Леонтий Хагемайстер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Леонтий Хагемайстер
руски офицер
Леонтий Хагемайстер 
Роден: 16 юни 1780
Дростенхоф, Руска империя
Починал: 3 януари 1834  (на 53 години)
Санкт Петербург, Русия

Леонтий Андрианович Хагемайстер (Лудвиг Август фон Хагемайстер) (на руски Леонтий Андрианович Гагемейстер, на немски Ludwig August von Hagemeister) (16 юни 1780 - 3 януари 1834) руски флотски офицер, капитан 1-ри ранг, 2-ри губернатор на Руска Америка.

Ранни години 1780-1806[редактиране | edit source]

Роден в имението Дростенхоф, близо до град Цесис, сега в Латвия в семейство на балтийски немци. Баща му е майор от руската армия. От десетгодишна възраст се възпитава при чичо си в Ревел (сега Талин). През 1795 постъпва като доброволец в Балтийския флот и още през следващата година участва в плавания до Англия, Холандия и Франция. През 1797 е п роизведен в първи офицерски чин – мичман. В началото на 1798 е преместен в Архангелск и през пролетта на същата година с руска военна ескадра заминава за Англия. Отличава се при дебаркирането на англо-руските войски на 15 август 1799 в Холандия. През 1802 заедно с други млади офицери е изпратен на подготовка в Англия, където пребивава до 1806. Там служи на различни английски военни кораби като плава до Антилските острови, западните брегове на Африка и Средиземно море. През 1804 е произведен в лейтенант.

Военноморска кариера 1806-1833[редактиране | edit source]

Трите плавания на Леонтий Хагемайстер (1806-1809, 1816-1819 и 1828-1830

Първо плаване до Руска Америка 1806-1811[редактиране | edit source]

През август 1806 Хагемайстер е назначен за командир на кораба "Нева", който току-що се е завърнал от околосветско плаване под командването на Юрий Лисянски. На 20 октомври 1806 отплава от Кронщад и през Атлантическия океан, Бразилия, нос Добра Надежда, Индийския океан, Австралия и Тихия океан пристига в Руска Америка през септември 1807. През 1808-1809 изследва бреговете на Аляска и северната част на Тихия океан. Поради започналата англо-руска война завръщането по море е невъзможно и се налага корабът да се изостави в пристанището на Петропавловск Камчатски, а екипажът се прибира в Петербург през Сибир в началото на 1811. За своето плаване Хагемайстер е награден с орден Свети Владимир 4-та степен и 600 рубли пожизнена пенсия. Същата година е произведен в капитан-лейтенант.

От 1812 до 1815 възглавява Иркутското адмиралтейство и под негово ръководство е построен първия кораб за изследване на езерото Байкал. През 1815 е командирован в Швеция, Норвегия, Англия и Франция за повишаване на мореходните си умения.

Околосветско плаване 1816-1819 и губернаторска длъжност 1817-1818[редактиране | edit source]

От 8 септември 1816 до 7 септември 1819 извършва околосветско плаване на корабите „Кутузов“ и "Суворов", втория командван от лейтенант Захар Понафидин. Преминава през Копенхаген, Рио де Жанейро, нос Хорн и Каляо (Перу) и на 24 ноември 1817 пристига в Новоархангелск. От 11 януари 1817 до 24 октомври 1818 изпълнява длъжността губернатор на Руска Америка, като заменя на този пост Александър Баранов. По време на осеммесечното си пребиваване в Аляска картира големи участъци от северозападното крайбрежие на Северна Америка. От 27 ноември 1818 до 7 септември 1819 извършва обратно плаване до Кронщад през Индонезия, Индийския океан и нос Добра Надежда.

След завръщането си от Аляска, през 1821 Хагемайстер изпада в немилост, излиза в оставка, произведен е в капитан 2-ри ранг и започва да се занимава със селско стопанство в своето имение.

Второ околосветско плаване 1828-1830[редактиране | edit source]

На 27 януари 1828 с височайши указ е възстановен на служба с предишния си чин капитан-лейтенант и назначен за командир на кораба "Кроткий", с който на 10 септември 1828 отплава от Кронщад за Камчатка. Преминава през Копенхаген, Портсмут, о-вите Зелени нос, нос Добра Надежда и Тасмания и на 26 март 1829 акостира в пристанщето на Сидни. По пътя за там отново е повишен в звание капитан 2-ри ранг. На 7 май 1829 "Кроткий" отплава от Сидни, на 28 май вторично открива остров Оушън (Океан, Банаба, 0°51′ ю. ш. 169°32′ и. д. / 0.85° ю. ш. 169.533333° и. д.) и атола Кваджелейн (юни, вторично, 8°43′ с. ш. 167°44′ и. д. / 8.716667° с. ш. 167.733333° и. д.) в Маршаловите о-ви и уточнява положението на редица други острови от същия архипелаг и на 10 юли пристига в Камчатка.

Престоява в Петропавловск Камчатски до 3 октомври, на 26 октомври пристига в Новоархангелск, а на 3 ноември го напуска, след като се установява, че не необходимо присъствие на руски кораби в района. Преминава през Сан Франсиско и остров Таити, където "Кроткий" едва се спасява от корабокрушение. През януари 1830 в архипелага Туамоту вторично открива атола Апатаки (15°19′ ю. ш. 146°18′ з. д. / 15.316667° ю. ш. 146.3° з. д.). На 11 февруари 1830 заобикаля нос Хорн, на 1 май достига до Рио де Жанейро и от там през Портсмут и Копенхаген на 16 септември 1830 се завръща в Кронщад.

Последни години 1830-1833[редактиране | edit source]

За успешното приключване на плаването е награден с орден "Света Ана" 2-ра степен и повишен в чин капитан 1-ри ранг, а малко след това за заслугите му към географските изследвания е избран за почетен член на Руското минераложко дружество. С указ на Морското министерство от 5 ноември 1830 е назначен за директор на училището за търговско мореплаване. Започва да подготвя ново плаване до Руска Америка на кораба "Америка", но на 23 декември 1833 (3 януари 1834 н.с.) внезапно умира от апоплектичен удар в Санкт Петербург.

Памет[редактиране | edit source]

Неговото име носят:

Източници[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Гагемейстер, Леонтий Андрианович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.