Леополд Фон Захер-Мазох

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Леополд фон Захер-Мазох
Leopold von Sacher-Masoch, portrait 3.jpg
Псевдоним Шарлот Аранд,
Зое фон Роденбах
Роден 27 януари 1836 г.(1836-01-27)
Лемберг, Австро-Унгария (сега Лвов, Украйна)
Починал 9 март 1895 г. (на 59 г.)
Линдхайм (сега Франкфурт на Майн), Хесен, Германия
Професия писател
Националност Civil ensign of Austria-Hungary (1869-1918).svg Австро-Унгария,
Флаг на Австрия Австрия
Активен период 1867-1895
Жанр исторически роман
Тема алтернативна сексология
Награди Кавалер на Ордена на Почетния легион
Съпруга Ванда фон Захер-Мазох (1873-1887)
Леополд фон Захер-Мазох в Общомедия

Леополд фон Захер-Мазох (на немски: Leopold von Sacher-Masoch) е австрийски писател на исторически романи и романи със сюжети от алтернативната сексология. Писал е и под псевдонимите Шарлот Аранд (на немски: Charlotte Arand) и Зое фон Роденбах (на немски: Zoë von Rodenbach). На негово име е кръстено понятие в сексологията – „мазохизъм”.

Биография и творчество[редактиране | edit source]

Леополд фон Захер-Мазох е роден през 1836 г. в Лвов /тогава в пределите на Австро-Унгария/ в семейството на полицай. В своите творби той създава персонажи, които се подчиняват на чуждата воля, изпитват наслада от собственото си чувство на безпомощност и от причиняваната им болка.

В Грац, тогавашна Австро-Унгария, Мазох е известен като голям прелъстител и женкар, но в един момент той самият попада в мрежата на Анжелика Аурора Рюмелин, представяща се за Ванда – по името на една от неговите героини. При тях любовта изобщо не идва, но се установяват отношения "владетел – роб", особено в еротичните игри. Бичове, кожени ремъци, физически мъчения, връзване за дървета. Всичко това е описано от Мазох в най-известната му творба „Венера с кожените дрехи” излязла през 1870 г и донесла му голяма популярност.

Файл:Masoch.jpg
Бронзовата статуя на Леополд фон Захер-Мазох в Лвов

Всъщност получава се рядък случай — авторът общува в действителност със своите персонажи. Така постепенно се раждат двете им деца, а “третото” – тайнственото, ще направи името им световно известно – „мазохизмът”. В техните перверзни игри нерядко камшикът е даван в ръцете на гувернантките на децата им, и всичко това е страхотен стимул за писане за Мазох. Нещо повече – без него, той е просто нула, не може да напише нито ред, а следователно няма и доходи в семейството. Следват години с бурни сцени между двамата съпрузи, всеки сменя по няколко любовници и накрая, естествено, се развеждат.

През 1895 г, когато Мазох умира, терминът „мазохизъм” е вече измислен от д-р Крафт-Ебинг в неговия труд „Нови проучвания в областта на сексуалната психопатия”. И до днес смисълът на думата не е променен – изпитване на удоволствие от болката. След смъртта на Захер-Мазох, бившата му съпруга публикува своите мемоари, под псевдонима Ванда фон Захер-Мазох, в които очерня още повече писателя, а себе си изкарва жертва.

В родния град на Захер-Мазох, Лвов, е издигнат негов паметник. Той е разположен непосредствено до „Мазох – кафене”, в което е пресъздадена атмосферата от творбите на писателя. Бронзовата фигура е в естествения си ръст – 170 см. Но тя крие неочаквани изненади. На гърдите на статуята е монтирано увеличително стъкло, чрез което може да се разглеждат еротични картинки. Ако бръкнете в левия джоб на панталоните на Мазох можете да се докоснете до неговия „жезъл”.

Урната с праха му е унищожена през 1929 г. по време на пожар.

Произведения[редактиране | edit source]

  • 1857 Der Aufstand in Gent unter Kaiser Carl V.
  • 1858 Graf Donski. Eine galizische Geschichte.
  • 1862 Ungarns Untergang und Maria von Oesterreich
  • 1863 Der Emissär. Eine galizische Geschichte
  • 1863 Polnische Revolutionen. Erinnerungen aus Galizien
  • 1864 Die Verse Friedrich des Großen
  • 1866 Don Juan von Kolomea
  • 1867 Aus dem Tagebuche eines Weltmannes. Causerien aus der Gesellschaft und der Bühnenwelt
  • 1867 Anna Versing-Hauptmann. Ein Charakterkopf aus der Bühnenwelt
  • 1867 Der letzte König der Magyaren
  • 1870–1877 Das Vermächtnis Kains
  • 1870 Венера в кожи, Venus im Pelz
  • 1870 Die Liebe des Plato
  • 1870 Die geschiedene Frau
  • 1872 Unsere Sclaven. Ein sociales Schauspiel in 5 Acten
  • 1873–1879 Falscher Hermelin. Kleine Geschichten aus der Bühnenwelt
  • 1873 Soziale Schattenbilder. Aus den Memoiren eines österreichischen Polizeibeamten
  • 1874 Das Marchande de modes-Mädchen und andere Geschichten von den Messalinen Wiens
  • 1874 Die Ideale unserer Zeit
  • 1874 Im Venusberg und andere Geschichten von den Messalinen Wiens
  • 1874 Mondnacht
  • 1875 Der Capitulant
  • 1875 Don Juan von Kolomea
  • 1877 Liebesgeschichten aus verschiedenen Jahrhunderten
  • 1877 Ueber den Werth der Kritik
  • 1877 Das Vermächtniß Kains
  • 1877 Wiener Hofgeschichten
  • 1877–1881 Galizische Geschichten
  • 1878 Der neue Hiob
  • 1878 Враговете на жените, Harmlose Geschichten aus der Bühnenwelt
  • 1878 Judengeschichten
  • 1878 Die Republik der Weiberfeinde
  • 1879 Eine Autobiographie In: Deutsche Monatsblätter
  • 1880 Die Ästhetik des Hässlichen. Erzählung
  • 1880 Basyl der Schatzgräber und andere seltsame Geschichten
  • 1881 Galizische Geschichten
  • 1881 Neue Judengeschichten
  • 1882 Hasara Raba.
  • 1882 Der Ilau
  • 1882 Der Judenraphael
  • 1882 Das Paradies am Dniester
  • 1882 Das Testament
  • 1882 Volksgericht
  • 1883 —, Auguste Lavallé
  • 1886 Die Seelenfängerin
  • 1886 Ewige Jugend
  • 1886 Gute Menschen und ihre Geschichten
  • 1886 Polnische Judengeschichten
  • 1890 Die Schlange im Paradies
  • 1891 Katharina II Russische Hofgeschichten
  • 1893 Bühnenzauber
  • 1893 Neue Erzählungen
  • 1894 Die Satten und die Hungrigen
  • 1895 Das Erntefest. Erzählung In: Alois Brandstetter

Източници[редактиране | edit source]

  • Живот с първия мазохист, автобиографичен роман на Ванда фон Захер-Мазох , 1906 г.
  • Как мазохизмът проникна в България, статия от Росен Тахов, 1992 г.