Леополд Еярц
| Леополд Еярц | |
 |
|
| френски астронавт | |
|---|---|
| Националност | французин |
| Статус | активен |
| Роден | 28 април 1957 Биариц, Аквитания, Франция |
| Друга професия | летец-изпитател |
| Сегашна професия | инженер |
| Звание | бригаден генерал |
| Престой в космоса | 68 дни 21 часа 31 мин |
| Селекция | Група CNES-3 (1990) |
| Мисии | Союз ТМ-27/Союз ТМ-26 STS-122 - Експедиция 16 - STS-123 |
| Емблема на мисията |
     |
Леополд Еярц (на френски: Léopold Eyharts) е френски космонавт/астронавт-изследовател на CNES. Извършил е 2 космически полета с обща продължителност над 68 денонощия.
Съдържание |
Биография [редактиране]
Леополд Еярц е роден на 28 април 1957 г. в Биариц, Аквитания. През 1980 г. завършва Академията на Военно-въздушните сили на Франция (през 1979 г. получава диплом за инженер в Салон дьо Прованс, а през 1980 г. - диплом за летец-изтребител в Тур).
През 1980 г. служи като командир на патрул самолети, а от 1985 г. става командир на ескадрила. Участва в операции в Африка и в учения в САЩ.
През 1988 г. Еярц завършва училище за летци-изпитатели (на френски: Ecole des Equipages d'Essais — EPNER) в Испра, и до 1990 г. служи като летец-изпитател в Центъра за изпитателни полети в Брьотини сюр Орж (на френски: Bretigny-sur-Orge), до Париж. През 1990 г. е назначен за главен летец-изпитател. Общият му нальот на повече от 50 модификации самолети е около 3500 часа, 21 скока с парашут, 1 от тях с катапултиране.
През 1992 г. Еярц е назначен за отговорник на програмата Caravelle Zero-G (за полети по параболична траектория за безтегловност) като летец-изпитател и инженер на ЕКА.
Еярц е женен, съпругата му е Доминик Фосе. Има 1 дете.
CNES [редактиране]
През 1985 г. Леополд Еярц взема участие във втория набор астронавти CNES-2, но не е зачислен. През декември 1990 г. е зачислен в 3-ата група космонавти на CNES като пилот по програмата «Хермес».
През 1991 и 1993 г. Ертц минава 2 кратки тренировки в Центъра за подготовка на космонавти "Юрий Гагарин" (ЦПК), където участва в тренировките по програмата за създаване на руската совалка «Буран», извършва полети на совалката-тренажор (Ту-154 и МиГ-25). През 1993 г. преминава тренировки по оцеляване в Подмосковието по програмата на ЦПК.
На 11 юли 1994 г. Еярц е обявен за дубльор на френския космонавт-изследовател за полета по програмата «Касиопея». През януари 1995 г. започва подготовка в ЦПК "Ю. Гагарин". От декември 1995 г. до юли 1996 г. преминава подготовка в състава на втория екипаж, заедно с Валерий Корзун и Александър Калери, като космонавт-изследовател на космическия кораб «Союз ТМ-24».
По-късно е утвърден за космонавт-изследовател в основния екипаж по френската програма ЕО-24, заедно с Юрий Гидзенко и Павел Виноградов.
Първи полет [редактиране]
От 29 януари до 19 февруари 1998 г. Еярц извършва своя първи полет като космонавт-изследовател по програмата «Пегас» на кораба «Союз ТМ-27», заедно с Талгат Мусабаев и Николай Бударин.
В съответствие с програмата на полета на 31 януари корабът се скачва със станцията «Мир», където в това време работела 24-Основна експедиция: (Анатолий Соловьов и Павел Виноградов), заедно с които Еярц се завръща на Земята (с кораба «Союз ТМ-26», отново като космонавт-изследовател).
Продължителността на полета е 20 денонощия 16 часа 35 минути 48 секунди.
Подготовка [редактиране]
През май 1998 г. Леополд Еярц минава медицинско изследване в Института по медико-биологически проблеми (ИМБП) като резервен дубльор на Жан-Пиер Еньоре по програмата Perseus (в случай на отстраняване от подготовка на Клоди Еньоре, родила дъщеря през февруари).
През август 1998 г. Еярц влиза в отряда на астронавтите на ЕКА. През същата година Еярц започва тренировки в Космическия център "Л. Джонсън" (на английски: Johnson Space Center) в Хюстън, където получава квалификация «специалист на полета». Еярц тренира по програмата за полет към МКС.
През април 2005 г. Леополд Еярц е назначен за дубльор на Томас Райтер, който трябвало да изпълни продължителен полет, заедно с екипажа на МКС през 2005 г. - по-късно полетът е пренасрочен за септември 2006 г.
През август 2006 г. със съвместно решение на Роскосмос и NASA Л. Еярц е временно включен в състава на екипажа на Експедиция 16 (старт с "Атлантис", мисия STS-122, кацане с "Индевър", мисия STS-123). В същата година е произведен в бригаден генерал.
Втори полет [редактиране]
Вторият полет на Еярц започва на 7 февруари 2008 г. в 19:45:30 UTC. Той е пети специалист на полета в екипажа на «Атлантис», мисия STS-122. След пристигането на станцията (скачването става на 9 февруари) сменя в основния екипаж на 16-а експедиция астронавта Даниел Тани (NASA).
След пристигането на 13 март 2008 г. на борда на МКС на екипажа на совалката «Индевър», мисия STS-123, на 15 март 2008 г. Еярц предава функциите си на бординженер на екипажа на Експедиция-16, на Гарет Райсмън. На 25 март 2008 г. в 00:25 UTC совалката се отделя от МКС. Кацането става на 27 март в 00:39 UTC на космодрума на нос Канаверал.
Продължителността на втория полет на Леополд Еярц е 48 денонощия 4 часа 53 минути 38 секунди[1].
Награди [редактиране]
- Кавалер на ордена на Почетния легион.
- Кавалер на националния орден «За заслуги».
- Медал на отвъдморския департамент.
- Сребърен медал на националната отбрана.
- Кавалер на орден "Смелост"[2] (Русия).
- Кавалер "Орден на дружбата" (Русия).
Бележки [редактиране]
Справки [редактиране]
- Биография на Леополд Еярц на сайта на ЕКА.(англ.)
- Биография на Леополд Еярц на сайта SpaceFacts.(нем.)
- Биография на Леополд Еярц на сайта на CNES. на фр.
- Биография на Леополд Еярц на сайта на NASA.(англ.)
|
|||||
