че съвременната лека атлетика води началото си от състезанията по бягане в английските колежи през 19 век, като няколко учебни заведения си оспорват първенството.[4] Така например през 1837 година се провеждат състезания по бягане на около 2 километра в колежа в град Ръгби, които дават началото на състезания и в много други английски колежи. По-късно са включени състезания на по-кратки разстояния, бягане с препятствия, хвърляне на тежести, а през 1851 година и скокове на височина и на дължина. През 1864 година между Оксфорд и Кембридж се провеждат първите съревнования, които по-късно стават ежегодни. Първите съвременни лекоатлетически състезания на закрито се провеждат през 1863 г. в Лондон.[5][6]

В 1865 г. е основан Лондонският атлетически клуб.[7][8], популяризиращ леката атлетика, провеждащ съревнования и наблюдаващ за спазване на статута на любителските състезания. Любителската атлетическа асоциация е организирана в 1880 г.

Малко по-късно започва да се развива леката атлетика в САЩ (атлетическият клуб в Ню Йорк е организиран в 1868 г., а студентският спортен съюз — в 1875 г.), като добива широко разпространение в университетите. Това обезпечава в следващите години (до 1952 г.) водещото положение на американските лекоатлети в света. Около 1880—1890 г. в много страни по света са създадени любителски лекоатлетически асоциации. Широкото развитие на съвременната лека атлетика е свързано с възраждането на олимпийските игри през 1896 г.

Началото на разпространението на леката атлетика в Русия е положено в 1888 г., когато в близост до Петербург е организиран спортен кръжок. В същата година там е проведено първото в Русия съревнование по бягане. Първото първенство по лека атлетика се провежда в 1908 г. В него взимат участие около 50 спортисти.

Олимпийски лекоатлетически дисциплини[редактиране | редактиране на кода]

Бягане[редактиране | редактиране на кода]

Официални лекоатлетически дисциплини[редактиране | редактиране на кода]

Официални състезания на световните първенства
Бягане Технични дисциплини Комбинирани състезания
Спринт Средни дистанции Дълги дистанции Препятствия Щафети Скокове Хвърляне
60 m
100 m
200 m
400 m
800 m
1500 m
3000 m
5000 м
10000 m
60 m с препятствия
100 m с препятствия
110 m с препятствия
400 m с препятствия
3000 m стипълчейз
4×100 m щафета
4×400 m щафета
Дълъг скок
Троен скок
Висок скок
Овчарски скок
Тласкане на гюле
Хвърляне на диск
Хвърляне на чук
Хвърляне на копие
Петобой
Седмобой
Десетобой
Забележка: Дисциплините в курсив се провеждат само в зала.

Лека атлетика в България[редактиране | редактиране на кода]

Хвърляне на копие

Леката атлетика е известна като „царицата“ на спортовете и има дълбоки корени и традиции в България. Страната има множество титли от балкански, европейски и световни първенства, както и от Олимпийски игри.

Организираната лека атлетика в България се ражда официално на 24 май 1924 г. През тази година е създадена Българската федерация по лека атлетика. На проведените по това време състезания за определяне на олимпийския състав за игрите в Париж са поставени и първите национални рекорди. С имената на Григорий Педан, Камен Ганчев и Любен Дончев са свързани първите български международни успешни прояви.

Носители на Златни олимпийски медали[редактиране | редактиране на кода]

Световни рекордьори[редактиране | редактиране на кода]

Бележити български лекоатлети[редактиране | редактиране на кода]

  • Анелия Нунева — 60 м, 100 м, 200 м. Сребърни медали: на 60 м - през 1984 г. от Европейското първенство на закрито в Гьотеборг, през 1987 г. в зала на Световното първенство в Индианаполис и на Европейското във Франция, през 1992 на Европейското първенство в Генуа, Европейското първенство в зала в Лиевен (1987); през 1986 г. на Европейското първенство в Щутгарт - на 100 метра и 4 х 100 м. Бронзов медал с щафетата 4 х 100 м през 1994 г. на Европейското първенство в Хелзинки. Неподобрен досега републикански рекорд 22,01 сек. от 1987 г.
  • Атанас Търев — овчарски скок. Европейски шампион в зала.
  • Гинка Загорчева — 100 м бягане с препятствия. Златен медал от Световното първенство през 1987 г.
  • Евгени Игнатов — средни и дълги бягания. Актуален национален рекордьор на 1500, 3000 и 5000 м за мъже и младежи под 23 г.; на 2000 и 10 000 м за мъже; на 1500, 2000 и 3000 м за мъже в зала (1982-1988). Участник на две олимпиади - 1988 г. в Сеул на 5000 и 1000 м и 1992 г. в Барселона на 5000 м. Европейски вицешампион в зала в Гренобъл (1986). Шесто място на световния шампионат в Рим (1987) и четвърти места от европейските първенства в Атина (1982) и Щутгарт (1986) на 5 000 м.
  • Ивет Лалова - 100 м, 200 м. Европейска шампионка за девойки до 19 г. на 100 и 200 м през 2003 г. в Тампере; национален рекорд на 100 метра - 10,77 сек. (2004) - шеста във вечната световна и втора във вечната европейската ранглиста; европейска шампионка на 200 м в зала в Мадрид с 22,91 сек. - нов национален рекорд (2005); победа на 100 м на турнира "Златният шпайк" в Острава с 11,03 сек. - с който резултат излиза на второ място в годишната ранглиста; Републиканска шампионка на 100 м през 2004, 2005 и 2009 година; Европейска шампионка на 100 м гладко бягане в Хелзинки (2012).
  • Николай Антонов - 100 м, 200 м. Световен шампион на 200 м в зала през 1991 г.
  • Николина Щерева — 800 и 1500 м. Златен медал за Световната купа през 1979 г.; сребърен медал на Олимпийските игри през 1976 г. в Монреал; 2 златни медала на Европейските първенства в зала (1976 и 1979) и бронзов медал от Европейското първенство в зала през 1981 г. - всички на 800 м. В България тя печели 14 национални титли на открито и 7 на закрито и е все още национална рекордьорка на 800 метра.
  • Петър Петров — 100 м, 200 м. Бронзов медал от Олимпиадата в Москва през 1980 г.
  • Ростислав Димитров - троен скок. Световен вицешампион от Световното първенство през 1999 г. в Севиля.
  • Светла Златева - 400 м, 800 м. Бронзов медал на 800 м от зимното Европейско първенство в Гренобъл през 1972 г.; През 1973 г. - 4 световни рекорда: на 800 м - в зала в София (2:03,2 мин.) и на закрито в Лион - (2:02,9 мин.); на 3 х 800 м - (6:04) мин. и на 4 х 800 м (8:08,6 мин.) в София; златен медал на Балканиадата в Атина; бронзов медал за Купата на Европа в Единбург. През 1981 г. - сребърен медал на Европейското първенство в зала в Гренобъл. На Световно първенство за ветерани във Верона печели сребро на 400 м и бронз на 200 м
  • Тотка Петрова — 800 м, 1500 м (ненадминат републикански рекорд 3:57,4 мин. от август 1979 г.). През 1977 г. - 3 златни медала: за Световната купа на 800 м и в Лятната универсиада на 800 и 1500 м.
  • Цветанка Христова - диск. Златен медал от световното първенство през 1991 г. в Токио.

Бележити български треньори по лека атлетика[редактиране | редактиране на кода]

Българската спринтьорка Тезджан Наимова, Осака, 2007.

Настоящи известни атлети (българи)[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Intro – What is Athletics?. IAAF. Retrieved on 2010-05-28.
  2. Touny, Ahmed D. 84.85–90 History of Sports in Ancient Egypt. Retrieved on 2010-05-28.
  3. The Ancient Olympic Games: Mythic Worship of Gods and Athletes. e-Legacies. Retrieved on 2010-05-28.
  4. Oxford Companion to Sports and Games, ed. John Arlott, O.U.P. (1975)
  5. The Origin of Indoor Track and Field Meets. IAAF.
  6. Oxford Companion to Sports and Games, ed. J.Arlott, O.U.P. (1975)
  7. Hoshino, Atsushi The Origin of Indoor Track and Field Meets. IAAF. Retrieved on 2011-04-09.
  8. European Athletics, Inside Track: Newsletter of European Athletics, Vol. 1/2011 (February 2011); Records could be broken as indoor athletics returns home, p.4; accessed 6 March 2011

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]