Леонтий (Византийска империя)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Леонтий
Византийски император
Solidus-Leontinus-sb1330.jpg
Номизма на Леонтий
Лични данни
Управление 695698
Роден ?
Исаврия
Починал 705 г.
Константинопол
Предшественик Юстиниан II
Наследник Тиберий III

Леонтий (на гръцки: Λεόντιος) е византийски император в периода (695-698). Идва на власт след успешния заговор срещу неговия предшественик Юстиниан II. Също чрез метеж Леонтий е свален от престола.

Произход и военна кариера[редактиране | edit source]

Леонтий произхожда от Исаврия. По времето на Константин IV Погонат е стратег на тема Анатоликон[1]. При Юстиниан II участва във военни кампании срещу арабите на халиф Абд ал-Малик (685-705). През 686 г. предвожданата от патриций Леонтий византийска армия побеждава противника в Армения и Грузия и достига Кавказка Албания[1]. След византийското поражение при Севастополис през 692 г. и преминаването на голям брой славянски контингенти на арабска страна Леонтий изпада в немилост пред императора, който заповядва да го арестуват. През 695 г. Леонтий е реабилитиран и му е поверено управлението на тема Елада[1][2].

Император[редактиране | edit source]

Бившият стратег Леонтий взема управлението в резултат на преврат. В края на 695 г. с подкрепата на партията на "сините" и на патриарх Калиник I, Леонтий е провъзгласен за василевс[1][2]. Сваленият Юстиниан II е наказан с отрязване на носа и заточение в Херсон.

Краткото управление на Леонтий е запомнено с трескава борба срещу външните врагове. От империята отпада Лазика. Арабите извършват успешни нападения в Мала Азия и Латинска Африка. Ако първото им нападение в посока Картаген е отбито от византийците, то второто успява да постигне целта си.

Тема Анатоликон (в оранжево)

През 697 г. Леонтий изпраща византийския флот начело с патриций Йоан да подкрепи обсадения от арабите Картаген. Но тези действия се оказват неуспешни срещу атакуващите по суша и море противници, в резултат на което през 698 г. Византия губи Картагенския екзархат[3], последната ромейска територия в Африка.

След поражението, византийския флот се оттегля към остров Крит с цел да се прегрупира. Там част от командирите му, боейки се от императорския гняв, решават да свалят Леонтий. След като отстраняват патриций Йоан те акламират Апсимар - друнгарий на тема Кивириотон за император. Благодарение подкрепата от страна на партията на "зелените"[4], Апсимар лесно влиза в Константинопол, сваля Леонтий и е коронясан за владетел, като приема името Тиберий. По негова заповед на Леонтий е отрязан носа и го заточват в манастира Псаматион в столицата[1]. След новото идване на власт на Юстиниан II през 705 г., Леонтий е екзекутиран на Хиподрума заедно с Тиберий Апсимар.[5]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г д Moore, R. Scott, "Leontius (695-698 A.D.)", De Imperatoribus Romanis(посетен на 16.03.2013 г.)
  2. а б Острогорски, Георгий, История на Византийската държава, Прозорец, С., 1998, стр. 204-205
  3. Острогорски, Георгий, История на Византийската държава, Прозорец, С., 1998, стр. 205-206
  4. Острогорски, Георгий, История на Византийската държава, Прозорец, С., 1998, стр.206
  5. Norwich, John Julius (1990), Byzantium: The Early Centuries, Penguin, pg 337


Юстиниан II Византийски император (695 – 698) Тиберий III Апсимар