Бенгалска котка
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Бенгалска котка | |||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 Prionailurus bengalensis
|
|||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||
Бенгалската котка (Prionailurus bengalensis), наричана още далекоизточна (леопардова) котка, е дребен хищник от семейство Котки.
Съдържание |
[редактиране] Физическа характеристика
Далекоизточните котки са с големината на едра домашна котка, като в Индонезия средната дължина на тези котки е около 45 см. без опашката (20 см.), а Амурските котки са значително по-едри (60/40 см). Теглото им съответно е от 4 до 7 кг. Оцветяването на козината също варира при отделните подвидове: от жълтеникаво до червеникаво или сиво, като долната част на главата, гърдите и корема са белезникави. Изпъстрени са с разнообразни по форма и подредба черни петна и ивици, като най-характерни са черните и бели шарки по лицето. Ушите са черни с бели петна.
[редактиране] Разпространение
Далекоизточните котки се срещат из цяла Югоизточна Азия (от Сибир на север и Кашмир на запад, до Тайван, Филипините, Борнео и Ява). Обитават гористи местности и храсталаци в близост до вода, без да се притесняват особено от човешко присъствие.
[редактиране] Подвидове
- Prionailurus bengalensis alleni
- Prionailurus bengalensis bengalensis – Бенгалска котка (Индия, Бангладеш, Индокитай)
- Prionailurus bengalensis borneoensis, о-в Борнео
- Prionailurus bengalensis chinensis, Китай, Тайван, Филипините
- Prionailurus bengalensis euptailurus – Амурска котка. Някои учени продължават да смятат тази котка за отделен вид. Козината ѝ е сиво-кафява, изпъстрена с черни петна. На лицето има две бели ивици, които минават над очите и стигат до над челото. Среща се в Манджурия, на територията на Югоизточна Русия и Североизточен Китай. Живее в близост до вода в листопадни гори, храсталаци, тръстикови масиви. Основна нейна плячка са малките сърнета и лещарките. Котките от о-в Цушима, които през 1988 г. били не повече от стотина, също били смятани за отделен вид, след това и за подвид, но днес се считат за островна форма на Амурските котки.
- Prionailurus bengalensis heaneyi
- Prionailurus bengalensis horsfieldi, Хималаите
- Prionailurus bengalensis javanensis, о-вите Ява и Бали
- Prionailurus bengalensis rabori
- Prionailurus bengalensis sumatranus, о-в Суматра
- Prionailurus bengalensis trevelyаni, Северен Кашмир
Ириомотенската котка по-рано също била считана за подвид далекоизточна котка.
[редактиране] Начин на живот и хранене
Бенгалската котка е активна предимно нощем, отличен катерач е и дори плува, макар и рядко. Плячката и е най-разнообразна, в зависимост от местообитанието (зайци, гризачи, други дребни бозайници, птици, дори прилепи).
[редактиране] Размножаване
Размножителният период е през март. Бременността продължава 65-70 дни, след което женската ражда 4-5 котета.
[редактиране] Допълнителни сведения
Тези котки се поддават на опитомяване и някои специалисти са на мнение, че са взели участие във формирането на сиамската и някои други ориенталски породи домашни котки.
